Techno-то е музикален стил зародил се в Детроит, в средата на 80-те в отговор на малко по-рано появилият се в Чикаго house. Пионерите на стила Juan Atkins, Derrick May и Kevin Saunderson полагат основите на техното експериментирайки с ограничено количество хардуер – Roland TR-808, TR 909 и Yamaha DX100. Именно лимитът в случая, спомага да бъде извлечено максималното от наличният ресурс. Така вече повече от 20 години techno музиката е неизменна част от ъндърграунд културата по света утвърждавайки се, като най-непретенциозната и непреходна арт форма. С историческите факти, които сигурни сме всички фенове знаят, спираме до тук – така и така всеки кисел old-school DJ с удоволствие би ви ги разказал отново и отново. Tемата на материала е непретенциозността на стила и огромния контраст, който се получава между тази непретенциозност и тенденциозното му боготворене.
Наистина, спрете да слагате на пиедестал techno музиката!
Тя е това, което е защото подобно на Punk музиката не се опитва да бъде музика на средната или висшата класа. Тя е тук, за да каже генерален fuck off и да ни заплени в своя безкраен 4×4 ритъм оставяйки ни с впечатлението, че времето е спряло. Ето защо, откровенно се дразним на тенденциознното дъвчене на термина по всеки възможен повод: “Techno-то това, techno-то онова”, “Ние сме techno, вие не сте”, “Нас ни пуснаха в Berghain, вас не” и прочее. Като говорим за Berghain, изключително смешно е как същите тези лигави и лустросани стрейт хора, които отнеха dance музиката от малцинствата и я превърнаха в музиката на скучния бял човек, възхваляват клуб който в същността си е гей клуб. Berghain е това, което е именно защото постоянно показва среден пръст на същите тези хора.
Искрено се дразним на зализани младежи в черни туники, потури и контролери, които се изживяват на techno звезди с безсмислени фотосесии; на имащи се за ултра ъндърграунд промоутъри, които някъде по пътя са забравили дефиницията на думата ъндърграунд; на превъзбудените фенове, които постват думата techno по 30 пъти на ден на стените си във Facebook, подобно на седмокласник, изписващ думата Metallica или рисуващ листа от марихуана на всеки чин в училище и на тези, които веят някакво тъпо знаме на Drumcode, на всяко парти на Metropolis, сякаш не съществува друг techno лейбъл. Да не пропуснем и тези, които превърнаха Marcel Dettmann в Бербатов, и които едва ли могат да цитират и един негов трак без YouTube. Дразним се и на тренд курвите a.k.a. хипстърите, които от елементарна поза и достъп до интернет изведнъж се превърнаха в techno сноби. Въобще дразни ни, че изобщо такава дефиниция вече съществува.
Techno-то не е музика на снобите, а на тези, които не се интересуват от социално положение, лъскави дрешки и скъпи играчки. Techno-то не е някакъв минималистичен дизайнерски телефон или кола, а арт форма, която не бива да бъде превръщана във fast food, както се случи с графитите например. Techno is techno – no more, no less! Taка, че моля спрете да се опитвате да трупате дивиденти от нещо което, не разбирате добре и по-важното – не притежавате!
