Освен почитатели на dance музиката сме и почитатели на киното, а в последните няколко години двете все по-често се преплитат, оставяйки ни абсолютна наслада и за очите и за ушите. В следващите редове ви предлагаме селекция от два филма, които ни впечатлиха с подбора на музиката си, която освен всичко спомага за разказването на историята, замествайки диалога, влияейки върху сетивата и допълвайки сюжета. Музика, която говори много повече от думите и придава допълнителен смисъл на историята и героите.
The Bad Batch
Започваме с първият англоезичен филм продуциран от VICE Media, тъй като с него имахме и най-скорошен сблъсък. Филмът излезе на 23-ти юни и спечели специалната награда на журито на кинофестивала във Венеция. Режисьор на филма е Ana Lily Amirpour, която с малко диалози и много музика представя едно антиутопично бъдеще, в което канибализма и романтиката вървят ръка за ръка, а американската мечта е нищо повече от картонче с LSD.
За близо двата си часа The Bad Batch ще ви даде усещането за Burning Man под жестокия акомпанимент на Nicolas Jaar, като самостоятелна единица и като съвместният му проект с Dave Harrington – DARKSIDE. Освен добре познатото Mi Mujer на Jaar, във филма звучи почти целия албум на DARKSIDE – Psychic, който излезе в края на 2013. Добрите парчета в The Bad Batch oбаче, далеч не се изчерпват с това. В саундтрака влизат още Fish Paste на Die Antwoord, две жестоки парчета на Black Light Smoke, Pantha Du Prince и класики като Karma Chameleon на Culture Club и дори All That She Wants на Ace of Base.
The Neon Demon
Арт психологически филм на ужасите вероятно ви звучи софистицирано, еклектично и трудно смилаемо, но режисьорската работа на Nicolas Winding Refn и саундтрака на филма са достатъчно въздействащи, за да бъдем запленени. Mузика е дело на Cliff Martinez и е истински bliss за всеки фен на електронната музика. Саундтрака е вдъхновен от електронната музика на 70-те и 80-те и по-специално артисти като Giorgio Moroder, Goblin, Kraftwerk и Tangerine Dream. Cliff Martinez взе наградата за най-добър композитор на филмовия фестивал в Кан през 2016, тъкмо за музиката към The Neon Demon.
Темата към филма Waving Goodbye пък е на Sia. Най-въздействащото парче безспорно е The Demon Dance на Julian Winding и е типичния пример за съчетанието на музика и визуалност, което междувпрочем е валидно за повечето сцени и парчета използвани в The Neon Demon.