Някъде между интезнивната си изпитна сесия и наситената си декемврийска парти програма, Живко Тодоров разказва как се е променила сцената в Холандия за последните 30 години и защо комерсиализацията на електронната музика далеч не се изчерпва с поредното гостуване на Mark Knight у нас. Дали да се ходи на techno парти е “модерно” само в България? От Холандия с любов разказва Живко Тодоров.
Повечето ни читатели отдавна свързват Холандия по-скоро с електронната музика, отколкото с лалетата. И няма как да е иначе, след като на практика по-често се сблъскваме с обема на събитията там, отколкото с обема на износа на лалета, който изучавахме на теория в училище. И ако в момента основното надмощие в електронната музика идва от Англия и Германия, то през 90-те години на миналия век, Холандия и въобще Скандинавските страни имаха силно влияние върху формирането на музикалната култура на Стария континент. Тъкмо Холандия и днес продължава да е фактор в това отношение и сочена като един от главните центрове на електронната култура в света.
Ако си мислите, че електронната музика в България претърпява комерсиализация, то вие най-вероятно сте прави. Партитата у нас стават все по-пищни, а доста хора ги посещават без да имат ясна представа каква музика ще им се предложи. Мащабът на комерсиализацията обаче е незначителен в сравнение с това, което се случва в страна като Холандия, където повечето подрастващи искат да бъдат DJ-и, а големите магазини за електроуреди предлагат сравнително богат асортимент от най-разпространените миксери, контролери и слушалки.
През 80-те години електронната музика в Холандия е ограничена до визитите на известните персонажи от Чикаго и Детройт. Местната електронна сценна се заформя в началото на 90-те основно чрез hardcore стила, базиран на високо темпо вариращо между 160 bpm и 200 bpm. Първият лейбъл е Rotterdam Records, а стилът и придружаващите го рейв партита се популяризират сравнително бързо из цяла Европа. Движението първоначално е доста ъндърграунд, но само няколко години по-късно сцената се разширява и биват създадени нови жанрове. Темпото се забавя, а trance и progressive house стиловете още тогава полагат основите за по-късната комерсиализация на електронната музика, чиито пик наблюдаваме през последните 2-3 години. Доста от най-скъпоплатените mainstage EDM артисти са холандци, а в индустрията биват наливани огромни ресурси от всякакво естество. През 2013 SFX Entertainment (създадена година по-рано) купува Beatport за повече от 50 милиона долара, а малко след това купува и 75% от холандската компания ID&T, организаща събития като Tomorrowland и Sensation, за 97.5 милиона долара. Споменатите събития и цифри определено не описват всичко, което се случва с музиката Холандия.
Неотдавна останах приятно изненадан разхождайки се из Амстердам. Предполагам, част от вас са виждали дървените табели пред ресторантите. Забелязах една подобна табела на улицата и очаквах да прочета имената на някое от ужасните холандски ястия, но за моя изненада на табелата с тебешир бяха изброени Desolat, Hot Creations, Kompakt, Innervisions и други лейбъли, на които можете да намерите плочи в малкото магазинче, което беше посветено изцяло на електронната музика. Ъндърграунд звученето, което ние обичаме, там започва да се развива през 90-те години, а някои от първите техно имена в Холандия са Orlando Voorn, Speedy J и Steve Rachmad (Sterac). 100% Pure е първият техно лейбъл в тази страна, основан от 2000 and One (Dylan Hermelijn) през 1993 в Амстердам. Лейбълът е все още активен, a чрез него е издавана музика на артисти като Paco Osuna, Nicole Moudaber, Adam Beyer, Jay Lumen, Stefano Noferini, Joris Voorn и много други. Музиката продължава да се развива и до днес, достигаща едно удивително разнообразие от жанрове и артисти с международно влияние. Освен местни артисти като Joris Voorn, Benny Rodrigues a.k.a ROD, Joran Van Pool, Tom Trago и други, ежеседмично се наблюдават големи международни имена в легендарни клубове като вече несъществуващия Trouw (за заместника му с 24-часов лиценз може да прочетете тук), Paradiso (реновирана църква) и Gashouder, чийто капацитет достига 3500 души.
Без съмнение най-големият techno бранд в Холандия е Awakenings, които освен с тридневните новогодишни и великденски пиршества в Gashouder (Амстердам) са известни с ежегодното си парти в Eindhoven и двудневния си open-air techno фестивал с осем сцени през лятото. Имах удоволствието да посетя Awakenings Eindhoven 2015, едно от малкото им едновечерни събития. Партито се организира в стара фабрика на Philips с общ капацитет от 8000 души. Makcim, Lee Curtiss, Extrawelt, Karotte, Kevin Saunderson, Visionquest, De Sluwe Vos, Marcel Dettman, Scuba, Dave Clarke, Ben Klock, Nina Kraviz, Joran Van Pool, Art Department, Loco Dice, Gaiser, Joris Voorn и Pan-Pot бяха разпределени в три зали за общо 8 часа. Бихте искали да се клонирате, нали? Организацията беше безупречна, същото мога да кажа за музиката и ефектите. Марката расте все повече и повече, като през 2016 са планирани партита в Манчестър, Антверпен, Ню Йорк и Сантиаго, Чили. Летният им фестивал си остава най-голямото techno събитие в страната, и едно от най-големите в цяла Европа.
Именно многобройните фестивали на електронната музика отличават държавата не само от България, а и от други европейски страни. Dekmantel, Dockyards, Awakenings, DGTL са само някои от по-големите имена, а над всички стои ADE и неразумния брой партита в рамките на 5 дни. През 2015 успях да посетя DGTL и Dockyards (част от ADE). Концепцията на тези два фестивала е подобна: провеждат се денем, от обяд до полунощ, на едно старо пристанище в Амстердам, с огромно открито пространство наситено с различни будки за храни, напитки, мърчандайс и разбира се няколко закрити или полузакрити хамбари предлагащи изключително разнообразие от артисти и като имена, и като стилове. Хилядите посетители можем да разделим на две основни групи – такива, които са там, за да чуят любимите си музика и артисти, и такива, които са там, защото фестивалите са едно доста тренди развлечение. В крайна сметка организацията е винаги на безупречно ниво, а повечето посетители имат един страхотен experience, за който нямат търпение да споделят във вече пренаситените социални мрежи. Атмосферата е изключително международна и приятелска, без излишни конфронтации, за които съм сигурен, че всички у нас са ставали свидетели. Ако търсите същото изживяване в България, Horizon Festival засега е единственото подобно събитие спрямо организация, жанрово разнообразие и атмосфера.
Нека цялата тази грандомания не създава впечатлението, че електронната сцена в тази държава се изчерпва до мащабни mainstage EDM и techno събития. Напротив, има безброй по-малки клубове като Toffler и Perron в Ротердам, които ще ви предложат по-интимно изживяване в абсолютно всеки стил електронна музика. Разнообразието бива поддържано от иновативни местни лейбъли като Rush Hour Recordings, Bla Bla и Dekmantel в допълнение на гостуващите международни артисти.
Това, което може би забавя България в тази посока е тенденцията да отидеш на парти, за което имаш бегла представа относно предложената продукция, а след него да спамиш с оплаквания организаторите, които така или иначе са едни от малкото престрашили се да организират подобни събития. Ще се радвам някой да ме увери, че не е съвсем така. Ако имате собствени възгледи спрямо ваши международни преживявания и съответните сравнения с българската сцена, с интерес бих ги прочел в коментарите под статията.
