Тазгодишното издание на DGTL Festival – Amsterdam, определено бе най-мащабното издание на холандския фестивал до сега, а bassline.bg имаше възможността да отрази събитието за пръв път. Великденски уикенд, изоставено пристанище, около 35 000 посетители в рамките на 3 дни и над 70 артисти… Звучи повече от приятно. Всички тези детайли се харесват на едни, веган менюто, инстантното рециклиране на отпадъците, впечатляващите визуални ефекти и фоерверки пък се харесват на други. Съвкупността им прави DGTL един от най-еклектичните фестивали за dance музика в страната на лалетата, предлагайки изживяване за всеки.
Black Coffee, Ame Live и Maya Jane Coles бяха хедлайнери на откриването в петъчната вечер, придружени от George Fitzgerald, Satori Live и Olaf Stuut, които допринесоха за 9-часовото шоу преди началото на същинската част от фестивала. След такова парти просто искаш още и още, а най-хубавото е, че всичко тепърва започваше.
В съботния ден енергията на DGTL 2016 се усещаше още на ферибота, с които стигнах до уникалната локация, а ярко слънце огряваше пристанището NDSM. Иновативната Audio Stage беше първата от шестте сцени, която посетих и неслучайно се пръскаше по шевовете. Френските артисти N’to и Worakls представиха изтънчени live участия, а соларните панели разположени около сцената осигуриха захранване на сцената и след залез слънце. И въпреки, че Audio Stage е само един от проектите на DGTL за постигане на едно наистина природосъобразно събитие, моят фокус остана върху музиката и танците, пренебрегвайки всички онези иначе важни в последно време елементи, които дават облик на съвременния фестивал и т.нар. “зелена идея”.
Stereo Stage предложи малко по-интимна warehouse обстановка и противно на моите очакванията, беше сравнително празна в сравнение с другите пет. Това по никакъв начин не повлия на настроението ми и тази на околните, защото Jackmaster b2b Optimo предложиха изключително енергична селекция от disco и old-school acid house парчета, highlight-а сред които беше KiNK ремикса на Kerrier District – Techno Disco пуснат от Jackmaster малко преди местният фаворит Tom Trago да превземе сцената със също толкова танцувален house сет.
И докато слънцето залязваше и съботния ден от фестивала приближаваше пика си, Seth Troxler вече бе влязал в ритъм на Digital Stage, която определено изпъкваше с най-внушителна озвучителна и визуална система. Дебюта на американецът на DGTL не разочарова, а селекцията му бе изключително разнообразна, варираща от мелодичен house и закачливи вокали до енергично техно. Технически срив за кратко смути атмосферата, но Troxler безупречно успя да изгради същото ниво на енергия, отличаващо го като един от най-буукваните DJ в световен мащаб.
Междувременно Maceo Plex се беше качил на Ellum Stage, носеща името на собствения му лейбъл, а закриващия му сет бе един от най-чаканите на фестивала. И докато музиката на Eric Estornel бе доста изтънчена и добре миксирана, тъмният му стил някакси не бе съвсем по вкуса ми. Кратка разходка сред вече осветеното от безброй технологични изобретения пристанище доведе до Analog by XLR8R Stage, която бе закрита в събота вечер от Страхил Велчев, преди да представи своя алтернативен проект Cyrillic Live в неделя следобед. KiNK Live бе все така непредвидим и енергичен и това беше оценено от публиката, която изпълни залата до затварянето й. Hot Since 82 имаше възможността да представи последния сет на Digital Stage. Трябва да призная, че в последната година селекцията на Daley Padley, макар и добре миксирана, е някакси изключително предвидима. Енергия и настроение в сета на англичанина обаче не липсваха, а кулминацията определено настъпи с ремиксираното от Emanuel Satie парче I Get Deep.
По програма това беше краят на DGTL Saturday, но Agoria и Dominik Eulberg не се задоволиха със сетовете си през деня и взеха участие в традиционните DGTL афтър партита в един от складовете на NDSM. Фестивалът неслучайно има репутацията на едно от най-добре организираните и най-разнообразните dance music събития в Холандия, оставяйки ме приятно изморен след цял ден танци. Като изключим, големия брой артисти и добре устроените сцени, DGTL също така оставя впечатлението, че на моменти фестивалът се отклонява от електронната музика с поне за мен излишнито ботаническо изложение между две от сцените. И докато според някои подбно разнообразие от атракции по фестивали е essential и хип, то за мен музиката, танците и позитивната енергия са напълно достатъчни.
Говорейки за музика, неделният ден предлагаше също толкова богата програма от артисти, а Nina Kraviz, Rodhad и Tale of Us направиха дебютите си на DGTL Festival и предвид статута им сцените се пръскаха по шевовете. От доста време чета и слушам за Gerd Janson и затова, в неделния ден се отправих към Stereo Stage, където Janson имаше b2b сет с Prins Thomas. Вероятно заради дневната атмосфера и обстановка, сета бе доста лек и приятен с интересни disco препратки. Disco-то бе и основния елемент в сета на Motor City Drum Ensemble, веднага след Janson и Prins Thomas.
Както вече отбелязах, DGTL Festival – Amsterdam е фестивал, който предлага изключително разнообразие от активности и наслади за почти всички сетива. Все пак, ние в bassline.bg винаги сме заставали преди всичко зад line-up-a и артистите, когато говорим за фестивали, а line-up-a на DGTL бе повече от впечатляващ. С тези добри спомени от изминалото издание на DGTL в Амстердам, отправяме поглед и към предстоящото издание на DGTL в Барселона през август, както и традиционното DGTL издание в рамките на ADE през октромври.
