2015 остана в историята. За нас, тя беше поредната крачка към развитието на bassline.bg като портал за dance музика и култура – станахме по-силни и по-добри и се надяваме тази тенденция да продължи и през 2016. Години наред, bassline.bg следва мисията си да подпомага и развива електронната сцена у нас и силно вярваме, че сме на правилния път. Както е известно обаче, една птичка пролет не прави и въпреки добрите ни намерения, нещата у нас в тази посока все още са далеч от стабилни. Това, което ни направи впечатление през изминалите 12 месеца – добро или лошо, ще бъде и основата от която ще наблюдаваме всичко онова, което ще се случи в предстоящите 12 месеца. Някак си не ни се ще да подреждаме нещата в самоцелни класации, както е модерно в края на всяка година, затова нека оставим фоерверките и конфетите настрана и да поговорим за някои от основните проблеми на родната сцена, които тлеят от години.
В началото на 2015, публикувахме интервю с Liubo Ursiny. Още тогава Liubo Ursiny отбеляза, че “България показа зъби на световната сцена и има страшно много артисти, които дават мило и драго, за да идват през месец при нас”, и допълни, че “някак си обаче, обратното не се случи, или поне не в същите пропорции”. Думите му съвсем лесно могат да бъдат потвърдени с един бърз преглед на социалните мрежи и line-up-a на клубовете и по-големите събития през изминалите 12, че дори и повече месеца. Експорта на артисти у нас е не само слаб, но смело бихме казали, че въобще липсва такъв. Причината със сигурност не са нито уменията, нито качествата на родните DJ-и.
В България липсва booking и въобще каквато и да е artists management агенция, която да оперира извън пределите на страната. Или ако съществува, то тя оперира стриктно с артистите в обкръжението й. Тук конкретно можем да посочим Off the Record и резидентите им Garo, Bosha и Laylla Dane, които в последните 3 години имат редица гигове в Лондон, Берлин, Букурещ, че дори и в Латинска Америка. В същата категория можем да отнесем и гиговете на Dimitri Monev на Ибиза, в Солун и Букурещ. Разбира се, редно да е отбележим, че при тях нещата са свързани по-скоро с мотивацията, отколкото с конкретна booking дейност, което в никакъв случай не е за подценяване, дори напротив. Не веднъж сме казвали, че правилната мотивация е един от ключовите елементи за успеха на един артист. В повечето случаи, мотивацията на родните артисти опира до прибирането на определен хонорар, пускането на Cacao Beach или вмъкването на името им едно стъпало по-нагоре в timetable-a на дадено събитие.
Липсата на booking агенция у нас е и най-вероятната причина, DJ-ят в България да се нагърбва и с един куп несвойнствени дейности, като промоутърство, маркетинг, разпространение на флаери, Facebook спам и всякакъв вид самодеен PR. Несвойнствените дейности обаче, са заложени в манталитета на българина още от зората на демокрацията и това не се е променило вече 25 години, а във въздуха витае усещането, че всеки разбира от всичко. И докато няма кой да менажира родните артисти, то се навъдиха достатъчно PR агенции, които да лъскат образа и имиджа на родните брандове. За съжаление обаче, тъкмо те, колкото и да са добри в PR-a, не разбират dance музиката. Резултатът са разпознаваем бранд и име, които обаче не допринасят за изграждането на здрава и стабилна електронна сцена, да не говорим за поемане на каквато и да било отговорност към публика, артисти и култура.
2015 завърши с редица обещания за промяна и нови посоки от почти всеки един промоутър у нас. Една от посоките сочеше към “истинските фенове на електронната музика”. Всичко хубаво, но тъкмо въпросните PR агенции, години наред работят в напълно противоположна посока, опитвайки се да привличат платежоспособна публика, която би посетила дадено събитие само защото “DJ-ят бил отседнал в луксозна вила, и пристига с частният си готвач, който щял да му прави суши”. В последните два месеца на годината дори станахме свидетели на “нови” (поне за родните ширини) маркетингови стратегии, като подобряването на не съвсем ясни рекорди в разпродаването на събития. Интересен е факта обаче, на какво се базират въпросните рекорди, след като в България липсва каквато и да е официална статистика в цифри за броя на продадените билети преди и броя на посетителите след, на което и да било събитие. И какъв е бил старият рекорд, на който се базира подобрението?
Изграждането на здрава и стабилна сцена е отговорност на всички.
Факт е, че промоутърите у нас не поемат особена отговорност към публиката си, а в същото време държат тя да бъде лоялна. Ето и един прост пример – употребата на наркотици е тясно свързана с електронната музика и в никакъв случай не бихме били лицемери в това отношение. Промоутърите и клубовете по света, отдавна работят в посока информираност и ограничаване на вредите от употребата на наркотици, а все по-често се говори и за безплатна вода по време на големи събития и фестивали. В България, всички избягват да коментират проблема, сякаш нас не ни засяга и не потребяваме(!?!). Ставаме свидетели на подмятания в социалните мрежи от типа, на кои събития ходели наркомани и на кои не. Често присъстваме на събития, на които водата се предлага на цена от 5 лв. за 330 мл. и дори на такива, на които в хигиенно-санитарните помещения липсва течаща вода, което си е чиста подигравка с публиката. И тук не става въпрос за това дали си употребил наркотици или не, защото при всички положения тялото има нужда от хидратация след няколко часа танци.
Още по-големият проблем е, че родните промоутъри, не влагат особени усилия да промотират самата електронна музика, културата свързана с нея и артистите, чийто двигател са те. Те промотират бранда и събитията си. Facebook страниците им преливат от споделяне на предстоящите им събития, снимки от изминалите им събития и линкове към публикации в различни сайтове на обикновено един и същ press рилийз, който обслужващата ги PR агенция е написал. Да вземем за пример Dekmantel в Холандия. Oт парти вечер, с годините Dekmantel прерастна в култура – вече имат лейбъл, фестивал и подкаст поредица, която само за година стигна 50 издания и е високо оценена от артисти, фенове и медии. Разгледайте сайта на Fabric – той прелива от интервюта и подкасти, наред с информацията за VIP пасовете. Така се създава култура, бранд и лоялна публика. У нас не сме свидетели на подобни неща. По-важно е работното време на клуба/партито, дали ще може да се влиза/излиза и от колко ще пуска хедлайнера. Това не предизвиква чувство за общност, музикална култура и желание за развитие на тази сцена. Някои промоутъри дори затвoриха за коментари собствените си събития във Facebook и отнеха възможността на публиката да споделя впечатленията си, било то добри или лоши. Някак си в България, хората приемат много тежко и вътрешно критиката. Ние като медиа, която се опитва да бъде обективна, често попадаме в деликатни ситуации, изхода от които понякога е единствено мълчанието.
Аналогична е и ситуацията с DJ-ите – ще пускам тук, ще пускам там и отвреме на време ето ви едно миксче или снимка със слушалки, DJ съм все пак. Рядко, ама много рядко срещаме изразено мнение, споделяне на опит, информация и дори музикален вкус. Тъкмо това са нещата, които отличават DJ-ят с правилната мотивация от обикновенният пускач. Подходящ пример в това отношение е KiNK, с който всички много обичат да се гордеят, но едно от нещата, които отличават KiNK от масата е информацията и видеата за креативният му процес, които самият той споделя в социалните мрежи, и които не само действат вдъхновяващо, но и често повдигат дебати. Много от местните DJ-и също така, смятат ролята на подгряващият DJ, като най-ниското стъпало в развитието си и като някаква подигравка с егото им. Истината е, че ролята на подгряващият DJ е изключително важна и отговорна, най-малко за задаване на подходящият vibe на всяко едно парти. Освен това, не е важно кой колко точно време ще пуска и кога. Важно е какво впечатление, заедно като екип, който седи зад конкретното парти, ще оставите в публиката дошла да ви чуе. Просто тактиката “всеки за себе си”, макар и нормална за българската действителност, не помага по никакъв начин на сцената. Дори всеки DJ да има собствена концепция или конкретен звук, малко колаборация с хора, които имат по-различна посока или виждане едва ли биха навредили. При нашите DJ-и, както и при промоутърите сe наблюдава силен съзтезателен дух и много слаб толеранс към критика, пък било то и градивна.
Не на последно място е и отговорността към тази култура на феновете. Парадоксално е да видиш хора, които се кълнат в dance музиката, а в същото време се делят на house и techno, Yalta и Metropolis, HMSU и еveryone else, наркомани и ненаркомани, гей и стрейт и т.н. Обединението и уважението са не само залегнали дълбоко в корените на тази култура, но и са първата крачка към създаване на здрава и стабилна общност, която може да е само и единствено от полза за сцената. Това, което на теб ти харесва, не е задължително да бъде харесвано от друг и трябва да започнем да уважаваме изборът на всеки, без да натрапваме собствените си възгледи. В последните години booking-ът у нас става все по-разнообразен, което е възможност да разширим кръгозора си и да откриваме нови артисти. За щастие, през изминалата година имаше няколко събития, които поне за нас, проработиха тъкмо в тази посока. Нека бъдем по-open-minded. Сегментирането на и без това оскъдната активна публика на агитки е нещо, от което сцената определено няма нужда.
Въпреки че 2015 мина и замина, ние оставаме с отворени очи и уши, за да не пропуснем посоката, която родната сцена ще поеме през 2016. Нека обаче, не забравяме, че това е отговорност на всички, и че за да получиш, често трябва и да дадеш.
Photo credit: Fabric
