Разрастването на dance музиката е тема, която ние от bassline.bg следим с огромен интерес, и която се опитваме да ви представим от най-правилната според нас гледна точка. В началото на 2013-та публикувахме материал за явлението EDM и неправилното свързване на термина с истнската dance музика. Няколко месеца по-късно, публикувахме и доклада от форума Rethink Music, организиран от Berklee College of Music по модел на Midem and Harvard Business School за състоянието на музикалната индустрия. Голяма част от доклада изучава явлението EDM и как то се отразява на индустрията. Не беше пропуснато и главоломното разрастване на фестивалите в световен мащаб и опасенията на по-голяма част от хора в индустрията за негативните последици от това. Междувременно не стихват словесните престрелки между DJ-и в най-различни медии и социални мрежи, както и viral видеоклипчета, усмиващи всички комерсиални DJ-и.
Преди дни, в открито писмо до медиите, публикувано първоначално в THUMP UK, Seth Troxler изрази своето виждане върху dance културата, което ви представяме без съкращения и цензура в следващите редове. Текста съдържа вулгарни и нецензурни думи и изрази, и bassline.bg не носи отговорност в случай на засегнати лица или достъпността му от лица под 16 години.
SETH TROXLER:
Сегашното състояние на dance музиката е пълна лудост. Всичко те залива от всякъде. Накъдето и да погледнеш, виждаш нов фестивал или парти. Последните 4 месеца живея в New York City и само за един уикенд имаше около 50 партита на Resident Advisor. What the fuck? Положението с фестивалите е абсолютно същото. Всеки ходи по разни бутикови фестивали и въпреки че смятам, че е доста яко, че хората излизат и се забавляват, се чудя дали не пренебрегваме качеството?
За да хвърля повече светлина по този въпрос, ето и моето виждане за фестивалите, партитата и как да не си най-обикновена тъпа путка.
ПЪРВО, ХОДЕНЕТО ПО DANCE ФЕСТИВАЛИ, НЯМА НИЩО ОБЩО С ХОДЕНЕТО ПО КЛУБОВЕ
Наскоро бях в Швйцария и един промоутър ми обясняваше, че в страната имало огромен проблем с клубната сцена, заради огромния брой фестивали, случващи се в съседство. Каза, че през лятото било изключително трудно да накараш хората, да влязат в клуба. Хората предпочитали да си харчат парите по фестивали в чужбина, отколкото да посещават клубове в родните си градове.
Но пича, определено пропуска факта, че dance фестивалите и dance клубовете са две различни неща. Това ново поколение се кефи повече на изживяването, което носят фестивалите, отколкото на това, което носят клубовете. Хлапетата, които сега харесват dance музиката, не са се сблъсквали с истинската клубна култура; techno, house, дори rave-a на 90-те. Фестивалите са техния опит с dance музиката. Фестивалите са шибаните им празници!
EDM ФЕСТИВАЛИТЕ НИ ХРАНЯТ С ЧЕРПАК ПЪЛЕН С ЛАЙНА – И НЕ МОЖЕМ ДА ИМ СЕ НАСИТИМ
Когато ме буукнат на някой от тези огромни фестивали в Щатите, много често се разхождам наоколо, за да разбера за какво иде реч всъщност – и в 90% от случите е наистина отвратително. Отглеждаме поколение на незаинтересовани и отегчителни фестивални дечурля. Казвам незаинтересовани защото интереса на клъбъра е различен от интереса на тези, които ходят по фестивали.
По тези фестивали, всичко ти се хвърля в лицето. Лазери! LED екрани! Пиротехника! DROPS! CAKE IN YOUR FUCKING FACE! – чакай, копеле. Т’ва не е clubbing, т’ва е концерт на путки. Просто излез за една вечер в някой тъмен клуб. Бъди готин.
Разговарях с моя добър приятел Craig Richards, който ми разправяше, че когато започнал да ходи по клубове, хората били много търпеливи: можело да се разцепваш на дансинга с часове, имало място за теб и всички останали. Сега, хората определят даден ивент за добър, ако събитието е претъпкано с хора и “energy”: energy-packed-extreme! Т’ва не clubbing, копеле. Clubbing-a е култура, но EDM-а не те учи на това. Ако си Сузи, която току-що е завършила гимназията във Флорида, отиваш на Ultra и си казваш: “По дяволите, Avicii, всеки момент ще ми пръсне гащичките!”
НЕКА НЕ СИ КРИВИМ ДУШАТА, EDM DJ-ИТЕ СА НАЙ-ЛОШИТЕ ХОРА СЪЩЕСТВУВАЛИ НЯКОГА
Като стана въпрос за Avicii, Avicii е пълна путка! Когато бе хоспитализиран по време на Ultra в Маями, моя тур-мениджър Alex беше с медицинската сестра, която му назначиха. Шибаната путка, дори не пожела да разговаря със сестрата. Тя трябваше да говори на неговия мениджър, който да му препредава думите й, а стояха един до друг. Ти си в шибана болница! Не може да не разговаряш със сестрата, която се грижи за теб. Лудата звездомания на тея EDM DJ-чета наистина ме вбесява.
Не е нещо лично. Музиката им е пълен shit. Гледал съм Steve Aoki по тези фестивали. Постоянно спира музиката, подскача по сцената и крещи “Това е новото ми парче! Излиза следващата седмица!”, и пуска следващото парче. Ти не си шибан DJ! Ти си надценена, неталантлива, хвърляща торти путка! Най-добрият ми приятел от гимназията Frank, който ми е и личен асистент, е адски добър питчър. Запътили сме се към него с тази торта. Идвам за теб, Aoki.
EDM-А НЕ Е КУЛТУРА, ПРОСТО ЗАЩОТО НЕ ТИ ДАВА НИЩО В ЗАМЯНА
Виж сега, по принцип наистина се радвам за всеки. Опитвам се да съм положителен в цялата тази лудост. Но ако не си критичен към средата, в която живееш и обичаш, тогава си в ущърб на себе си и на всички около теб. EDM-а вкарва масата в огромна заблуда по отношение на това какво всъщност е електронна музика и какво е dance култура. Това е някаква нелепа музика, направена от едни нелепи и незаслужаващи доверие хорица.
И за да съм напълно откровен, намирам това за изключително тъжно. Ние се опитваме да движим нещата напред и да бъдем истинската сила на тази култура и жанр – един многопрофилен жанр, който има доказан културен произход – но EDM-а заличава всичко това. И то защото се приема на сериозно, в чисто музикантски смисъл, което е доста фрустриращо. Много от моята работа – особено с лейбъла ми Tuskegee – представлява бунт, именно срещу всичко това. Това е моята страст. Rave-a ме промени и ми се ще хлапетата, и те да могат да го изпитат утре.
ТОВА ОТ КОЕТО СЕ НУЖДАЕМ Е PLUR* – АМА НАИСТИНА
Американците използват термина PLUR. Въпреки че репутацията му отдавна се е сговнила, терминът произлиза от ценностите, които проповядва истинската клубна култура: уважение, позитивност, обединение. Веднъж попиеш ли тези ценности, те започват да ръководят теб и възприятието ти към света.
Наскоро бях в един клуб, и там имаше един пич с оригинална тениска Paradise Garage**. Заприказвахме се и той каза, че основната разлика между dance музиката от преди и сега е истинското разнообразие. Имаме социално, класово, расово и сексуално разнообразие – и това е яко. Това е и основната идея на dance културата. Всички под един покрив, изучавайки своята собствена същност и тази на другите. Възхвала на нещо повече, нещо извън общоприетите норми.
Уличното парти на Red Bull Music Academy за Paradise Garage и Larry Levan Way миналият уикенд, беше наистина красиво, точно поради тази причина. Беше огромно квартално парти, в огромен град, пълно с бели, чернокожи и азиатци, стари и млади. Никой не изглеждаше като животно и почти никой не си чоплеше проклетите телефони. Всички просто танцуваха и пееха заедно под звуците на хубава музика с часове. Това е клубната култура.
И ТУК Е ТЪНКАТА ГРАНИЦА МЕЖДУ СВОБОДАТА И ИДИОТИЯТА
Виждал съм какви ли не тъпотии по клубовете и какви ли не тъжни картинки по фестивалите. Границата е много тънка. Като, онази снимка, която Eric Prydz туийтна от Ultra. На една мацка, която шмърка кока от голата путка на друго момиче. По време на фестивал? Това е отвратително. В някой тъмен клуб, щеше да е яко! В Berghain, това е символ на свобода! На Ultra e нищо повече от прекаляване и упадък.
Първият път, когато пусках в Berghain, на дансинга имаше един едър пич, тип мечок, облечен в изрязани на задника кожени панталони и кожено арне***. Точно бях пуснал Yellow, когато се наведе напред, а друг пич се приближи и започна да му лиже задника. Всички около тях просто танцуваха и бяха абсолютни непукисти. Аз си казах: “…интересно!” Но това си беше бунт срещу света. Това е свободата на клуба. Да се въргаляш в калта и да те замерват с торти? Това не е свобода. Просто си идиот, който слуша скапана музика. Дръжте се на ниво, деца!
EDM-А НЕ Е МУЗИКА, А ПАРИ
Ако си част от банда, ако си DJ, или каквото и да е, ти си толкова голям, колкото хора успееш да докараш на фестивала. EDM-а наистина промени начина, по който се консумира комерсиалната музика. Всички тези клубове, помещаващи се в огромните хотели на Las Vegas, са направени с цел. Музиката е скапана, но продават хиляди бутилки алкохол на вечер, на богати идиоти. Днес, хлапетата предпочитат да излязат, да слушат каквато и да е музика и да се зарибят, вместо да платят $40 за рок концерт, който приключва в полунощ, защото всички постоянно искат повече и повече.
И все пак, можеш да направиш жесток фестивал, който да не е скапан. Да вземем за пример Tomorrowlands в Белгия. Огромен фестивал, с почти същият line-up като на Electric Daisy Carnival, и въпреки това, се влага доста, за да се създаде преживяване. Electric Daisy Carnival? Една сцена върху паркинг пространство, пълно с дечурля със шибани близалки в устите си, сложили противогази и направили се на животни.
Лично за мен, перфектният фестивал е Burning Man или Shangri-La в Glastonbury. Има музика, но не е само музиката. По-скоро е експеримента и средата, в която преживяваш музиката.
НО КОГАТО БАЛОНА СЕ СПУКА, ЩЕ ИМАМЕ ИЗЦЯЛО НОВО ПОКОЛЕНИЕ ФЕНОВЕ НА DANCE МУЗИКАТА
Не всеки в този свят е осъден на доживотен затвор, но това, което разделя сеното от плявата е интелекта. Интелекта е истинския индикатор за вкуса. Някои умни хлапета стоят по тези EDM фестивали, гадейки им се в калта и в жегата, мислейки си: “Да, това е ОК засега, но едва ли ще продължи вечно.” Трябва да има и нещо по-добро – но ще трябва сами да го открият за себе си. Това е следващото поколение, ето там.
EDITORIAL:
Seth Troxler е един от артисти, които открито говорят за проблемите на истинската електронна музика, без никакви притеснения. Ние от bassline.bg сме напълно съгласни с този текст, написан собственоръчно от самият него, който до голяма степен покрива нашето виждане за състоянието на dance музиката, посоката която тя е поела в Щатите и незаинтересованото младо поколение, което консумира това, което му се предлага, без да поставя под въпрос качеството и естеството му и без да се опитва да разбере същността и смисъла на dance културата, като цяло. Ние ще продължаваме да се опитваме да ви представяме истинската dance музика, такава каквато я познаваме и обичаме, защото тя не е само музика, а начин на живот.
GLOSSARY:
*PLUR (Peace, Love, Unity & Respect) – Жаргонен израз, абриевиатура за мир, любов, обединение и уважение. Произлиза от речта на Ню Йорксия DJ Frankie Bones, от зараждането на rave-овете. Изразът веднага бива припознат от повечето рейвъри, като лайфстайл.
“Ние като общество, трябва да приемем PLUR в нашето ежедневие; причината поради, която обичаме хората около нас е любовта ни към музиката, и затова трябва да се опитаме да прескочим тази граница и да приемем човека до себе си.”
Frankie Bones
**Paradise Garage – Култова дискотека в New York, която освен принос в развитието на съвременната dance и pop музика, е имала и важна роля за LGBT обществото и клубната култура, като цяло. От там тръгва и понятието “garage music”, което не винаги трябва да се свързва само и единствено с електронната музика. Клубът е спазвал стриктна политика по отношение на допусканите посетители. В него НЕ са се сервирали храни, алкохол и каквито и да било други напитки. Основната идея на клуба е била да събере на едно място различни по пол, раса, класа и сексуална принадлежност хора, обединени от любовта им към музиката.
***Арне – фетишистки аксесоар, нагръдник, широко разпространен сред LGBT обществото.
По материали от: thump.vice.com
