ALBUM REVIEW: EMIKA – DREI

Artist:

2014 се оказа крайъгълен камък за Emika – раздели се с досегашните си издатели Ninja Tune, създаде собствен лейбъл Emika Records, а от началото на тази година издаде и цели 2 дългосвирещи албума. Както подксазва и заглавието, Klavirni съдържаше соло пиано изпълнения на британката и това бе основната причина да го пропуснем. Определено обаче, няма да пропуснем четвъртият й албум озаглавен Drei. Това всъщност е трети дългосвирещ албум за Emika с електронна музика, което обяснява и избора на заглавие. Тази номерация следва логиката на Dva и дебютният й албум Emika от 2011. Не веднъж сме казвали, че Emika е завършен артист – парчетата са изцяло нейно дело, като започнем от композирането, свиренето, вокалите, смесването, мастерирането и въобще целия процес по създаването на един трак. Още по-важен е факта, че британката е професионален саунд инженер, което автоматично премахва всякакви забележки по отношение характерния й звук. Всеки тон и акорд е прецизиран почти до съвършенство.

Трудно бихме могли да направим определена сравнителна характеристика между Drei и предните й албуми, защото Emika ни спечели още с дебюта си и което е по-важно, представи наистина отличаваща се от масата музика. Факт, който четири години по-късно продължава да е отличителна черта на творчеството й. Безспорно обаче, на преден план в Drei излиза една специфична мелодичност, която в предните й LP-та беше заглушена от мрачната и студена електроника. Минорното настроение отново е водещо, и при по-продължително слушане осезаемо натежава. Това, което прави най-голямо впечатление между Drei и предните албуми на Emika са вокалите. Самата тя никога не е претендирала да е певица и затова досега винаги сме избягвали забележките във вокално отношение. В Drei обаче, вокалите на Emika са друг от водещите мотиви, при все че няма чисто инструментално парче, и в интерес на истината, този път самите вокали са изпипани до съвършенство, а на моменти толкова добре допълват и подсилват инструментала, че оставаме с усещането, че Emika свири с гласа си.

Всички 9 парчета в Drei се характеризират основно с дълбоки и плътни bass линии и акорди, сурови синтове и живи инстурменти, като китара и пиано, които извеждат мелодичността на преден план. Miracles и пилотният трак My Heart Bleeds Melody, освен че са безспорните ни фаворити в албума, са и изключително показателни за това какво ви очаква след тях. Забележителен е факта, че типичните за LP формата “пълнежи” тук липсват, и дори прелюда към Miracles изобщо не е излишен, а ни дава още близо 2 минути възможност да се насладим на изключителното соло пиано. Откриващото Battles е другия шедьовър в Drei, потапящо ни в цялостната мрачна атмосфера на албума и пренасящо ни в един бъдещ пост-апокалиптичен Берлин. Without Expression показва една по-soulful страна на Emika във вокално отношение. Reverse ефектите и темпо забавянето в случая са абсолютно излишни и може да ви се сторят странни, но именно тези weird моменти са друга от запазените марки на Emika, като артист. Обърнете внимание и на Serious Trouble, друго от любимите ни парчета в албума.

Drei успешно комбинира правилните пропорции мрачен dub pop и electro/tech саунд, гарнирани със щипка synth-pop, за да представи израстването на Emika във всяко едно отношение, което го превръща в най-добрият й албум до момента. Drei излезе на 4-ти май от Emika Records.


TRACKLIST

01. Battles
02. My Heart Bleeds Melody
03. Miracles Prelude
04. Miracles
05. What’s The Cure
06. Without Expression
07. Rache (Revenge)
08. Serious Trouble
09. Destiny Killer

Our rating:
5/6