Azari & III, издадоха своят първи едноименен и дългоочакван албум този месец. Представяме Ви кратко интервю с Dinamo Azari (Christian), Alixander III (Alphonze) и техните вокалисти Fritz и Cedric.
Вашите парчета Reckless и Hungry for Your Power вече се приемат като съвременни хаус класики. Как това признание Ви кара да се чувствате?
Alphonze: Страхотно е да направиш нещо, което е едновременно много лично и кара хората да почувстват нещо. Аз съм много горд с това наше постижение.
Cedric: В момента просто се опитваме да направим нещо ново в денс музиката. Момчетата (Christian и Alphonze) са на тази сцена отдавана, но аз лично нямам идея каква беше хаус музиката преди три четири години. Просто не бях въвлечен в нея. Но според мен Christian и Alphonze леко се отличават от стандартните хаус артисти, защото използват стари аналогови машини опитвайки се да създават съвременна музика.
Fritz: Наистина е супер куул да получиш такова признание, свикваш да си любимец на всеки втори блог за музика, но всъщност сега когато ние четиримата пътуваме около света изнасяйки нашите шоута получаваме истинският фийдбек. Christian и Alphonze бяха на нещо като турне, но свириха само в Montreal и New York, така че аз съм супер развълнуван.
Какво Ви въвлече в хаус музиката и каква е сцената в Торонто?
Christian: Хаус музиката е свобода на изразяването. Няма нищо като трябва да пееш за това или онова. Просто е отворена музика, може да бъде гето музика, може да бъде скъпа музика, просто е чудесен микс. Не се свениме когато хората казват Правите страхотна музика!, но ми се иска след като чуят албума да започнат да ни приемат и от друг ъгъл.
Alphonze: Не е лесно, все пак повечето хора са привлeчени към нашата музика заради нашите първи сингли, които са си отковенно party jammers.
Cedric: Не мога да кажа за Fritz, но когато започнахме не бях много в час с техно и хаус музиката и всичките и подкатегории и близки стилове. Но благодарение на момчетата, успях да си напиша домашното. Нямах нищо общо с тази музика, докато не се забих право в нея.
Fritz: Аз познавам Christian от шест години. Ходех в тях да слушаме плочи, правим палачинки и да пушим джойнт, така че той определено повлия на вкусът ми. Освен това ние правехме разни пърформанси с него по партита с костюми и така нататъка. Имаме дълга история заедно, така че беше нещо като естественото развитие на нещата. Момчетата ме вкараха в това начинание и аз просто паснах в него.
Според вас защо хедонизма на хаус музиката, е такъв подходящ инструмент за предаване и изследване на мрачни и сериозни теми?
Alphonze: Генeрално това е изявление на артиста за неговият лайфстайл – живееш ъндърграунд, твоята култура и начин на живот не се одобряват от обществото и в следващият момент ти поднасяш това на публиката и те биват въвлечени. Както рап музиката, която беше градски език се промени. Ако нещо стане мейнстриим, ъндърграунд хората ще намерят начин да се свържат отново с техните си хора. Ако си силен артист и правиш ‘силна’ музика, няма значение колко си известен, пак ще можеш да запазиш тази връзка.
Christian: Мисля, че когато се захванахме с това, хаус и диско музиката, бяха вече установен тренд. Лесно да хванеш някой тренд, но ние предпочитаме да сме тренд сетъри и предпочитаме да наричаме това което правим модерна музика.
Alphonze: Не сме прекалено загрижени за формата а за сентимента и съдържанието. Качественият звук на парчето е важно също, но не е на първо място.
Fritz: Разбира се, че свързано с лайфстайл-а. Когато сме заедно в студиото се опитваме да кажем нещо, да вградим нещо истинско в лириките. Много е лесно да кажеш get to the floor и put your hands up, но за нас беше важно да кажем нещо смислено, да изразим как се чувстваме.
Защо вярвате в ролята на Вокалистите (б.р: Divas) и защо според вас са толкова интегрирани в хаус музиката?
Fritz: Вокалите винаги вдигат. Имаш този командващ глас, разливащите се вокали и дивата, която гледа от върха и усещаш нейната енергия. Трябва да притежаваш прилична доза самоувереност, за да си Дива.
Christian: Fritz e далече от Дива. Той е артист, характер. Но също така е и подобен на мен индивид, който идва от съвсем друг край на света и все пак споделя същите мечти, стремежи и харесва същата музика. Когато чух музиката на Alphonze, бях привлечен от нея още преди да се срещнем. И ето сега работим заедно. И Cedric – дива или не, неговият глас е специален и сега е част от семейството.
Тоест целият мултукултурализъм на Торонто помогна за това?
Christian: Определено. В миналото, с нашите банди ние приехме мултукултурализма като част от нещата. Предпочитам да мисля, че ние не сме просто дръм машини, взимаме лайв частта доста насериозно – Аlphonze свири на китара, аз на барабани. Ние сме музиканти.
Аlphonze: Инструментално ориентираната музика работи на много нива, но ако наистина искаш да се свържеш с хората, трябва да разчиташ на комбинацията от текст и мелодия.
Значи не вярвате, че музика без лирики може да направи връзката?
Аlphonze: Напротив може да направи още по-дълбока връзка. Хаус музиката може да те преведе през целяит спектър от емоции и ние много харесваме артисти, които се възползват от това – когато лириките са мелодия и не разбираш какво точно казват.
Christian: Например в Indigo, гласът на вокалиста е използван като инструмент, така че може да въздейства на хора от различни култури. Всички хора култури модат да се свържат благодарение на човешкият глас.
Аlphonze: Човешкият глас е най-сложният инструмент. Защо да го отбягваме, ние наистина се забавляваме, заигравайки се с вокали и превръщайки ги в толкова различни неща.
Christian: Определено е забавно да използваш технологиите за да придаваш на гласът различна персона.
Четох, че вашата музика е реакция срещу консерватизма и представлява новата култура от самоуверени млади хора, които са резистентни към нивото, което обществото налага и са hungry for the power. Можете ли да ни разясните това малко по-добре?
Аlphonze: Тя е реакция към тези хипстъри, които скачат посредата на нещо без да го разбират. Те са гладни да изразяват себе. Гладни са за поредният пост в блога им.
Fritz: Tоронто е изключително консервативен и богат град. Той е центъра на търговията в Канада. Живеейки в северният край на Торонто в най-бедната част на града, ние сме унизени и лицемерно държани настрани. Свидетели сме на това как много артисти се борят срещу това, правейки невероятни неща, но без никаква подкрепа.
Но понякога хората не се замислят толкова за дълбокият аспект на нещата и просто пеят. Какво мислите за това?
Fritz: Разбира се, че не бива да се ядосваш за това. Поне пеят. Надявам се рано или късно да загреят. Затова има музикални видеа – виждаш клипа и хоп вече си зарибен.
Добре де, прекаленото вглеждане и дискутирането на теми табу не те ли отдалечава от забавната част на нещата?
Fritz: Трудно е да отговоря на този въпрос, защото сме обрградени от хора, които ни разбират. Но в края на краищата, до колкото повече хора можем да стигнем с нашата музика, толкова по добре.
Cedric: Аз предпочитам разбирането. Ако просто пееш без да вникваш в контекста просто си празен.
Fritz: Aз лично слушам музиката заради съдържанието. Познавам много хора, които не правят така, но препочитам да вярвам, че по-голямата заст от музикалните фенове, слушат музика, защото им говори по определен начин.
Не е задължително обаче, хаус музиката да се свързва със слушателите.
Fritz: Не съм съгласен. Спомням си когато бях много по-млад и чух за пръв път тази музика, която изразяваше това да си млад, гей и черен. Беше невероятно – дивите ми казваха, че аз съм най-неотразимият човек на планетата, нещо което в ежедневния живот не се случва – обикновенно ти казват, че си глупав и да мълчиш. Така че, дори семпли лирики като put your hands up и you’re amazing, казват толкова много на хората. Хората се нуждаят от това. Тъжно, но факт.
Вие изглежда приемате клубният живот, като форма на бягство към място където всички са равни. Как бяхте въвлечени в това. Спомняте ли си първия ви път в клуба?
Alphonze: Всъщност аз се зарибих, когато клубната култура, беше вече заела мястото на нелегланите рейвове, но си спомням моя първи рейв в Hamilton, Ontario близо до Detroit. Richie Hawtin свиреше пред тълпа от 200 човека, платих 10 долара, взех LSD, всички бяха на същото ниво. Бяхме 14 годишни скейтъри, видяхме светлините и чухме саунда и отидохме там. Танцувахме няколко часа и след това отидохме да караме на рампата. Правехме трикове, които никога не бяхме правили….
Christian: Спомням си, че първият път бях на някакви психеделични наркотици и всъщност припаднах, така че бях малко изненадан от себе, че харесах тази култура, защото беше малко страшно.
Alphonze: Това е бягството на разочарованите деца от дестката площатка. Само някои хора стават жертви. Повечето хора, които познавам станах доста креативни и успешни.
Fritz: Аз се премстих в Торонто от северна Канада. Бях виждал само по телевизията за какво става въпрос. Веднъж с приятелите събрахме малко пари, отидохме на парти, взехме разни наркотици и всичко започна да си идва на мястото. Виждаш море от хора, които ти се усмихват. Беше толкова интензивно – света е толкова огромно място, но за няколко часа беше толкова малък.
Как съчетавате клубният лайфстайл с нормалният здравословен начин на живот?
Alphonze: Ние сме отговорни хора, знаем как да балансираме между нещата. Понякога не е много лесно…
Cedric: Без значение дали си гей, стрейт, наркоман или каквото и да е, ние не се опитваме да те съдим. Ние сме тук за да доставим нещо вдигащо. Наркотиците не ни притесняват. Живота е наркотик. Само се вгледай във фармацевтичните компании. Наркотиците са част от човешката култура.
Прочетете интервюто на английски тук.
