“Оф, не, не мога повече.” – всички сме го казвали толкова много пъти, по толкова различни поводи – достигнат праг на търпимост, запълнен обем на вместимост, адско изтощение или края на поредното стремглаво спускане към Марианската падина на тъпотията. Вероятно всеки от нас, всеки път е имал своето основание да се откаже от нещо и да каже поредното кахърно “Оф, не, не мога повече.” Но не и този път.
Денят след Коледа е, привечер. Коремът ви наподобява дирижабъла Хинденбург минути преди да експлодира обвит в пламъци. В главата ви е какофония от коледни джингли и семейни истории с привкус на ошав от спаружени сливи, мушмули и зелеви сърми със сочни, крехки пръжки. Усещате се като факир заради магическата си способност да превърнете една купчина с пари, в купчина пакетирани тъпотии, която поради някаква си традиция доскоро е била набутана под отсечена елха, накичена с китайски топки. Мега тежко ви е, на ръба сте, обаче има едно обаче.
Има коледен Бергшвайн в Studio EW, приятели и там, о, там, ще бъде хубаво и топло и ще дъни techno и вие ще дъните, защото можете още и можете повече. Не, всъщност не можете повече – вие можете всичко, което си кажете, че можете и най-вече можете да се правите на кански свине, готови да изринат скапания dancefloor, защото някой ги лупа по главите с онзи особен, наподобяващ отвъден тътен звук, който разтваря гръдната кост и прави всички по-красиви и по-добри един към друг.
Оф, да, много ясно че можете повече. Хайде, до тогава.
