Mr. G: Направи нещо различно, дори и грешно!

Details

Artists:

Album/EP/Title:

MR. G - RESIDENT ADVISOR PODCAST #451

 
DSGN Clinic – Square Dark
 

Не рядко използваме определението “легенда”, когато говорим за артисти, оставили трайна следа в развитието на dance музиката през годините. Тези артисти винаги ще имат място в bassline.bg, още повече, че това е добра възможност, новото поколение почитатели на dance музиката да се запознаят с хората оформили съвременния й облик. В тази връзка, в рубриката ни bassline.bg Gold Series, която стартирахме неотдавна, ще ви представяме емблематични парчета, артисти и лейбъли. Един от тези артисти е и самият Mr. G.

Той не е от хората, които гордо ще носят етика “легенда”, нито от онзи тип съвременни DJ-и, които могат да се похвалят с огромен фен клуб, но пък може да им се усмихне ехидно, защото неговите почитатели са хора с истинска страст към електронната музика – верни на посланията, които dance културата носи. Вече близо 20 години, Colin McBean a.k.a. Mr. G е част от сцената. През 90-те години на миналия век е бил част от триото KCC DJ, както и част от techno проекта The Advent, преди да остане еднолична собственост на Cisco Ferreira. В края на десетилетието решава да поеме сам по пътя си и основава лейбъла Phoenix G. Чрез него Mr. G разработва собствения си стил от аналогов, наситен с bass електронен tech-funk, който бързо приковава вниманието на публиката и медиите.

През 2006 става част от семейството на Rekids. Лейбълът на Radio Slave издава дебютният му албум Still Here (2010) и вторият му State Of Flux (2012). През ноември миналата година пък се появи и третото му LP – Personal Momentz издание на собственият му лейбъл Phoenix G. Албумът е създаден за 10 дни. 10 дни, през които той се затваря в студиото, давейки мъката си от загубата на баща си в музика и ром. Спомените за всички онези много лични негови моменти се претворяват в цели 12 парчета и дават заглавие на LP-то.

Музиката на Mr. G е добре приета не само от феновете, но и от музикалната критика. И трите му дългосвирещи проекта, получиха едни от най-високите оценки на издания, като Resident Advisor и Mixmag. 20 години и 3 албума по-късно, името на Mr. G все още е синоним на тъмни подземия и tech-funk, на който можеш да се разцепиш от танци с часове. А ние продължаваме да зяпаме от удивление на танцовите умения на 53 годишния британец, когато се изправи зад пулта.

За да се запознаете по-отблизо с Mr. G, ви предлагаме по-интересните моменти от интервюто му за Dave Jenkins от Mixmag от средата на януари, тази година, както и жестокият му подкаст #451 за Resident Advisor, който всъщност е и основния повод да представим британецът в bassline.bg днес.

Personal Momentz. По-лично от това, няма накъде…
Така е. Нямах никакви планове да правя албум. След като, татко почина, не ми се правеше нищо месеци наред. Просто седях и пиех. Хората ми казваха да се стегна, така че една нощ отидох в студиото с бутилка ром и се опитах да си стъпя на краката и да се взема в ръце. Всъщност, просто се упражнявах. Но ми беше интересно да видя какво ще се получи. След десетина дни приятелката ми ме попита дали съм добре, каза че не съм излизал от студиото от няколко дни, дори не се бях мил… Взех си една седмица почивка и чак тогава се заслушах в това, което бях направил. Трябва да съм честен, че това, което чух ми отвя главата. За първи път усещах връзката между всеки един трак. Елементи, които ги свързваха по някакъв начин. Никога до сега не бях правил нещо подобно за толкова кратък и напрегнат период от време, а и обикновено албумът се прави по схемата – тук парче, там парче… Това беше различно и съм наистина щастлив, че хората го разбират и приемат. Имах съмнения, че ще го намерят за прекалено самовглъбен.

Очевидно парчето Dad е посветено на баща ти. Кои са другите неща, които са те вдъхновили за останалите парчета?
Откъде да започна? Мисля, че Ben & Gerd е добър пример. Бях на партито на Seth Troxler в Детройт. Беше наистина яко да видя всичките ми познати от цял свят да танцуват в дъжда. Музиката просто ме удари с пълна сила. Започнах да проучвам насам натам и срещнах Gerd Janson. Питах го кой пуска, а той отвърна: “Ben UFO”. Ben беше в разгара си. Никога не бях чувал нещо подобно. Веднага след като се върнах в студиото се опитах да възобновя това чувство, което изпитах. Хората и събитията винаги са ме вдъхновявали. Миналия ден пусках след Happa. Той няма и 20 и е невероятен. Мислех си: “Какво по дяволите правиш? Та ти си грубичък!” Ако трябва да съм честен, беше ме страх да пускам след него.

Вероятно заради начинът, по който работиш с MPC-то, хората биха казали същото, ако трябва да пускат след теб…
Аз и MPC-то имаме връзка, това е начин на живот. Когато The Advent се разделихме, взех MPC-то, седнах и разбрах точно как да го използвам. Това е странен за опитомяване звяр. Трябва да си много добър, всеки път когато свириш на него. Ако не си, просто ще те изпързаля.

Разбрах, че внимателно подбираш къде да пускаш…
Правилно си разбрал. Доста съм се парил от промоутъри, които разправят, че с опитвали да ме буукнат от години. Не си падам по weekend историите. Правил съм го вече. Трябва да е нещо специално. Трябва да има саундсистема, с която да искам да си поиграя и разуча. Ако няма – не съм заинтересован. Тъжно е, но съм на 53. Искам да правя нещата правилно.

За 53 годишен, показваш завидни танцови умения…
Аз съм танцьор. Задавам стъпката. Правя го, дори и в студиото. Приглушена светлина, чаша ром, представям си любимите си клубове. Знам, че съм направил нещо хубаво, ако затанцувам съвсем естествено. В крайна сметка, нали за това е всичко? Да се забавляваш? Затова се отказах от DJ-ейството и просто започнах да свиря live.

Само заради забавлението?
Да! Когато се появиха CDJs и въобще всичките дигитални неща, ми се струваше, че това наистина ограничава всеки. Стори ми се доста праволинейно. Аз все още събирам, колекционирам и купувам купчини с плочи. Някой ден ще трябва да направя няколко самостоятелни събития: на подходящо място, в подходящо време, с подходящите хора. Някъде където ще мога да се движа от ляво на дясно.

Като във времената със dub саундсистемата?
Именно! Тогава се простирахме по целия спектър: от 10CC през Matumbi и Bob Marley до Steely Dan и disco. Никога не знаеш накъде ще избие. Обичам подобен подход. Това правя и в шоуто си по Rinse. Може да ме познавате заради techno-то, което пускам, но ето ви едно рок или хип-хоп парче за цвят. Обожавам еклектиката и може би това е нещото, заради което ми липсва DJ-ейството.

Все още има такива добри DJ-и, които успяват да създадат този vibe…
Безспорно! Gerd Janson. Той ще ви заведе на изключително пътуване. Но все пак, много малко са хората, които биха рискували днес. House, techno… каквото и да е, всичко опира до начина на изразяване, чрез музиката. Няма правила. Просто направи нещо различно. Дори и грешно! Днес има прекалено много неща, които звучат еднакво.

Чувал съм те да го казваш и преди: Грешното е правилно!
Винаги! Когато нещо тръгне по грешния път си мислиш: “Какво стана, по дяволите?” Мразя еднаквостта. Именно най-добрите, тези които са ме вдъхновявали, се придържат стриктно към това, което правят и не им пука: Luke Slater, Masters At Work, Jeff Mills… те вървят по своя собствен път и ако не ги харесвате, няма проблем. Струва ми се, че хората днес се страхуват да бъдат истински. Прекалено много хора използват популярни парчета, като шаблон, вместо да се замислят: “Искам да правя нещата по този начин и да направя нещо напълно различно”. Това е нещото, което движи новата вълна продуценти. Обичам тези млади продуценти, които се появяват и правят нещата по техния си начин. Не преследвайте трендове и не копирайте.

Не преследвайте хитовете…
Ти каза мръсната дума: хит. Ако се напъваш да направиш хит, никога няма да ти се получи. Има хора, които се напъват яко и губят собствения си път, а хитовете стават в подходящото време, като при Breach например. Но ако седнеш и чакаш да повториш този успех, просто забрави. Ако тръгваш с идеята да направиш хит, значи си загубен. Случвало ми се е веднъж, когато получих предложение за голям ремикс преди десетина година. Пред очите си виждах само доларови бакноти. Грешен поглед. Грешни желания. Едва не се разревах, че не ми се получава. Трябваше да се изправя и да кажа: “Съжалявам, но не мога да го направя! Провалих се!”. Радвам се обаче, че се случи в началото на самостоятелната ми кариера, защото от тогава насам живея с това правило: никога не прави нещата заради облаги, просто ги прави защото ти харесва!

Цялото интервю на английски, можете да прочетете тук.

Interview credits: Dave Jenkins for Mixmag
Photo credits: Mixmag

 
DSGN Clinic – Wide
 

More from bassline.bg

bassline.bg Showcase Presents Beno-San

В последните няколко години, електронната музика напусна тъмните подземия, складовете и непретенциозните места, изкачвайки стълбите към все по-лъскави и все по-популярни клубове, достигайки до публика, която следва модни трендове и харчи огромни суми пари с единствената цел да афишира определен обществен статут.

Reinvent the Theater Party с Aerea Negrot

Проекта Reinvent ще преоткрие нетрадиционни пространства с дневен живот в локации с нощен такъв. Първото събитие ще преобрази Модерния театър – София с участието на сценографа Никола Тороманов – Фичо и музиката на Aerea Negrot, една от бившите вокалистки на Hercules &