2014: The Year In Review

Настоящият материал има за цел да направи своебразен анализ на това какво се случи през изминалата година.

Details

DSGN Clinic | Facelift Your Brand

Kато медия за dance музика и култура не можем да се оплачем от липса на съдържание и работа през изминалата година. 2014 беше изпълнена с двойно повече събития, които заслужаваха да бъдат представени по един или друг начин. И ако през 2013 повечето артисти и стилове, които ви представяхме попадаха по-скоро в графата “искаме да видим/чуем в България”, то тази година нещата постепенно се изравниха. Съдържанието на bassline.bg е специфично и не достига до голям таргет, поради което можем само да гадаем, дали работата ни е оказала някакво влияние върху този положителен процес като цяло. Искрено бихме се радвали, ако е така.

Настоящият материал има за цел да направи своебразен анализ на това какво се случи през изминалата година. Преди да продължим обаче, държим да отбележим, че това не е класация, нито поредната PR публикация, целяща да покаже кой е по-по-най, просто защото за нас промоутърите са преди всичко хора с бизнес интереси, макар и повечето от тях да имат професионален background в музиката, която промотират. Думи, като “ъндърграунд” се дъвчеха като дъвка из разни посредствени лайфстайл и политематични сайтове/медии, в безобразно написани PR и press рилийзи, с цел придаване на накакъв по-специален ореол към образа на различни организации и промоутъри в очите на публиката. Други направо си ги избраха за име. За нас това е не само грешка в позиционирането, но и откровено подценяване на публиката. Така че ако уважавате публиката си, просто спрете да я замеряте с глупости. Съвсем откровено, ние не получаваме пари за това, което правим, така че ще си позволим и известна доза критика.

Започваме с Yalta Club, и започваме с факти. С почти 24 годишната си история, Yalta сe е првърнал в инстуция, когато говорим за dance култура в България. Клуб, през който минаха няколко поколения, и който за известно време успяваше да претвори малко от фриволната енергия на свързания с него клуб Спартакус. Това донякъде спомогна на Yalta през годините, да се превърне не само в клуб номер едно у нас, но и в постоянно entry в годишната класация за най-добър клуб на DJMag в последните няколко години. Yalta отдавна допринасят и за развитието на фестивалната култура в България с техният парти бранд Solar. До есента на 2013 booking-a и на клуба и на Solar беше забил по-скоро в откровено комерсиалната страна на денс музиката. В края на 2013 обаче, Yalta Club отвори врати с обновен интериор, концепция и booking, който донесе така чаканото разнообразие не само от артисти, но и стилове. В последните 12 месеца през клуба и сцените на Solar минаха артисти, като Josh Wink, Boy George, Mr. C, LTJ Bukem, Booka Shade, Nina Kraviz, Scuba, Adam Beyer, Joseph Capriati, Magda, Adam Port, &ME, Chris Liebing, Gary Beck, Ambivalent, Danny Tenaglia, Hot Since 82, Hector, Richie Hawtin, Fabio Florido, Noisia, Nicole Moudaber, Marco Carola, Jamie Jones, Loco Dice, Blond:ish, Noir, Dubfire, Maceo Plex, Miss Kittin, както и редица комерсиални и транс артисти, които ние може и да не харесваме, но това не значи, че те нямат своята публика. За съжаление, настоятелното позициониране на събитията като “специални”, “премиални”, “VIP” и “луксозни”, често отблъскват обикновеният почитател, който просто иска да потанцува и послуша любимият си DJ. Със смяната на поколенията, Yalta/Solar изгубиха не малка част от по-зрялата си публика и в момента събитията им привличат доста млада аудитория. В същото време gay vibe-a, за който споменахме по-горе и който добавяше допълнителен щрих към образа на Yalta, е тотално изгубен. Съчетанието от двете често ни кара да се чувстваме, като на детска дискотека на определени събития. Тук трябва да отбележим обаче, че това е световна тенденция и не един подобен клуб се чуди как да се адаптира към новото поколение partygoers.

Естествено е да продължим и с другата институция по отношение електронната музика у нас – Metropolis. Те определено не страдaт от синдрома “специални” и през годините успяха да наложат името си пред всички като синоним на парти, на което техното и танците са гарантирани. През 2014-та, Metropolis не изневериха на стила си и всяко тяхно събитие си беше rave в истинския смисъл на думата. Sam Paganini, Harvey McKay, MiniCoolBoyz, Ilario Alicante, Julian Jeweil, Timmo, John Degweed, Whyt Noyz, Egbert, Luigi Madonna и Alan Fitzpatrick – все актуални имена, които определено бяха задължителни за всеки истински почитател на електронната музика. Не можем да пропуснем и факта, че покрай Metropolis, през последните няколко години се заформи кръг от млади и прохождащи techno DJ-и, което за нас, като хора отдаващи повече внимание на артистите и музиката е похвално. Metropolis и тази година поддържаха консистентност по отношение на booking-a си с ключови лейбъли, като Drumcode, Cocoon, Minus и Bedrock. Това обаче, все повече започва да се усеща като недостатък, защото техното макар да е най-непреходният стил, в последните две години претърпя известна еволюция към по-ниско темпо и по-мек vibe, което някак не се усеща при Metropolis. Консистентността, вероятно е причината за лоялната публика на Metropolis, която обаче също не се опитва да погледне извън изброените етикети и това често става повод за негативни коментари в социалните мрежи по адрес на други фенове.

2014 се характеризира с появявата на много нови лица и промоутъри и едни от тях са Takeover. Те са наследникa на парти бранда Elevate и успешно продължават тяхната мисия. Макар и свързани с Yalta заради факта, че Takeover партитата се случват предимно в Room 2 на клуба, те успяха да поставят името си пред това на клуба и да създадат атмосфера на истински клубен dance ивент, при това само за 1 година. Booking-а към момента е отличен – Nick Curly в първата половина на 2014 и Dixon, Tiga и Martin Buttrich в последните 3 месеца. Все имена, които през 2013 слушахме по най-различни фестивали извън България и само се надявахме да слушаме и у нас. Все още e прекалено рано да посочим конкретни минуси, но със сигурност проблема на Yalta Club с младата публика, който вече посочихме, рефлектира и върху Takeover. Включването на повече локални гост DJ-и или нещо по-мащабно извън пределите на Yalta, вероятно би показало и евентуалните неща за доизпипване на иначе успешната концепция.

Comma Group доста бързо се ориентираха в ситуацията, когата deep house инвазията се случи преди няколко години и побързаха да запазят своята територия там. Ние, като медия която изписа не малко за жанра, отдавна се наситихме на него. Явно бългаската публика обаче, го приема и ще продължи да го приема с широки обятия, в което няма нищо лошо разбира се. Една от причините ние драстично да намалим дяла на deep house стилът в нашият уебсайт е неговият твърде висок праг на поносимост, което го доближава повече до комерсиалното. Публиката, която харесва тази музика се смени с леко “наточени” за лъскав нощен живот хора. Това в никакъв случай не е негативно за Comma защото с места, като Blender и Cacao, които са магнит за такъв тип хора, Comma успяха да поканят доста deep house артисти като Lee Foss, Phonique, Finnebassen, Mario Bassanov, Balcazar & Sordo, а през 2014 и Daniel Bortz, Larse, Noir и други. Към парти портфолиото на Comma Group сме длъжни да отбележим и първите гостувания у нас на Nina Kraviz, Blond:ish и Noir.

EventEase и ReelFeel ще сложим под един общ знаменател, защото имат сходно позициониране – концертно ориентиран booking най-вече към групи, които биха се харесали на по-възрастна и по-платежоспобна публика. Благодарение на тях през 2014 чухме групи и артисти, които са малко по-встрани от стандартното възприятие за dance музика като Tricky, Foreign Beggars, Massive Attack, GusGus, Nicolas Jaar, Bonobo и други. Тъкмо обаче, публиката която EventEase и ReelFeel привличат се оказва един от минусите с нейната статичност и понякога обърканост: “На това танцува ли се? Нали сме на концерт?”. Друг минус е тоталния овърбарндинг от различни алкохолни марки. И не се опитвайте да го изкарвате cool по някакъв начин защото знаем как седят нещата с алкохолните брандове – те биха брандирали дори челото на DJ-я, ако можеха.

Една много специфична публика, успяват да ангажират вагабонтите от Elegantly Wasted и наскоро появилият се парти бранд klasp. Макар и не толкова многобройна, публиката им е лоялна и с откровено пристрастие към dub techno/minimal vibe-а идващ от Берлин и супер успешният румънски фестивал Sunwaves. Тук думата “VIP” никога не е съществувала, а партита обикновенно се случват в спартанското EW Studio, и често продължават повече от 48 часа, типично по Берлински. През 2014, Elegantly Wasted направиха приноса си в развитието на електронната култура у нас с Cap, Fernando Costantini, Candjane, James Dean Brown и други. За едва 6-те си месеца на съществуване, klasp представиха Ion Ludwig, Alex Jansen, Jason Lanox, Sander Baan и Makcim плюс редица местни DJ-и, между които и резидентите на Off the Record – Garo, Bosha и Laylla Dane. Стриктно специализираната концепция на събитията и стиловата консистентност обаче, както споменахме, понякога може да е нож с две остриета.

Накрая ще се върнем към темата за лоялността на публиката. Да, факт е, че ако искаш да си успешен промоутър е важно да възпиташ лоялна публика, която да те следва и подкрепя и в това, разбира се, няма нищо лошо. Но както знаем, България е едно обременено от времето място, където всички искаме да имаме ясно изразена групова принадлежност. Веднъж почувствали се комфортно в нея, обикновено, започваме да слагаме определения на всички останали: наркомани, позьори, селски пръчки, чички, лелки, батки, рейвъри, дръмендбейсъри, хаусари и прочее. Всъщност това са хората, които излизат активно и са таргет на промоутърите. Глупаво е да се делим на отбори, просто защото не сме безкрайно много и това по никакъв начин не е положително откъдето и да го погледнем. Неведнъж сме ставали свидетели как негласното съзтезание между промоутърите се превръща в повод за грозни и откровенно селски коментари от феновете на тема “на кой му е по-добра организацията”.

Лично нас, не ни интересува каквa табела сте закачили на вратата на вашата бизнес организация, а какви артисти ще поканите, ще дадете ли поле за изява на нови български такива, ще се постараете ли за основните неща, като читава саундистема, добра атмосфера и преживяване, което да запомним.

Eкипът на bassline.bg ви пожелава успешна нова 2015, изпълнена с много приятни емоции, всекидневни поводи за танци и много добри събития с любимите ви артисти!

*Материалът не претендира да е изчерпателен и всеобхватен. Kато непредубедени слушатели, се опитваме да посетим всички ивенти, доколкото това е физически възможно за екипът ни. Материалът анализира събитията, най-вече на промоутъри, с които сме работили през годината.

DSGN Clinic | Facelift Your Brand

More from bassline.bg

За рекламите и спекулатa в музиката

Филип Ферфериев e привърженик на електронното звучене от вече повече от две десетилетия и създател на блога e-music-bulgaria.blogspot.bg Идеята за блога идва спонтанно, като иска все повече и повече българи да получат инфрмация от света на елeктронната музика и технологиите на роден език.