Makcim Donskoi е от онзи тип артисти, които можем спокойно да определим, като един от двигателите на dance музиката. Роден и израстнал в Москва, на 12 се мести да живее в Холандия, а на 20 вече има резидентство в клуб в Айндховен. В края на 90-те, започва да организира нелегални партита на най-различни места. Така се ражда и движението Minimal Eindhoven, което за кратко се превръща във важна част от холандската house и techno сцена по онова време. Впуска се в продуцентството през 2008, заедно със своя приятел Managemend (a.k.a. Roel van Otterdijk), като в следващите няколко години издават малко, но качествени EP-та за амстердамския лейбъл Remote Area. Тяхното deep и soulful звучене, се харесва изключително много, и лейбълът включва парчето им Hid в дебютната си компилация Remote Areas през 2009, заедно с парчета на Kabale Und Liebe, Boris Werner и Gimikk. Следват още няколко рилийза, които попадат в кейсовете на имена като Richie Hawtin, Luciano, Paco Osuna, Riva Starr, Ilario Alicante, Noir и много други. Гостувал е няколко пъти у нас, между многобройните си гигове в клубове като Watergate, Club der Visionaere, Melkweg, Paradiso, Studio 80 и Trouw, а често може да бъде засечен и на сцените на фестивали като Lowlands, Awakenings и Loveland.
На 19-ти декември, Makcim се завръща на родна територия, за да обобщи успешната за нашите приятели от klasp, 2014 година. А ние използвахме случая, да си поговорим с него за отминалите времена на нелегалните rave-ове, настоящите му занимания и бъдещите му творчески планове.
Ти си един от основателите на Minimal Eindhoven, движение което се превърна във важна част от холандската house и techno сцена в края на 90-те. Разкажи ни повече…
Да. Организирахме нелегални партита в горите, в тунели под магистралите… на най-различни места. Обикновено се събирахме по няколкостотин човека на свещи, пускахме си deep house, правехме доста дълги сетове, всички бяхме приятели. Какво да ви кажа… Бяха жестоки времена! От време на време правехме по някое и друго парти в различни клубове, най-вече в неделните следобеди с Baby Ford, Deadbeat, Jeff Milligan и много други.
Звучи страхотно, но и не особено лесно…
Така е. Особено с голямо предизвикателство, като полицията.
Кои са основните характеристики на един нелегален rave?
Вероятно доближаването до същността на dance музиката. Липсата на скапана музика, специалните локации… все неща в този дух, предполагам.
Днес, много хора се опитват да възродят тъкмо онова усещане, което имаха нелегалните rave-ове от едно време – тайни партита, различни warehouse venue-та…, но като че ли нещата не се получават съвсем, както преди…
Не мисля, че на хората им пука дали партито е легално или не. По-скоро им се ще да си прекарат добре, да потанцуват, да се забавляват, без излишни глупости и без ужасната, комерсиална музика. Така погледнато, има доста яки такива партита в Ню Йорк, Амстердам, Берлин и Москва.
Спомена Амстердам, Берлин и Москва… Къде се чувстваш вкъщи?
Вкъщи се чувствам в Амстердам – живея тук. Бих казал, че и в Москва се чувствам вкъщи, но е малко по-различно – пускам в Москва доста често, изпитвам известна носталгия, обичам Москва. Нека го кажем така – щастлив съм, че живея в Амстердам, щастлив съм, че съм израстнал в Москва, щастлив съм, че мога да пускам на различни места по света.
Имаш едва няколко EP-та за последните 6 години… Малко, но всъщност доста добри.
Благодаря ви! Да, 8 или 9 са… Просто съм бавен, но вероятно и затова се получават толкова добре.
Последното ти EP – Daan De Pup е първата ти колаборация с Levi Verspeek. Ще чуем ли още от вас двамата? Или готвиш други изненади?
Със сигурност! С Levi работим заедно доста напоследък. През пролетта на 2015 ще издадем EP за Apollonia. Работя по няколко парчета с Tom Ruijg и Managemend. Има и още, но засега ще го запазя в тайна. Stay tuned!
С какво се отличава един твой DJ сет?
Няколкото човека на дансинга, които танцуват, предполагам. (усмихва се) Иначе пускам на 2 грамофона, 2 плеъра, старая се сетовете ми да минават гладко и безпроблемно…
Идвал си няколко пъти в България. Сигурно добре познаваш сцената тук?
Да, пускал съм в България няколко пъти. Около 10, мисля… Запознат съм със сцената и я обожавам. Срещнал съм много мили и специални хора. Наистина нямам търпение да се върна и да пускам отново!
