TRADE е името на първото легално афтърпарти в Лондон, което в началото се провежда всяка неделя в Clerkenwell Turnmills, а в последните години в клуб Egg. Тази седмица TRADE ще отпразнуват своя 25-ти рожден ден, но за съжаление, това ще бъде и последното подобно парти. Историята на TRADE, е всъщност историята на афтърпарти културата в Лондон, която освен всичко показва бързото приемане на хомосексуалните в съвременното общество и силата на музиката в отношенията между хората. Финалното TRADE парти се случва в момент, в който dance музиката е във върховата си точка, а в същото време клубната култура се бори за оцеляването си, под натиска на все по-скъпи и пищни фестивали и все по-затегнатите законови регулации.
В началото на август, британската асоциация на лицензираните търговци на дребно (Association of Licensed Multiple Retailers – ALMR) изнесе тревожни данни за състоянието на клубовете в Англия в последните 10 години. Данните обобщават, че в периода 2005 – 2015 клубовете в страната са намалели наполовина – от 3 144 през 2005 до 1 733 към момента. Факторите за това са много, но най-големият си остават законовите регулации на Острова – така например, не са малко случаите, в които лиценза на даден клуб бива отнет при едно единствено нарушение – оплакване от високи нива на шум или пък хванати с наркотици посетители при случайна полицейска проверка.
TRADE партитата започват през ноември 1990 година и са първите лицензирани афтърпартита в Лондон, което им позволява да работят всяка неделя от 3 сутринта, времето когато всички други клубове затварят. Първоначално TRADE стартира, като гей парти, но благодарение на DJ листа, бързо успява да привлече и друга аудитория. Първоначалната идея на създателят на TRADE – Laurence Malice, е да създаде безопасна среда за хомосексуалните: “В началото на 90-те, Великобритания се тресеше от хомофобия, особено подклаждана от разрастващата се СПИН епидемия. Тогава никой не знаеше за какво става въпрос и след 3 сутринта улиците бяха опасно място за хомесексуалните. Най-често, излизайки от някой клуб, биваха нападани и пребивани.” В същото време обаче, TRADE привлича и подбрана хетеросексуална публика, предимно привлечена от списъка с DJ-и, и за която сексуалната ориентация не е проблем.
Най-важният аспект от наследството на TRADE е разнообразната аудитория, която партитата успяват да привлекат за отрицателно време – публика, по-скоро обединена заради музиката, а не заради модни тенденции, върху които са се фокусирали по-голяма част от клубовете през 80-те. “Беше пълна лудница. Събираха се хора от всякакви общности – проституиращи момчета и момичета, травестити, мускулести пичове, хора от индустрията…”, казва Smokin’ Jo, един от регулярните DJ-и на TRADE. “Това, че хората бяха различни, правеше партита още по-забавни. Не бяха сериозни парти концепции само с мускуляги например, просто бяха всякакви хора с вдигнати във въздуха ръце, разцепващи се на музиката.”
През септември 1994, Richard Smith публикува статия в списание Gay Times, препубликувана в дигиталната антология на dance музиката – djhistory.com, която може би най-точно обобщава значимостта на TRADE в социалния и културен живот на Лондон. “Тук се усеща истинското значение на думите “общност” и “принадлежност”, пише Smith. “Идването ми тук ми донесе толкова добри ползи, колкото и разкриването на сексуалната ми ориентация пред света.”
През годините TRADE партитата се развиват – започват да се правят тематични такива, като темата на всяко парти засяга по-скоро само декорацията на клуба, отколкото публиката и музиката. Malice ангажира двойници на известни личности, като Grace Jones и Принцеса Даяна, например, но не липсват и истински известни личности, като Alexander McQueen, Björk, семейство Бекъм и много други, които са посещавали TRADE партитата. Cher и Axl Rose пък са били от хората недопуснати на партитата заради прекалена взискателност или в случая с Axl Rose, заради хомофобия.
Концепцията на TRADE се оказва изключително успешна. През 1997, Channel 4 снима документален филм озаглавен The All Night Bender, в който са запечатани някои от най-паметните TRADE партита и който освен всичко показва все по-бързото приемане на хомосексуалните в обществото. TRADE партита получават международна гласност – следват launch партита на Ибиза, в Лос Анджелис и Ню Йорк, а през 2002 в един от епизодите на Сексът и градът, Кари и компания посещават именно TRADE. Така в следващите 12 години, TRADE се случва почти всяка неделя, а някои дори го определят, като предшественика на Berghain в Берлин.
През 2000, лицензите на клубовете в Лондон започват да се издават с удължено работно време до 5-6 сутринта. Това до известна степен отвори път на различни видове афтърпартита, не само фокусирани върху хомосексуалните, но с все така различна и космополитна публика, чийто интереси са съсредоточени главно върху музиката. Афтърпартито Jaded, което стартира през 2004, например спомогна за обособяването на нова вълна от клъбъри, привлечени от deep и dark techno жанра. Други добри примери в тази посока са Kubicle – клуб, който отваря врати преди 10 години в бивша обществена тоалетна в Източен Лондон с капацитет едва 100 души, line-up започващ от Jamie Jones и работно време неделя и понеделник от 6 сутринта. Успехът на афтърпартитата в Лондон, поставя етикет на обикновената събота вечер “за аматьори”.
Правопропорционално на затворените клубове в последните 10 години, намалява и броя на афтърпартита. Все по-често клубната култура бива изместена от фестивалната, която предлага 24 часови събития. Днес, от всички афтърпартита, спомогнали за обособяването на afterhour културата, единствено Jaded партитата все още се случват и на 30-ти ноември ще отпразнуват 10 годишен юбилей с Rebekah, AnD и специален гост. А на 25-ти октомври пък ще бъде последното TRADE парти. То ще се случи в Egg – клуб, който Malice отваря през 2003. Партито ще бъде и нещо, като неофициален рестарт на Egg, съпроводено от възпоменателна изложба на TRADE флаери, плакати и всякакви други свързани експонати, плюс колекцията от плочи на покойния вече Tony De Vit – един от резидентите и основоположник на TRADE. Line-up-a за събитието включва над 30 имена, между които Nina Kraviz, Nicole Moudaber, Christian Smith, Smokin’ Jo и Stevie B.
Краят на TRADE показва не само състоянието и промяната на афтърпарти културата, но и как се е променил нощния живот при хомсексуалните. “Не мисля, че клубовете сега имат толкова разнообразна публика, колкото тогава”, казва Smokin’ Jo. “Струва ми се, че сега хората сами се разпределят, особено когато говорим за гей сцената – сега има “вечер за младоци”, “вечер за хипстъри”, “вечер за мускулести пичове” и това е пагубно, защото смесената и гей публиката вече, като че ли не споделят обща страст към музиката както едно време.”
Според Malice, тъкмо това разделение в клубната култура е затегнало примката върху музикалната политика на TRADE: “Не ми се ще да работя според нагласите на определени групи хора и да каня определени DJ-и, само за да напълня клуба. Младата гей аудитория не се интересува от нова качествена музика. Ако си падат по съвременни DJ-и, просто посещават стрейт клубове и е почти невъзможно да ги накараш да дойдат в гей клуб, който спазва някаква определена музикална политика.”
В bassline.bg неведнъж сме дискутирали темата за смяната на поколенията и промяната в клубния живот у нас след затварянето на Спартакус – клуб, на който до момента липсва адекватна алтернатива. И въпреки, че в първите няколко години след затварянето му, Yalta успешно претворяваше енергията и разнообразието на Спартакус, смяната на поколенията и промяната в политиката на клуба, рязко рефлектираха и върху профила на посетителите. А на този етап в България е трудно да говорим за afterhour култура, също толкова, колкото за гей сцена.
По материали от: theguardian.com
Снимки: i-d.vice.com
