EDM – WTF?

Все по-осезаемо се прави разграничение между новата EDM и истинската електронна музика.

Details

DSGN Clinic | Facelift Your Brand

Страстите около т.нар. EDM (Electronic Dance Music) се нагорещиха в последните месеци, след като Ed Simons от The Chemical Brothers изрази публично мнението си за Swedish House Mafia в социалните мрежи и определи парчето им Don’t You Worry Child като “ужасна глупост”. Според него именно цялостната постмодернистична култура приемаща всичко за нормално убива интересната денс музика. Това не е и първият случай на открит спор по темата между DJ-и и продуценти. В същото време случаите на изгонени от пулта DJ-и в различни клубове в Щатите се увеличават, а оправданието за това е, че трябва да пускат по-комерсиални неща.

До преди няколко години Dance Music бе събирателен термин за всички видове електронна музика – house, techno, drum’n’bass и всякаква друга музика създадена да накара хората да танцуват. Какво, обаче, се промени и защо съвременната денс музика се раздели на две? Защо по дяволите на някой му трябва electronic пред dance music? И защо EDM все повече придобива смисълът на нов самостоятелен жанр?

Ако днес попиташ някой каква музика харесва и той отговори рок, можеш да продължиш да му задаваш въпроси за това какъв тип рок музика харесва и вероятно ще получиш различни отговори, като indie-rock, hard-rock и т.н. Но ако зададеш същия въпрос на един средностатистически EDM фен, разговорът със сигурност ще приключи до първият въпрос. Съвременното EDM поколение не разпознава поджанровете на електронната музика. За по-голяма част от публиката в Щатите EDM се превърна в един изцяло нов жанр. Жанр характеризиращ се с проста мелодия, която моментално се забива в съзнанието ти и весели вокали, които запомняш още след първото слушане. Генерирането, обаче, на музика с подобно съдържание е типично за комерсиалната поп култура.

От години насам денс музиката набира все по-голяма популярност. Това от своя страна бе предпоставка рано или късно тя да тръгне по пътя на мейнстрийма. Разбира се не и без помоща на някои артисти, които успяха да я направят “приемлива” за широката публика. Няма да сгрешим, ако кажем, че от самото си създаване електронната музика е черпила вдъхновение от другите стилове, до момента, в който поп културата не започна да черпи вдъхновение от електронната музика. Така се появиха MDNA, Psy и Pitbull, а хип-хопът бе изцяло погълнат от новата EDM вълна. Превръщането на EDM в една чисто нова поп култура има и своите неприятни последствия, които разделиха сцената на две.

Същността на електронната денс музика винаги е била в усещането за ъндърграунд, което носи. През годините тя се изгражда и оформя от артистите по начина, по който те я усещат. Съвременното възприемане за EDM, обаче, даде възможност на не малък брой нови имена да си приписват заслуги в развитието на денс културата, без изобщо да разбират същността на денс музиката. Точно това в момента е в основата на разделението и откритата война между DJ и продуценти. Артисти като Basement Jaxx, The Chemical Brothers, The Prodigy и Josh Wink през годините сътвориха не малко парчета, които стигнаха челните места в класациите, без обаче да загърбват основните принципи на денс музиката. Докато други, като David Guetta и Swedish House Mafia обърнаха гръб на истинската електронна музика, опиянени от парите и славата, които тя започна да генерира навлизайки в мейнстрийма.

Комерсиализирането накара и големи корпорации да започнат да наливат пари в съвременната EDM музика, организирайки все по-големи и все по-мащабни фестивали с екзотични line-up-и, включващи DJ-и от всяка точка на света и от всеки поджанр на електронната музика. Това най-вече важи за Щатите, но и Европа не е далеч от тази тенденция. Комерсиално ориентираните фестивали, като Tomorrowland, например, са от интерес главно за американската публика. Европейците имат изградена култура по отношение на електронната музика и това малко или много обуславя все още бавното проникване на новата тенденция на стария континент.

През 2012 Richie Hawtin и Loco Dice създадоха CNTRL: Beyond EDM – музикално и образователно турне в Северна Америка и Канада, целящо да разясни същността на понятието EDM и какво точно стои зад него, на студенти и бъдещи музиканти. Премиерата на движението бе на последното издание на ADE през октомври. Според Richie Hawtin основният проблем, е че новите EDM артисти се стремят на всяка цена към слава и недостижимост, а електронната музика никога не е била предназначена за масите. Според него ако сега откриваш денс музиката, чрез Calvin Harris и Afrojack например, то трябва да знаеш, че това е само първата стъпка, която си направил, и че има още толкова много неща, които трябва да знаеш за електронната музика, за да успееш напълно да усвоиш тази култура. И точно тук се крие другия основен проблем. Новото поколение, което участва в комерсиализирането на денс музиката не се интересува, не иска да знае и не иска да се научи. То само консумира, това което му се предлага: шумна електро/транс музика, тонове led светлини, фойерверки и DJ-и, които махат с ръчички, развяват флагове, катерят се по пулта и правят какво ли не, само не и да миксират.

Терминът EDM изначално погрешно бе свързан с новото мейнстрийм течение и може би това създаде напрежението, което се усеща в момента. Вината за това пада до известна степен върху медиите. Още през 2011 Spin Magazine отбелязва, че електронната денс музиката в Америка, най-после е постигнала необходимата популярност, за да се постави началото на нова рейв генерация. Краткото и звучно съчетание EDM, бързо бе прието и от останалите, за да успеят да опишат звуковите напъни на Skrillex, например, които са нищо повече от лоша имитация на Daft Punk и Skream в едно. Трябва да отбележим, че качествената електронна музика направи опит да пробие в САЩ още в средата на 90-те години, под наименованието electronica, но постигна нулев успех. Тогава, това принуди доста американски house и techno продуценти да работят извън родината си.

За щастие все по-осезаемо се прави разграничение между новата EDM и истинската електронна музика. Разделението между двете става все по-голямо. Повечето утвърдени имена, участвали в оформянето на денс музиката през годините, продължават да правят качествени неща и да отстояват позициите на истинската денс култура, такава каквато я познаваме. А комерсиалният EDM остава в ръцете на нови имена и застаряващи поп икони, които се опитват да звучат модерно. Те не правят движения, не създават култура, те са просто част от една индустрия. Това ни дава надежда, че рано или късно този балон ще се спука, още повече, че комерсиалното няма корени, няма история и не се надгражда, то просто се приспособява.

CODA Radio by Metropolis

More from bassline.bg

За рекламите и спекулатa в музиката

Филип Ферфериев e привърженик на електронното звучене от вече повече от две десетилетия и създател на блога e-music-bulgaria.blogspot.bg Идеята за блога идва спонтанно, като иска все повече и повече българи да получат инфрмация от света на елeктронната музика и технологиите на роден език.