Фестивалния ренесанс от последните 10 години промени начина, по който масата хора “консумират” dance музика. Тъкмо голeмият брой фестивали бяха основната опора на цялата музикална индустрия, а сектора се оказа единствения с тройно растящи приходи от началото на новия век до 2012, когато звукозаписната индустрия отбеляза първият си положителен ръст с едва 0,3%. Тази тенденция се запази и в следващите няколко години, a бумът на EDM-a в Щатите допълнително буустна dance музиката в частност, засилвайки я по пътя на мейнстрийма и превръщайки я в индустрия за милиони долари. DJ-ите се превърнаха в съвременните рок звезди, a електронната музика започна все повече да се появява в саундраците на филмите. Всеки втори е DJ, всеки трети продуцент, всеки четвърти промоутър, а всеки пети PR. Най-добрите обаче, оказа се, не са тези с качества, опит и вкус, а тези с най-добър PR зад гърба си. Хипстърите побързаха да припознаят електронната музика, като свой тренд, създавайки изкуствен бум в социалните мрежи и в медиите, придавайки й ненужна софистицираност, а всички в индустрията се окичиха с титлата “артист”. Така, на клоните на привидно плодородното дърво се качиха твърде много хора.
Краят на EDM-a започна още през 2015, когато най-големия промоутър на EDM – SFX Entertainment обявяви несъстоятелност. Редица DJ-и бяха изправени пред съдебни дела заведени от лейбъли и промоутъри, други побързаха да се оттеглят от сцената, обявявайки 2016 за последната година, в която ще правят турнета, а трети се преориентираха към deep house и techno жанровете, чрез гръмки PR публикации и отчаяни опити да напуснат потъващия кораб.
Успоредно с тези събития се случи и предсказаното от специалистите фестивално пренасищане, а регреса в сектора не закъсня – еднаквите line-up-и и незадоволените посетителски нагласи са сред основните причини за спада в посещанията на редица фестивали и партита по цял свят. В опит да привлекат хора, които по презумпция не се интересуват от dance музика, промоутърите превърнаха партита в карнавали и събори, измествайки фокуса от музиката, а танците бяха подменени от поклащане пред DJ-я с телефон в ръка – след като си заплатите за привилегията разбира се. Когато партитата и фестивалите стават все по-скучни обаче, посетителите прибягват до употреба на повече наркотици и алкохол. Нещастните случаи зачестиха, както и официалните забрани от властите за провеждане на фестивали и dance събития в различни краища на света.
10 години The BPM Festival ежегодно окупираше Playa Del Carmen в началото на януари, а със старта на тазгодишното издание организаторите дори обявиха планове за неговото разширяване с издания в Бразилия и Португалия. Само няколко дни по-късно, фестивалът приключи със стрелба, в която загинаха 5-ма служители на BPM, а други 15 от посетителите бяха ранени. Това се оказа достатъчен повод, властите в мексиканския курорт да забранят провеждането не само на The BPM Festival, но и на всякакви събития от подобен род. На пресконференция, кмета на Playa Del Carmen – Cristina Torres Gómez, заяви, че ще въведат регулаторни мерки, с които да променят изцяло образа на курорта привличайки нови туристи със съвсем други интереси. Председателя на координационния съвет на бизнеса в мексиканската ривиера – Maria Helena Mata Pineda пък бе дори още по-остра: “Искаме тези събития да се махнат. Не искаме повече тук нито BPM, нито който и да е подобен ивент. Просто не ги искаме.” Според официалната версия на мексиканските власти, стрелбата е била вследствие от неразбирателство между посетители на фестивала, a охранителите попаднали под изстрелите след като се опитали да потушат скандала. Полицията не потвърди информацията на местен вестник, според който според спорът е възникнал заради наркотици.
Правителството в Аржентинската столица забрани издаването на лицензи за провеждането на големи фестивали с електронна музика. Забраната бе наложена след смъртта на 5-ма души по време на Time Warp в Буенос Айрес, а други 4 бяха приети в болница след употреба на наркотици. За миналата година, посещенията на фестивали, концерти и всякакъв род музикални събития в Австралия са спаднали с 40% заради закона, който принуждава собствениците на клубове да не допускат клиенти след 01:30 през нощта и да затварят в 03:00. През август пък лондонския fabric затвори врати, след смъртта на двама младежи, а месец по-късно властите отнеха лиценза на клуба. Сагата с лиценза на fabric всъщност, датира от по-рано, като властите на няколко пъти се опитваха да изискат по-строги мерки и правила за възобновяването на лиценза им. В крайна сметка в началото на 2017, fabric отвори врати, но изискванията и условията на полицията превърнаха достъпа до клуба в изпитание.
Безспорно в следващите няколко години мерките за сигурност все повече ще се отразяват на клубния живот, а възбраните върху провеждането на големи фестивали ще продължават. Още повече, след все по-честите терористични атаки в различни клубове и концертни венюта само за изминалата 2016 – Истанбул, Орландо, Париж. В допълнение, бяха затворени редица клубове в Европа, а Ибиза драстично губи славата си на световна парти дестинация под натиска на властите, след няколко полицейски и данъчни акции през изминалия сезон и все по-кратките лицензи за работа на клубовете.
В общ план 2016 година беше слаба за dance музиката – количеството се оказа обратноропорционално на качеството, което пое надолу с големи крачки. Липсваха каквито и да било game changer парчета или албуми, както и такива DJ-и и продуценти, които да предложат нов поглед и комбинации от различните поджанрове. Не се появиха нови имена, а три години подред резултатите от годишния пол на Resident Advisor и всички подобни годишни класации, са едни и същи без каквито и да било изненади. Единственият реален newcomer за 2016 беше The Black Madonna, която макар и да харесваме, реално не представя нищо ново. Като цяло сиркуита от “световно известни” DJ-и представлява около 50 имена, които са на плаката на всеки по-голям фестивал, а 80% от тях са станали известни още в началото на 90-те или the good old days, както се пее в доста house класики.
Въобще ситуацията с електронната музика през 2016 и годините на възход преди това, доста ни напомниха усещането, което носи филма на Paul Thomas Anderson – Boogie Nights. В страни от основната сюжетна линия, Anderson прави перфектен паралел между края на 70-те, когато всичко е секс, купони, слава и disco и началото на 80-те, когато рок музиката се възкачва на трона в Щатите а нравите и нагласите на хората стават доста по-консервативни. В първата секунда след настъпването на 1980-та година, живота на героите започва да се сгромолясва, а големите им очаквания от новото десетилетие потъват в купчини кокаин, трупове и рок музика. Тъкмо тогава коренно се променя не само настроението на филма, но и саундтрака му.
В никакъв случай не гледаме на всичко това с черногледство. Дори напротив. Светът е устроен така, че след ренесанса идва упадък, след упадъка идва ренесанс. През 2016 на дансинга се завърнаха disco-то и класическото house и techno звучене от Чикаго и Детройт. Интереса на хипстърите към електронната музика леко охладня, а масите вероятно ще ги последват. Всичко това ни дава надежда, че много скоро dance музиката ще се завърне към корените си. Масовите забрани на фестивали и партита и регулациите на големите клубовете, са добра предпоставка за това в следващите няколко години тя да се върне обратно в тъмните мазета и специализирани клубове, а електронната музика да не се асоциира с ВИП билети и table serving, а с хедонистичните танци и нелегалните рейвове.
