Riva Starr – Definition Of Sound

90-те години на миналия век, ще останат в историята като златните години на dance музиката. Времена, в които не беше от значение кой стои зад дадено парче. Редица продуценти създаваха музика с единствената цел тя да работи на дансинга, без на всяка цена да гонят слава, пари и евтина популярност. Днес, dance музиката звучи навсякъде, а всеки неин акорд бива разглеждан под лупа и оценяван от хора, припознали я като тренд. В същността си тя никога не се е опитвала да бъде кой знае колко идейна, интелигентна и оригинална и още от самото си създаване смело е взаимствала от всички музикални стилове.

Именно с подобни обвинения бе посрещнат третият албум на италианеца Stefano Miele, по-известен като Riva Starr. Да, всички 11 парчета в Definition of Sound са безспорен 90’s rip off и още на първо слушане имаш чувството, че вече си ги слушал и дори припяваш семплираните вокали. Но, също така, всички 11 парчета съвсем непринудено, те карат да танцуваш без значение къде се намираш и какво правиш. А когато говорим за dance музика, това си остава основният и най-важен критерии, по който тя трябва да бъде оценявана. Абсурдно е да смятаме, че продуцент като Riva Starr използва вокалите на Чикаго дивата Dajaé, дефинирали една голяма част от класическия house саунд на 90-те, мислейки си, че създава нещо нечувано досега или пък още повече оригинално.

Направих този албум с ясната идея, парчетата в него да работят на дансинга – от по-бавни подгряващи тракове, до peak-time бенгъри, всички те са създадени след жестоки партита в различни клубове.

От откриващото In The Midnight Hour до финалното After Dark (Is When We Move), парчетата в албума са създавани с винтидж аналогови машини като Roland SH-101, Juno-1​06, Prophet-5 и Roland JX-1 плюс класически gospel house вокали или семплирани акапели. Всеки един от колабораторите на Riva Starr в албума, като Green Velvet, DJ Pierre и Gene Farris залагат и своя индивидуален почерк в парчетата, което в известен смисъл разнообразява цялостното звучене на Definition of Sound. Тъкмо те са и част от хората, които през годините вдъхновяват творчеството на италианецът.

Освен, че 11-те парчета в албума са своеобразно завръщане към корените на house музиката, Definition of Sound има и конкретната цел – да дефинира звученето на Riva Starr и музиката, която самият той обича и иска да прави.

Както подсказва и заглавието, искам да дам ясна представа за това какво е моето звучене в този момент, понеже съм еклектичен и това може би предизвиква известно объркване по отношение определянето на моя конкретен звук. Този албум цели да покаже кой съм и каква музика правя.

Definition of Sound обгръща клубното звучене и е в противовес на indie посоката, която беше поел с албума си от 2013 – Hand In Hand и точно това е най-хубавото – тотални dancefloor бенгъри, които биха те накарали да се разцепиш от танци в средата на тъмен дансинг. Пуснете си The Loft, In The Midnight Hour или I Believe In You – стопроцентови house класики, точно такива, каквито днес все по-рядко се правят, тъкмо заради желанието на голяма част от продуцентите (или заради все по-големия медиен натиск) да изпъкнат с някаква превзета софистицираност или музикантска експерименталност, които дават поле на всякакви псевдо-разбирачи да дават оценки за всичко и всеки.

Ние сме изключително доволни, че и днес има продуценти като Riva Starr, които се придържат към основната идея на dance музиката, връщайки ни към саунда, който дефинира не само него като артист, но и нас като фенове на тази музика.

Definition of Sound на Riva Starr излезе на 11-ти март от лейбъла на Green Velvet – Cajual Records.