Имаш ли друго амплоа или сценично име?
Казвам се Десислава Панчева. Dessy Messy ме наричаха приятелите ми от колежа в Брайтън едно време. Тогава не спирахме да бръмчим по концерти и партита, и това може би обяснява и прилагателното ‘messy’…
Каква е историята ти с музиката и как се запали по диджейството и пеенето?
Винаги е имало музика в живота ми. Не мога да кажа с точност кога и как се е появила, както и не мога да определя какво точно ме подтикна към пулта – танцуващите тълпи, усмихнати лица, положителните емоции, новите приятелства…текилата и мракът правят чудеса!
Каква музика те вълнува в последно време, какво слушаш и те провокира?
В последно време слушам доста рандъм и странни неща. Последното ми вманиячаване беше по Woozy Tribe – колектив от експериментални артисти-музиканти, които подвизавайки се под различни псевдоними правят доста интересни и неуспешни (в повечето случаи) опити да създават музика. Аудио-визуалните грешки са колкото отблъскващи толкова и съблазнителени.
Какво мислиш за връзката между “диджея” и “публиката” в София и музикалните течения в които ти попадаш?
Аз не съм про DJ. Моите изяви в тази насока са доста небрежни и спонтанни. Пускам музика, хората танцуват и се забавляват. Аз също. За мен няма публика, има приятели.
Разкажи за Хип Хип Ателие и твойта връзка там и за това какво правиш по принцип?
Хип Хип е пространство посветено на съвременното изкуство. Колаборирам с различни визуални артисти и им помагам да реализират проектите си. От скоро една част от ателието се обособи като библиотека, в която събираме всякакви независими издания – зинове, комикси, книги и други печатни формати свързани с всички видове изкуство, които ни изпращат хора от цял свят. В момента показваме илюстрациите от новата книга ‘My Demons’ на Борис Праматаров – мой приятел и артист с невероятно въображение и стил.