Свикнали сме през тази част на годината да бъдем буквално заливани с технологични иновации. По-скоро иновации опитващи се да ни убедят, че новата версия на продукт, който вече притежаваме (и може би дори нямаме нужда от него) е по-добра, по-стилна, по-бърза, по-cool и други маркетингови трикове. Зад целият меркатилен напън седи простата причина, че само след два мецеса предстои голямото празнично харчене и производителите искат да са сигурни, че дотогава ние ще сме напълно наясно с нашите потребителски решения, пък недай си боже да им станем и лоялни потребители.
Електронната музика, като technology driven индустрия, винаги е била отворена за иновации. Само за последните четири години тя е станала няколко пъти по-достъпна и все по-доближаваща се до ширпотребата. Преди, за да си набавиш техника и да започнеш да упражняваш професията DJ се искаше първо здраво пестене на финансови средства за заветната техника. Информацията за това, дали реално ще можеш да я използваш пък, въобще не беше така достъпна колкото днес. Има случаи продуценти да си купят конкретен синт само защото New Order го били използвали и след това да го продадат защото нямат нужният knowledge, за да го подкрат като хората. DJ и студио техниката бяха ясно таргетирани към тотални geek-ове. Не казваме, че сега не е. Но сега, дори в големите ритейлъри на техника има DJ секция (истинските geek-ове знаят, че те са lame, но е факт).
Преди концепцията за DJ беше ужасно проста – 2 грамофона, миксер и плочи. После дойдоха плеърите, mp3 и флашките. Което отново изглеждаше що годе simple. Макар и дигитални, нещата пак се свеждаха до миксер и два плеъра вместо грамофони. Идването на лаптопа в DJ кабината, всъщност зададе съвсем нова концепция за това какво е DJ-ing. За съжаление към всяка иновация се подхожда първо с комформизъм. Компютърът превърна едно от най-важните качества на това да бъдеш DJ – beatmatching-а в тотално нерелеванто качество. Сега буквално всеки, може да бъде DJ. Хората до такава степен са приели този факт, че накрая vinyl only сета за закриването на Space, който Carl Cox щял да прави, се превърна в новина. Разбира се, не всички избират лаптопа само, за да имат свободни ръце с които да махат на публиката. И слава богу. Възможностите, които отключва лаптопа зададоха положителният (засега) тренд, да виждаме какво ли не в DJ кабината.
Миналата седмица японците от Roland (или както те биха го произнесли на развален английски – Роранд), едновременно се опитаха да ни убедят в the future и да капитализират носталгията ни по класическите им синтове и дръм машини. Откровенно признаваме, че сме фенове на Roland и да, текат ни лигите по новите им/стари играчки. Но никога досега обаче, не сме били свидетели на това електронната музика да бъде маркетирана като толкова достъпна и то от хардуерен бранд като Roland: Ти си DJ? Тъкмо си превъртял Traktor? Защо пък да не си купиш мини версията на нашия нов/стар ТR-909. Всички cool DJ-и ти казват, че направо ги е изстрелял в стратосферата. Не си сигурен, че знаеш как да го ползваш? Гледай това видео – виж само тези младежи как разцепват! Изглежда толкова лесно! Не се чуди – знаем, че го искаш.
Ами да. Искаме го.
Всичко е супер до момента, в който не си направим простата равносметка, че ритъм секцията на едно 80% от всички някога създавани електронни парчета е именно създадена с TR-909 и звучи меко казано идентично. Сега понеже отново сме превъзбудени колко е куул, трябва ли всички да си го купим (някои отново) и да създаваме един и същи саунд? От елементарен cash-in, компанията дори изкара чифт грамофони и миксер, които не са нищо специално освен, че са с класическият брандинг на 909.
Колаборацията им със Serato – DJ-808, пък се опитва да ни убеди, че бъдещето на DJ-инга е all-in-one контролер. В него има наблъскано като функции почти всичко от серията продукти Aira досега. Не случайно в рекламната кампания на продукта участие има KiNK. Той е един основните трендсетъри на това live да се възприема като нещо по-ценно и по-скъпо от DJ сет в очите на цялата индустрия. Реално електронен live в основата си е просто манипулация в реално време на предефинирана (вече създадена) музика. И макар Live сета да е по-комплексен от един DJ сет в същността си той е много близко до такъв. Можем само благородно да му завидим, че именно навременното му позициониране в тази посока като артист сега му носи чудесни дивиденти. Очевидно новото cool е live. Всъщност всички продукти на Roland от Aira серията досега, макар и подходящи за студио са с акцент върху пърформанса. В този продукт обаче има нещо, което е почти обидно. И то не е цената (очаква се да е скъпа играчка) или вида му, а позиционирането му като продукт, който ще ти позволиш да правиш всички неща, които KiNK или всеки друг live act прави с една машина. Дразнещ е по-скоро начина, по който Roland държат максимално бързо да тагнат live нишата като тяхна. Незнаем дали само на нас ни изглежда така, но според нас това което KiNK прави в неговото рекламно видео изглежда по-скоро като downgrade на неговият craft. Рекламната кампания пропуска да те информира, че това което прави той, не е резултат от новият им космически кораб, а на талант и отдаденеост. Тя предпочита да ти втълпи, че много вероятно ти ще си следващият KiNK, aко си купуваш техните продукти.
Native Instruments също се опитват да ни убедят в достъпността на електронната музика. Да не говорим, че са едни от основните виновници за това. Ядрото на всичко което правят Native, обаче винаги е бил софтуера, който произвеждат. Следващият месец на пазара излиза новият им базиран на Maschine Software контролер Maschine Jam. Тук отново си пролича как маркетинга е способен да промива потребителски мозъци – заради дизайна и логиката на контролера, армия от fanboys на Ableton Push изляха тонове хейт по негов адрес, без да се замислят, че те като потребители на Push и Ableton едва ли са запознати с екосистемата на Native и нещата се сведоха до тотално нерелевантното: “Cool ли изглежда да използваш Jam или не?” Отговора е следният – за потребителите, които искат да останат в екосистемата на Native е чудесна възможност да могат да правят така заветният live.
На фона на всичко това, дори Pioneer, които гордо се изписват PioneerDJ, изкараха live ориентирана машина – семплера Toraiz SP-16. Познайте кой направи тeхническо демо на машината тази година на Sonar Festival? Oтново KiNK, разбира се. Kонцепцията за това какво е DJ неизбежно сe разраства и размива все повече, a брандовете бързат да капитализират това.
Знаем, че Apple отдавна не продават просто телефони и компютри, а lifestyle. Изумително е обаче колко бързо технологични компании, създаващи продукти за нишови аудитории изведнъж започнаха да ни продават lifestyle. Трябва ли да се изхвърляте за новата машина на Roland, която обещава всичко, след като има доста по-прости решения? За тях не ти трябват cool рекламни кампании, а елементарна заинтересованост. Хибриден DJ set? Лаптоп, Mini Novation Pad и Traktor Kontrol X1 са предостатъчни. При това е решение, което дори е под 1000 лв. (предполага се, че вече притежаваш лаптоп). Именно, точно този комбинативен и опортюнистичен подход движи иновацията в електронната музика. Много по-ценно е многото, което можеш да направиш с малкото, което имаш, отколкото многото опции на новата ти супер играчка. Именно трудностите и дефектите, които носи работата с аналогови машини е едно от нещата, на което феновете държат и търсят. Тъжно е, че пазара на DJ/studio техника започва все повече да прилича на PS4 vs Xbox, защото макар всичко практически да е съвместимо едно с друго, то ограниченията на екосистемите, които прозводителите се опитват да налагат, са неизбежни.
Как по дяволите един младеж, който се събужда с идеята да бъде DJ, днес може да се ориентира в маркентинговият шум кое да избере при положение, че на един средно статистически DJ с поне десет години опит зад пулта, ще му трябва около половин година, за да прецени Ableton или Maschine да избере, за да започне да продуцира музика?
Според нас, живеем в супер интересно и едновременно супер объркващо време, ако искаш да бъдеш DJ. От една страна е страхотно, че има толкова много достъпни и различни решения, от друга – с безкрайните възможности стигаме до парадокса на избора – колкото повече възможни опции има, толкова по-труден става самият избор. Затова преди да набухате всичките си спестявания в най-новото, преди всичко се осланяйте на информацията. В днешно време тя поне е достъпна. И не забравяйте, че таланта не идва автоматично с инструментите, макар производителите на техника да се опитват да ви вменят точно тази идея.
Featured photo credits: Antonio Cavalieri
