Dance музиката винаги е била отворена към всеки и е привличала the cool kids – тези, които имат мнение и искат да се отличат от тълпата. Признаваме, че ние навлязохме в електронната музика, когато The Prodigy вече бяха мейнстриим, а ние много държахме на нашата алтернативна кредибилност в училище. Съвсем нормално е новото поколение да има подобни подбуди, избирайки електронната музика и това само по себе си е напълно ОК. За съжаление обаче, днешните “cool kids”, освен всичко са свикнали да се изразяват злобно в 140 символа, а да бъдат трендсетъри в социалните мрежи или поне в очите на връстниците си е мисия номер едно. Това също е ОК, до момента в който техните мнения и нагласи спрямо това кое става и кое не в dance музиката не започнат да ни се натрапват твърде много. Така естествено идва момента да им кажем: Shut the fuck up!
Писна ни поредният 19 годишен стажант на Thump или Resident Advisor, да ни казва, че tech-house стила е предвидим, че румънските DJ-и са the next big thing, че еди кой си фестивал или парти стават или не стават и прочее bulshit.
Миналата седмица един от основателите на Bloc (един от най-старите фестивали в UK), излезе с изявление, в което казва, че dance музиката е превзета от хипстъри*, които я конвертират във все по-safe и скучна. Ние сме напълно съгласни с него, разбира се. Даже още преди няколко месеца зачекнахме темата и очертахме абсолютно същите проблеми. За нас не е нужно да има арт инстлации, да си говорим на дансинга или да има веган меню на фестивала. Всичко от което винаги сме имали нужда е добър саунд и DJ, който знае как да ни накара да си раздвижим задниците. Днешните partygoers обаче, предпочитат да се поклащат (не да танцуват), да гледат DJ-я в ръцете и много държат да изразят мнението си за него още след второто парче използвайки всички похвати на литературната критика, която са изучавали в училище. Те чакат да свърши партито, за да пишат в медиaта в която стажуват, за да дават оценки на всичко и всеки.
Mixmag и Thump веднага излязоха със статии от обидени хипстъри, изкарващи основателя на Bloc, едва ли не като някакъв кисел чичо, и не пропуснаха да споменат колко горди се чувстват от хипстърската си принадлежност. Е, признаваме че има известна доза горчивина в изявлението на човека, но при всички положения ние предпочитаме да се доверим на някой, който е посветил живота си в промотиране на rave културата, отколкото на няколко превъзнесени хипстърки-стажантки, които са отишли на Sunwaves, пробвали са кетамин за пръв път, слушали са румънски minimal и са преживявяли “the time of their lives”. Още по-парадоксалното в случая е, че в статията си за Thump, която цели да обори твърденията на George Hull от Bloc и да изкара едва ли не хипстърите най-големите разбирачи на dance музика, още с третото изречение, авторът си вкарва автогол, достатъчен да ни откаже да продължим да четем нататък:
“Me and my best mates … watching world class DJs … eating chips.”
Някак си ни е трудно да се доверим на някой, за който world class e еталон за качество (и Calvin Harris се води world class) и реално има предефинирини очаквания. Но е факт, че тъкмо подобни определения, при това в медии с многохилядна аудитория, са една от основните причини за безумно високите хонорари на DJ-ите и ненужната софистицираност, която се придава на dance музиката. Това обаче, което и в момента ни вади очите е думата “гледам”. DJ-те не са там, за да ги гледате в ръцете поклащайки се, DJ-ите са там, за да пускат музика, на която да танцувате. И именно “гледането” на DJ-я, “гледането” в дисплея на iPhone-а ви и въобще “гледането” убиват истинското удоволствие от рейвовете, превръщайки партита и фестивали в скучна хипстърска сбирка.
Освен че държат да скапват партитата с присъствието си, същите тези хипстъри държат да притъпяват и нагласите на хората. Свидетели сме как всичко, което бива направено с цел да работи на дансинга е определяно като предвидимо и некреативно. Последния микс на Eats Everything за Fabric например, който става и за танцуване, освен за слушане, беше оценен изключително слабо от RA. Същите тези хора, оцениха слабо и новият албум на Riva Starr, който ако си истински house фен, закърмен със звука на 90-те, оределено би те накарал да се скъсаш от танци, дори и немиксиран. Защо по дяволите нещо, което явно е направено с любов към класическият house, трябва да бъде определяно, като unimaginative, а неща които са направо напънато експериментални или просто скучни да бъдат превъзнасяни? Seriously, не може ли просто да се изкефим на нещо, без някоя кисела хипстърка да го оплюе?
House и techno музиката в същността си никога не са се опитвали да са кой знае колко интелигентни – те просто разчитат на много малко изразни средства, за да постигнат много и винаги са били sexually charged. Не случайно са били припознати първо от хора с алтернативна сексуална ориентация и които по презумция са били по-разкрепостени и хедонистично настроени. Сега сексулността вече е доста fluid понятие и понякога дори не можеш да предположиш сексуалността на човека до теб, но едно нещо се усеща и то от Космоса – в днешните партита, организирани и посещавани от критични хипстъри, липсва какъвто и да е сексуален заряд. Публиката представлява поклащащи се кльощави, андрогенни същества в черни туники и техните ненаебани приятелки.
Писна ни и от лицемерни изявления от DJ-и като Maceo Plex, който прибира доволен хонорар пускайки tech-house в Amnesia, а в същото време заявява, че не му харесвал и имал къде, къде по-сoфистициран вкус за музика. Да, определено го доказа с последният си Еssential Мix, но все пак е лицемерно. Въобще цялата тази поза да сочим с пръст и да казваме “това е креативно, а това не” с цел да се изкраме ерудирани и софистицирани е изключително дразнеща. Това, че ти в частност не харесваш Marco Carola например, не прави атоматично Raresh (пак например) по-cool. Прави го само в хипстърската ти главица. Реално за всеки има публика и място и не смятаме, че е правилно неща, които са на различни равнини да бъдат съпоставяни сякаш са една категория.
Ние като медиa, не се опитваме да натрапваме своите възгледи за това кое е the new cool shit, защото според нас ценни неща има във всеки подстил на dance музиката и ще признаем, че оценявяме нещата доста непредубедено, прилагайки едно основно правило – щом нещо ни кара да танцуваме, значи е истинска dance музика. Така, че на всички ерудирани специалисти можем да кажем само: SHUT THE FUCK UP AND MOVE YOUR SKINNY ASS!
* Хипстър отдавна вече е изпразнено от съдържание определение. В случая, под хипстър нямаме предвид младеж с попска брада и fixie колело, а по-скоро прекалено opinionated за невръстната си възраст човек.
