By visiting our website, you agree with Bassline Ltd. Privacy and Cookie Policy.
VIEW

ЗА РЕКЛАМИТЕ И СПЕКУЛАTA В МУЗИКАТА

Днес, ние имаме прекалено много избор, който ни е разлигавил до такава степен, че сме спрели отдавна да ценим какво е да нямаш.

Details

Филип Ферфериев e привърженик на електронното звучене от вече повече от две десетилетия и създател на блога e-music-bulgaria.blogspot.bg Идеята за блога идва спонтанно, като иска все повече и повече българи да получат инфрмация от света на елeктронната музика и технологиите на роден език. bassline.bg и e-music-bulgaria.blogspot.bg ще споделят общи материали, така че за вбъдеще очаквайте още интересни материали от Филип в нашият нов TECH раздел.

Спекулация – ключова дума от заглавието, която е също толкова ключова и за нас като потребители на техника за изразяване на идеи под формата на звуци (изкуството на музите или музика). Но какво всъщност е спекулация? Ако изключим значението на думата като борсов термин, то за мен спекулация означава измяна и/или злоупотреба на обстоятелствата. Измяна на обстоятелствата до една особенна степен на изопачаване на истината с цел облаги, примерно финансови облаги.

Защо реших да напиша тази статия?

Замисълът ми бе изключително прост, а именно да насоча вниманието на аудиторията да внимава какво купува, но като се замисля, изглежда задачата ми няма да е много проста… защото тя, самата аудитория, би внимавала много добре, ако не й се налагат реклами и не се спекулира, ако можеше някъде да изпробва това, което купува. Някой от вас ще възрази като каже, че има къде да изпробваме апаратура в България!?! Добре, ще се радвам някой да ме обори с факти, за да разбера къде е това място… Но какво правим, когато опаковката е от онези, които трябва да срежеш с макетно ножче, за да пипнеш и изпробваш съдържанието й. Едва ли ще е възможно, а и дори да беше, българският търговец няма да е много ентусиазиран от този факт, предвид малкия пазар в България, малката му заплата и най-вече малкия му интерес (клонящ към нула) към работата, за която са го наели, да не говорим за абсолютната му незаинтересованост към това дали ще си купиш нещо… Така или иначе ако не си ти, се предполага, че ще е някой друг, но защо пък да отваря опаковката на и без друго замислената от производителя бързо оборотна стока, като е на мнение, че трябва да купиш продукта без да го изпробваш (той и производителя са на това мнение, затова е и в такава опаковка…) Та, продуктът струва примерно под сто (100!) лева, а самата /уж/ реномирана марка предлага модели на слушалки, стигащи до порядъка на хиляди левове! Би трябвало да ни стане даже неудобно да изизскваме продавача да отвори стоката… Нали се сещате – неудобно да ви стане от това, че сте клиент, а не гадател, за да знаете как трябва да работи евтиният продукт в много по-евтината си опаковка. Сигурен съм, че много от вас са изпитали това чувство тук, в България.

Бях нахвърлял няколко реда чернова от тази статия, дошли след поредното разачорование, което изпитах след софтуерен ъпдейт и съпортващите функции на фирмата производител. Докато събирах гневни мисли под формата на изречения, се сетих какво коментирахме не отдавна заедно с мой познат, с когото си говорехме за това, което се случва на музикалната сцена в наши дни, а оттам и за продуцираните парчета с празно съдържание. И за идеята на тази статия се сетих, че по време на този разговор аз постоянно правех аналогия с производителите на техника и оборудване, със заливането на пазара с евтина стока и с постоянно излизащите софтуерни актуализации. Да, вярно е, че единственият начин да се развива един продукт е чрез постоянната промяна, но до колко тя е адекватна и лесна за разбиране от крайния потребител и може ли той да се настрои на целия този технологичен напредък? Независимо от това дали е в крак или не, евтините продукти бяха вече заели своята пазарна ниша и са направили цените на качествените стоки още по-високи.

Рекламата.

Да, тя е много важна за реализирането на продажби и е основен инструмент в маркетинга. Тя е цяла индустрия що се отнася до покупко-продажби. Тя е добре скалъпеното средство на производителя, което трябва да убеди крайните потребители да закупят и използват неговите продукти или услуги. Рекламата предлага и именно, защото предлага, тя трябва да бъде привлекателна. За да ги направят привлекателни, производителите харчат солидни суми пари за рекламни агенции, които рекламират продуктите и услугите им. Каквато и да е рекламата (защото съществуват различни видове реклама), тя бива канализирана чрез различни средства за масово осведомяване или масово забавление например. Представете си голямо парти, на което даден изпълнител поднася изпълнението си с определен тип апаратура и незабавно се превръща и самият той (изпънителят) в маркетингов продукт.

Защо?

Защото идеята на всеки бизнес е да се продават стоки и услуги с цел постигане и повишаване на печалби. И кога ние потребителите ще потърсим даден продукт? Когато знаем за съществуването му и ще разберем, че съществува в повечето случай чрез реклама под една или друга форма. А ако не се рекламира, крайният потребител може дори да не разбере, че подобен продукт съществува. Или иначе казано, рекламата се грижи за това да осигурява необходимата информация за заинтересованите страни, че даден продукт или услуга съществува, дори това да е с риск да ви го натрапи, а може би дори и да ви поизлъже за някоя друга функционалност на продукта. Но рекламата служи и за това потребителите да не забравят за даден продукт или фирма. Рекламата вече не се излъчва само по радио, телевизия или специализирани печатни издания. Едно добре организирано мероприятие или спонсорирането му е доказано, че също работи много добре. Защото след това предаването от уста на уста, за това как е протекло самото мероприятие и с какво е озвучавано също е важно.

compare_apc_maschine

Колкото и реклама да правят от Native Instruments и да продължават да плащат на известни личности от бранша да рекламират продуктите им, забелязах, че самият Carl Craig не споменава много-много техните контролери в това видео – напротив, той говори за Akai MPC, а не за Maschine! А предполагам, че тези от вас, които се интересуват от апаратура и съвременни възможности за продуциране няма как да не са забелязали, че и Carl Craig, както и много други, играеха ролята на маркетингов продукт в отбора на Native Instruments. В момента, в който пуснаха на пазара Maschine (не е Машина, нито Машийн, а Машине, защото NI са немска фирма и явно много държат продуктите им да са с немски имена), не бях съгласен с тяхната маркетинг стратегия, а именно да сравняват техния си продук с Akai MPC. Тогава това беше единствено Maschine МК1, а Micro версията тепърва щеше да бъде анонсирана няколко месеца след това. Не знам колко от вас са се докосвали до някое старо, но запазено MPC, но аз лично мога да кажа, че няма нищо общо с пластмасовата изработка с лицева метална пластина на Native. Няма, защото чувството е коренно различно. Падовете на MPC са толкова приятни на допир и чувството, което създават при работа е съвсем различно от това на Maschine. И не само това е нещото, с което една стара машина печели пред контролерите. Тези приятни на пръв поглед мощни джойстици в повечето случаи са свързани с даден софтуер, за когото са специално разработени. Същият този софтуер изисква хардуерни ресурси, поддръжка от страна на производителя и най-вече рано или късно идва време за софтуерното му обновяване. Обръщам внимание и на това, че софтуерни проблеми не са изключение. Нали не си мислите, че ще работи без проблеми, защото ако ви е налегнала тази мисъл, то най-вероятно съпорт отдел в тези компании нямаше да съществува, защото нямаше да има технически проблеми за разрешаване. И говорейки за съпорт функциите на подобен род фирми идва моментът с недоволството на клиентите към самия съпорт. А проблемът идва от това, че със закупуването на пакет софтуер + контролер или пък само софтуерен продукт, вие имате право на съпорт, но никъде няма договор за съпорт, подписан с производителя. Това позволява на съпорта на тази фирма да си запази “правото” да отговаря на технически въпроси от по няколко дена. Предполагам, че някои от четящите тази статия ще се съгласят с това, защото лично са се сблъсквали с подобен род проблеми, а именно – процедури по прехвърляне на лицензи, траящи под над две седмици или всякакъв род технически проблеми при ъпдейт или боравене със съответния софтуерен продукт. Не съм си и мислел, че всичко може винаги да функционира безпроблемно, но едно такова чакане, трансформиращо търпението в нерви заради не малката платена цена понякога кара потребителите да се откажат от подобен род техника. И това е нормално, защото всеки занимаващ се с музика иска да изрази идеите си максимално бързо без да се налага да отвлича вниманието си с отстраняване на технически проблеми или дори с чакането от по няколко дена за разрешаването му.

Не ме разбирайте погрешно – не съм против контролерите и софтуерните продукти, защото диско водещите от старата генерация знаят какво е да мъкнеш десетки килограми техника и плочи, не съм против и новите технологии – плюсовете на дигитализацията са отдавна набити в главите ни, както не се и съмнявам, че редакцията на един дигитален файл става в пъти по-бързо от колкото на лентов носител, в които много малко от нас знаят как се е късала и лепяла лентата. Но съм против слабия съпорт и силния маркетинг, и според мен това контрастира особено силно. Защото с написаното по-горе се опитах да илюстрирам, че от доста време единствена и главна цел на повечето (да не кажа вече и всички) производители, е да спекулират. Тръгвайки от mp3 и стигайки до който и да е софтуерен продукт, предлагащ се в пакет с “уникален контролер”, разлика няма! Обладани от грандиозни представяния и демонстрации на продуктите, фирмите произвеждащи хардуер и пишещи софтуер едва ли не ни подканват да купим или сменим с нещо ново. И така до момента, в който усетим, че сме заляти от ненужното и сме се изгубили в дигиталната джунгла, защото имаме тонове гигабайти безплатни семпли, които никога няма да използваме и преслушаме всички накуп, но важното е, че ги имаме, те са си там… забутани на преносим носител или в компютъра и надали ще видят бял свят някой ден… Разбирате ли ме? Днес, ние имаме прекалено много избор, който ни е разлигавил до такава степен, че сме спрели отдавна да ценим какво е да нямаш. А и премесено с реклама и спекула се получава така, че купуваме поредната ненужна стока, а дори не сме научили всичките възможности на това, с което разполагаме сега…

Замисляли ли сте се над това – какъв е смисъла да мастерирате парчетата си след като ще ги продават през най-големите портали за продажба на музика в mp3 вариант? Ако не сте, то вече е крайно време да го направите, защото компресирания файл орязва емоцията на парчетата и няма как, по какъвто и да е начин, да я усетите дори и на най-скъпите тонколони с най-добрият ЦАП (DAC), защото източникът е в лош формат. Повечето от вас са чували за приказката, че една система е толкова слаба, колкото и най-евтиният компонент в нея и дори да притежавате всичко, което притежава и вашият кумир DJ или продуцент, качеството ще е за сметка на количеството. Минумум тук е CD качество при 16 бита, 44100 Hz или 44 100 звукови семпли в секунда т.е. 44 100 “парченца” в секунда, всяко от които има 65 536 възможни нива. Това препоръчва и самият Tony Andrews от Funktion One! Същият заявява в интервю, че уважава само няколко производителя на тонколони, а после допълва, като казва, че са само един или двама (това е видео материалът, а минутата на това изказване е 04:14). Сещам се и за едно друго негово интервю, в което смело споделя конкретна марка аудио карти, от които самият той е много доволен, заради изключително качествените аналогово-цифрови преобразователи (АЦП) в нея. Mарката е Echo, a конкретният модел е Audiofire. За съжаление вече не се произвеждат…

Една интересна история.

Спомням си, когато доцент по електроника от университета, в който съм учил и успешно завършил, ми разказа една интересна история. Винаги съм слушал с голямо удивление и внимание този човек, защото много го уважавам като преподавател и личност, а самата история е следната. Въпросният доцент, за когото ви говоря, отива на гости при негов колега, също преподавател, и забелязва в хола си саунд система на AIWA. С учудване запитва, защо и от къде е закупен въпросният продукт? Домакинът отговорил, че “уредбата” е от последното му посещение в Япония. Последвал втори въпрос, защо тогава се е спрял точно на марката AIWA, а отговорът, макар и не толкова кратък, бил, че единствено тази уредба отговаряла на написаните в брошурата на AIWA технически характеристики! Имало и други марки озвучителни системи на много по-реномирани за времето си производители като Sony, Technics, Panasonic, но единствено продуктовия каталог на AIWA не лъжел и отговарял на истината! Може би се питате как въпросният преподавател е успял да установи това? Ами много просто – помолил е продавачът да му донесе измервателна апаратура!!! И след около час (забележете – цял час!) японецът се върнал с осцилоскоп! Само си представете физиономията на български продавач след като му заявите, че искате да измерите дадени показатели, написани в брошурата на производителя, за да се уверите, че те отговарят на истината… Тук трябва да се отбележи, че за японците клиентът не е цар, а направо Бог!

Перфектността е отегчаваща.

Замисляли ли сте над това, защо в един даден момент всеки започва да си купува хардуерни синтезатори и дръм-машини? Нима защото има пари за харчене? Или защото смята да запълва спалнята си с апаратура вместо шкафове и гардероби? Когато от Native пуснаха на пазара Maschine, си спомням, че беше приблизително на цена от 1200 лв. в България. За тези пари спокойно можеше да се намери дооборудван Akai MPC 2000 XL с четец за карти, а даже в някои случаи с допълнителните 8 отделни изхода! MPC си има, разбира се, и своите недостатъци и може би един от тях е начинът на работа със семпли, който за много хора е морално остарял. Да, семплерът на Ableton ще се справи в пъти по-бързо от Akai MPC и е много по-прецизен, защото в днешно време имаме възможността да редактираме до милисекунди, но пък от друга гледна точна перфектността е отегчаваща, защото все пак магията на творчеството се крие и в това, човекът да бъде намесен в цялата тази машинизация и дори да направи грешка, то това да си личи. В крайна сметка хардуерът дава този “hands on”, който софтуерът няма как да ви даде, колкото и добре да е направен графично и да наподобява оригинала. Самият Jean-Michel Jarre е на мнение, че ако софтуерните синтезатори са толкова добри и създават усещането, че работите с истински, то наистина според него е по-добре да използвате истински синтезатор, а не софтуерен с емулиран звук – чувството е съвсем друго.

compare_dj_setup

Свидетели сме от доста години на тотално заливане на пазара с какви ли не продукти, всеки един от тях винаги превъзхождащ предходния и всички останали с функционалността си (и нерядко с цената си!). Всички биваме заблуждавани с какви ли не маркетингови хитринки относно функциалността на продуктите. Не е за пренебрегване и факта, че в България аз лично все още не съм чул за място, където можете да отидете и спокойно да пробвате даден контролер. Защо е така? Еми това е контролер, който, за да издаде звук, трябва да се свърже и захрани чрез компютър, като преди това се инсталира и прилежащия му софтуер. Търговците, обладани от идеята за бърза продажба, надали ще си направят усилието да осигурят подобна работна станция, за да може евентуалните купувачи да тестват на воля…

Ако решите.

Ще ви посъветвам да не стартирате от най-скъпото, защото така няма да оцените какво е да нямаш и по-скоро това ще ви попречи да опознаете фактори като това, да си ограничен от възможности. Ако решите, че искате да “пускате” музика, преди да се насочите към някоя контролер-играчка на водещи компании в бранша, се разтършувайте за два стари CD-плейъра и съвсем елементарен двуканален DJ миксер – току виж са ви излезли по-“на далавера” от контролера, а и по- ще се научите да смесвате на тях, отколкото на софтуера на компютъра. Не забравяйте също така и за пакетната цена от компютър + контролер + софтуер + аудио карта, която в много случаи е по-висока от цената на един самостоятелен хардуерен семплер на старо например. Допитайте се до възможно най-много източници, приятели и познати, които биха ви дали информация и най-важното – биха ви дали възможността да пробвате даден продукт преди да го закупите. Запомнете, че винаги получавате това, за което сте платили, или поне в повечето случаи. А и дори да не е, значи не сте се интересували достатъчно усърдно какво да вземете преди самата ви покупка…

Via: e-music-bulgaria.blogspot.bg

More from bassline.bg

ЯПОНИЯ ПРЕМАХНА ЗАБРАНАТА ЗА ТАНЦУВАНЕ

Както неколкократно сме ви информирали, от 1948 година в Япония действа закон, който забранява танцуването на публични места след полунощ. До този момент законът класифицираше дискотеките като “места за забавление на възрастни”

Fabric London ще отвори врати отново

Съвсем скоро лондонския клуб fabric ще отвори врати отново. След като в края на миналата седмица стана ясно, че клубът преговаря с областната управа и полицията за възобновяването на лиценза, днес те са постигнали съгласие, което е потврдено и от магистратите.