15-ти март 2014 ще остане в историята, като датата в която Scuba стъпи на родна земя за пръв път. Съдейки по екзалтираната публика в Yalta Club, силно се надяваме – не и за последен. Paul Rose a.k.a. Scuba или още SCB е основател на лейбъла Hotflush и както повечето продуценти напоследък, трудно може да бъде дефиниран само от един музикален стил. Има три албума зад гърба си, а според няколко негови интервюта четвъртият предстои до края на тази или в началото на следващата година.
Роден в Лондон, Scuba се мести в Берлин през 2007 година. Това е и момента, в който британския dubstep саунд най-после успява да влезе зад бетонните стени на култовия берлински клуб Berghain. По това време, той все още има седмично шоу, по пиратското тогава, радио Rinse и се смята за един от основните двигатели на dub стиловете. Малко по-късно, творчеството на Paul претърпява пълна трансформация. Разбира се, това има и своите негативи, изразяващи се най-често в критика относно собствената му продукция, на която той винаги отговаря така:
Well, fuck you, this is what I’m doing!
За вдъхновенията на Scuba и влиянието на Берлин върху музиката му, за трансформацията и какво се случва, когато DJ заговори за политика в социалните мрежи – вижте в интервюто на Scuba за берлинското списание Freunde von Freunden.
Защо избра Берлин?
Общо взето ми беше писнало в Лондон. Тъкмо бях започнал да изкарвам пари от музика, но музикално погледнато, позицията в която се намирах, не ми харесваше особено. Говоря за идеята да съм част от лондонската dubstep сцена, точно когато тя набираше популярност през 2007 година.
Беше ли ходил в Берлин преди това?
Да, през 2006 година пусках няколко пъти в Берлин. Исках да се махна от Лондон и Берлин беше най-очевидният избор. Добра музика и клубове, евтино за живеене. Наистина не мислех да оставам повече от две години.
До каква степен ти повлия Берлин през последните пет години?
До известна степен ми повлия, особено през първите няколко години. Определено Berghain ми повлия, а първият път, когато бях в Panorama Bar, беше много дълбоко преживяване за мен. Казах си: “Трябва да пускам тук!”
Чувстваш ли се вкъщи тук?
Може би, но може скоро да се махна, така че по-скоро не. Не знам. Последните три години толкова много време ме нямаше, че все едно не съм бил тук в действителност. Но тук съм изградил живота си. Не бих го нарекъл дом, но съм свикнал да живея тук. Имам смесени чувства, но положителните преобладават.
Какво те вдъхновява най-много?
Мисля, че най-важен е контекстът, в който се намираш, защото влияе на това, как възприемаш музиката. Като отидеш на място като например Space или Panorama Bar, после подхождаш по различен начин, защото това е фундаментално различен експириънс и променя погледа ти над музиката. Как тя взаимодейства с атмосферата и как хората я възприемат като част от тази атмосфера. Иначе внимавам да не се вдъхновявам прекалено много само от едно нещо.
Музиката ти премина през интересна трансформация, но не всеки одобрява насоката, в която вървиш в момента. Как се отнасяш към тези критики?
Промените в музиката ми не са чак толкова фундаментални, колкото хората ги изкарват. Когато получа наистина агресивна реакция към някой трак, отношението ми е доста агресивно. Или поне това е първоначалният ми инстинкт. В началото, когато спрях да правя dubstep имах такъв подход, но сега съм доста по-дипломатичен. Хората често са свикнали с определени неща и не искат промяна.
Имаш много малко плочи.
Всичките са в Лондон при мама – предимно плочи, които съм купил преди много години. Не съм голям колекционер и не съм пускал винил от почти 10 години. Само CD-та, докато не излязоха флашките, което е най-доброто нещо в световната история, ако питате мен.
Често влизаш в политически спорове с последователите си в Twitter. Мислиш ли, че денс музиката дава пространство за такъв дебат?
Хм, бих казал да. Едно от най-жалките неща е, че артистите се страхуват и не искат да инициират такива дискусии така както преди 20 години. Срамота е! Обаче когато започнеш дебата, ти изливат невероятно количество помия. Особено, ако нямате допирни точки. Имах много интересни дискусии в Twitter и научих доста неща. Това е страхотна медиа, но трябва да се внимава, защото музикантите никога не са били толкова близо до хората. Може за феновете това да е добре, но не мисля, че е така за артиста. Все по-трудно става да създадеш мит около себе си. Може би затова създавам това алтер его в Twitter, някаква анимационна версия на това, което съм.
Доста често пускаш b2b с партньора ти в Hotflush – George Fitzgerald, а също и с Heidi и John Osborn. Сам ли предпочиташ или b2b?
Много е забавно да пускаш b2b. Освен това ми се получава някак естествено. Когато започнах да пускам бях в нещо като DJ тим, така че си правихме b2b сесии доста често. Много е забавно с John Osborn и разбира се с George и Heidi.
През последните няколко години, начините за правене на музика се промениха драстично. Това от своя страна доведе и до промяна в начините по които артистите продуцират и представят. Ти как отговаряш на тези промени?
Ако трябва да съм честен, при мен няма особена промяна. За първите си рилийзи използвах напълно аналогово оборудване, но това беше през 2004-2005 – sampler, миксер, няколко машинки за ефекти и компресор. Преминах на дигитален setup, когато започнах работа по първият си албум и оттогава насам почти нищо не се е променило.
Как ще се промени според теб, DJ-ейството и продуцентството в следващите 10 години? Да вземем за пример начина, по който могат да се ползват новите CD плейъри Nexus – режеш loop-ове и кажи-речи можеш да ремиксираш парчета почти на момента… Мислиш ли, че това ще изиграе някаква роля върху начините за правене на dance музика?
Мисля, че да, което е доста яко, всъщност. Щом можеш да го ползваш по творчески начин, защо не? DJ-ейството е вид изкуство. Никога не бих казал, че парчетата ми трябва да се пускат така както съм ги създал. Ако правиш парчета, които да се пускат от DJ-и, трябва да приемеш, че те ще ги използват, както си искат. Освен това, мисля че технологиите вече промениха начините за правене и пускане на музика по клубовете. Например начина по който го правят Richie Hawtin и Dubfire. Никога не пускат цял трак, а просто 8 такта, смесени с още 4 различни неща. Общо взето те са пионери в това от доста време насам. А пък няма лошо щом можеш да използваш 4 парчета едновременно с Traktor и sync бутон и при това звучи добре. Проблема, обаче е, че тъкмо това много рядко звучи добре. Разбира се, винаги ще има и пуристи, които пускат просто на два плейъра и миксер, което в никакъв случай не е лошо.
Цялото интервю на английски и галерия със снимки от дома на Scuba в Берлин, може да видите тук.
Снимки: Anna Rose
