Не е тайна, че албумът на Mario & Vidis – Changed от 2010 е едно от любимите ни LP-та от последните няколко години. Двойният диск е истински шедьовър, благодарение на който, дуото от Литва получи световно признание и множество награди. В края на миналата година Mario Basanov издаде и първият си самостоятелен албум – Journey, който събра на едно място цялата му самостоятелна продукция от 2009 насам. За щастие, не се е отказал и от съвместната си работа с Vidis, което лично нас ни радва изключително много.
В седмицата посветена на Amsterdam Dance Event и седмица преди първото му гостуване в България по покана на Comma Group, ви предлагаме интервю с Mario Basanov, както и специалният му promo подкаст за ADE 2013, където той ще е хедлайнер на лейбъл ивента на NeedWant заедно с Ejeca и The Mekanism. Какво да очакваме при първият му сблъсък с българската публика, за нагласите му преди участията му и интересни тайни от собственото му студио, вижте в интервюто по-долу.
Беше ли изненадан от underground успехът на албума Changed?
Вложих доста от себе си. Въпреки това е трудно да предскажеш успех или провал. Като продуцент искам да бъда чут и разбран. Влагам много енергия във всичко, което правя и приемам работата си изключително сериозно. Ето защо, смятам че качествата на музиката ми, винаги ще бъдат оценени по един или друг начин.
А Journey?
Продуцирам музика вече 15 години, но едва сега почувствах, че съм готов да издам самостоятелен албум. Събирах идеите си една след друга. Заглавието на албума, разбира се не е случайно. Той определено е саундтрака на животът ми.
Използваш доста хардуерни синтове. Кои са ти любимите?
Притежавам голям набор синтезатори – и хардуерни и софтуерни. Част от любимите ми са Dave Smith Prophet ’08, чийто звук е доста подходящ за disco; Moog Voyager – супер аналгов моно синтезатор; Vermona MARS има доста странен и оригинален звук, а и не е широко разпространен; Waldorf Pulse и Microwave са последните ми придобивки, които не вярвах, че ще използвам толкова много; ARP Odyssey е настоящият ми любимец; и разбира се старите ми съветски синтезатори Aelita и Polyvox, които не са с немско качество, но пък звучат доста интересно.
Софтуерно?
Най-често използвам DCAM: Synth Squad на FXpansion и меките класически синтове в Sylenth. Иначе, като цяло продуцирам музиката си с Cubase 6.5 и въобще цялата продуктова гама на Steinberg. Мисля че най-добрите програми за правене на музика са Cubase и Logic. Ableton Live е доста удобна, но като саунд и качество на звука, малко изоства от другите.
Според теб, кой е най-задоволителния аспект на създаването на музика?
Мисля че самият процес на създаване на музика е доста удовлетворяващ. Все пак правенето на музика е начин на живот, и това ми носи най-голямо удоволствие. Няма нищо по-добро от това да се затворя в студиото, зареден с идеи, които да претворя в звук. Крайният продукт също е важен, но лично за мен като продуцент, самият процес е много по-важен. А и когато дадено парче удари дансинга, аз вече работя по нови парчета или ремикси.
Какъв е приоритета ти, като артист – да си DJ, да ремиксираш или да се съсредоточиш върху собствената ти музика?
Труден въпрос. Обичам да правя всичко. Не мога да бъда просто DJ. Изпитвам нужда да изразявам мислите си и да ги превръщам в музика. Да ремиксираш едно парче, също си има своето очарование. В този ред на мисли много ми се ще да ремиксирам или да имам възможността да работя с Kylie Minogue. Тя е не само изключителна певица, харесва ми отношението, което има към музиката като цяло.
Как разви уменията си на DJ?
Истина е, че първоначлно единствено продуцирах. След като се запознах с Vidis, осъзнах че трябва да представям музиката си, не само на носители, но и чрез различни live прояви. Vidis бе този, който предложи да се пробвам и като DJ. Хареса ми и сега след няколко години, през които имах възможността да пускам в различни краища на света, мога да кажа, че диджейството всъщност ми дава свежи идеи. Публиката е тази, която ме вдъхновява за нови идеи, които след това претворявам в музика.
Пускаш ли твои парчета в сетовете си?
Разбира се! Обичам да виждам как публиката реагира на парчетата ми. Често пускам и незавършени все още парчета, което ми дава възможността да ги доразвия по-късно в студиото. Чувам как тълпата реагира на тях и разбира се, обръщам внимание на техническите нюанси. От дансинга, често можеш да разбереш какво трябва да се подобри в дадено парче от техническа гледна точка, за да постигнеш възможно най-доброто качество като звук и техническо изпълнение.
Какво настроение създават твоите сетове? Съобразяваш ли се с публиката или всичко е предварително планирано, като траклист?
Всичко е доста относително и зависи от публиката и мястото, на което пускам. Често се съобразявам и с конкретната държава и пазара й. Разбира се, в никакъв случай не се нагаждам прекалено много, а по-скоро предлагам моето виждане за това което мисля че публиката би харесала и това което би ги накарало да танцуват. Понякога излизам и с подготвен траклист, който обаче, настроението на хората, ме кара да променям в движение. Няма как да не се съобразявам с публиката, все пак пускам за тях и задачата ми е да очаровам всички онези, които са дошли заради мен.
Кои са местата, на които най-много обичаш да пускаш?
Много ми харесва да пускам в Берлин, защото хората там наистина разбират от хубава музика. Харесва ми и в Бразилия. Трудно е да конкретизирам толкова точно, защото зависи от много неща. Но като цяло ми харесва да пускам на места, където хората са дошли да чуят това което правя, а не на места където им е безразлично кой е зад пулта.
Цялото интервю на английски може да прочетете тук.
