Rethink Music

Приходите на звукозаписната индустрия бележат първият си годишен положителен ръст през 2012.

Details

CODA Radio by Metropolis

На 13-ти юни тази година, в първият ден на Sónar Festival в Барселона, се състоя ограничен дебат за състоянието на музикалната индустрия във всяко едно отношение. Дебата бе част от глобалния форум Rethink Music, организиран от Berklee College of Music по модел на Midem and Harvard Business School, който се провежда вече 3-та поредна година. Форумът изследва ключови моменти в музикалната индустрия, гледната точка на потребителите и начините им на потребление на музикално съдържание. Докладът от Rethink Music е плод на три годишни проучвания и събиране на данни повече от 10 години.

Според доклада, който стана известен преди броени дни, през настоящата година музикалната индустрия продължава да се адаптира към бързо разрастващата се дигитална среда и навиците на потребителите. Иновациите откриха нови възможности за създателите на музика, аналогично и за потребителят. Отчетен е проблема с пиратството, който продължава да заплашва индустрията. Особено развитие през тази година се отчита при младите и прохождащи артисти, най-вече в подхода им при продуцирането и вариантите, които предлагат за консумиране на музиката им. Участниците в Rethink Music са направили общият поглед върху състоянието на музикалната индустрия, дебатирайки по три основни точки: приходи от продажби, приходи от авторски права и приходи от концертна и фестивална дейности. Посветена е цяла глава на явлението EDM и как то се отразява на индустрията. Докладът разглежда дигиталната ера и най-големите платформи – как функционират, какви приходи и разходи имат, как се ползват от потребителите и как влияят върху развитието на музиката. Rethink Music представи и статистическо проучване сред потребителите за нагласите им и как те потребяват музикално съдържание.

ПРИХОДИ ОТ ПРОДАЖБИ НА МУЗИКАЛНО СЪДЪРЖАНИЕ
Докладът изнесе данни от статистика правена повече от 10 години от Федерацията на Фонографската Индустрия (IFPI), според която приходите на звукозаписната индустрия бележат първият си годишен положителн ръст от 0,3% през 2012, след като от 2000 година спадат драстично от почти $37 млрд. до малко над $16 млрд. през 2011. Ръстът се дължи главно на иновациите използвани в продажбата на звукозаписи в дигитална среда. Този конкретен сектор е най-бързо развиващият се в последните няколко години и за миналата година ръстът при него е 9% или $5.5 млрд. Във Великобритания дигиталните продажби задминаха тези на физически носители за пръв път през 2012, присъединявайки се към САЩ, където през 2011 приходите от дигитални продажби задминаха тези на физически носители достигайки 50.3%

Данните са съвсем логични предвид развитието на онлайн платформите като iTunes, Spotify, и Deezer, чийто услуги преди 2 години са били достъпни в едва 20 страни, докато в момента те са достъпни в общо 185. Разбира се тези платформи са една много малка част от над 500 лицензирани такива, предоставящи достъп на потребителите си до над 30 млн. парчета. От тях download услугите все още държат 70% от пазара, но данните сочат, че най-бързо развиващите се дигитални услуги в момента са streaming услугите, при които потреблението им се е покачило с 44% само за една година. Дори не толкова стремглаво, абонаментните услугите бележат ръст от 10%, но те са главно заради забрана на streaming услугите и високата наказетална отговорност, която потребителите биха понесли в страни като Швеция и Норвегия. Освен това голяма част от streaming услугите са обвързани със платени абонаменти, но това все още трудно носи очакваните приходи. За пример – по-малко от 20% от използващите Spotify, ъпгрейдват акаунтите си от безплатни на платени.

ПРИХОДИ ОТ АВТОРСКИ ПРАВА
Държателите на авторски права също страдат от намаляване на приходите в последното десетилетие, но след първоначалното раздвижване на пазара и при тях се наблюдава иновативност в опит за адаптация и повишаване на приходите – едни се обвързват с производители на мобилни устройства, други с разработчици на мобилни приложения, а трети със streaming услуги. Други интересни подходи в тази посока са филмови продукции, поздравителни картички и въобще всевъзможни начини различни от общоприетия модел. Резултатите са задоволителни, но въпреки това все още доста под тези които имат лейбълите, заради факта, че държателите на авторски права все още разчитат на по-голям процент продажби на физически носител. Фиксираните такси от авторски права, обаче, които те прибират определени от закона, ги държат стабилни по отншение на приходността и ги спаси от загуби, когато през 2009 iTunes въведоха различни цени на парчетата. Не по-различно е положението при видеоклиповете, където държателите на авторски права сключиха договори за милиони долари с най-големите мрежи в YouTube и си осигуриха допълнителни приходи от реклама, продавайки авторските права на популярни видео канали.

ПРИХОДИ ОТ КОНЦЕРТНА И ФЕСТИВАЛНА ДЕЙНОСТИ
Концертната дейност се оказа опората на музикалната индустрия от 2000 година насам. За периода 1999-2009 приходите от продажба на билети бележат троен ръст достигайки близо $5 млрд. Основната причина е повишението на цените на билетите, което е четворно за периода. Така средната цена на билет в този период е нарастнала от $26 до $68 в Северна Америка – тенденция, която започва да се наблюдава отново през 2012, когато средната цена на билет е била $68.80 Статистиката отчита, че най-голям дял в продажбите на билети имат турнета на артисти над 60 годишна възраст – 40%, спадащ до 6% на такива между 30 и 40 годишна възраст и на още по-малко на по-млади, което е истински удар върху PR напъните на значителен брой артисти опитващи се да се изкарат суперзведи с един или два албума зад гърба си и приписващи си милиони фенове в социалните мрежи.

БУМЪТ НА ФЕСТИВАЛИТЕ
Фестивалната дейност бележи изключителен ръст в последните няколко години в глобален мащаб на фона на растящите цени на билетите за един концерт, почти равняващи се на билет за един фестивален ден предлагащ няколко събития. Burning Man и Coachella в САЩ и Leeds Festival в Англия, твърдят че привличат между 50 и 100 хиляди посетители дневно, докато Roskilde в Дания и Glastonbury в Англия имат доказана посещаемост между 100 и 140 хиляди души дневно. Фестивалните турнета са друга разрастваща се тенденция. Лидери засега в това отношение са испанските Lollapalooza и Sónar. Lollapalooza все още прави турове по света в значително по-компактен формат. Към момента Sónar се счита за най-големият обикалящ фестивал в света и е избран за лидер при фестивалите акцентиращи върху съвременната електронна музика и млади и прохождащи артисти. Coachella, Sasquatch, Bonnaroo и Lollapalooza в Щатите са от фестивалите с най-голям ръст на предварително продадени билети, дори още преди обявяването на line-up-ите. Миналата година Coachella добави още един уикенд в програмата си и счупи дотогавашният си рекорд, с брутни приходи от $47 млн. В момента фестивалната дейност в Щатите, се разраства главоломно паралелно с броят на новите фестивали организирани всяка година. Това разбира се, е предпоставка за пренасищане, което се наблюдава в Англия през последните няколко години – еднакви line-up-и, слаби финансови резултати и незадоволени посетителски нагласи. Всичко това плюс нестабилната икономическа обстановка на Острова, станаха предпоставка за отлив на посетители и много прекратени фестивали. Миналата година в UK не са проведени поне 12 фестивала между които Sonicsphere UK и The Big Chill. Въпреки тези данни, промоутърите в Щатите, смятат че фестивалите там тепърва набират популярност. Според специалистите, това ще доведе до регресия в тази сфера в най-кратки срокове.

Статистиката в Щатите сочи 45% увеличение на фестивалния капацитет от 2007 до сега. В Европа, фестивалната посещаемост също бележи ръст, заради фестивали като Tomorrowland и Time Warp, разрастващият се EXIT в Сърбия, Ultra и Sónar. Докладът отбелязва, че от 2012 има тенденция при която повечето промоутъри търсят начини да свържат underground електронната музика с по-традиционната поп култура и дават за пример Ibiza 123 Rocktronic Festival от миналата година с участието на Lenny Kravitz и Luciano.

Предложенията за развитието на фестивалната дейност са основно към разширяване на обхвата не само като музикална разнообразност, но и към дейности, уъркшопове, културни мероприятия и т.н. Доклада посочва и лидерите в тази област – Sónar в Испания и финансираният през Kickstarter фестивал на изкуствата и технологиите XOXO в Портланд.

ЯВЛЕНИЕТО EDM
Навлизането на електронната музика в Щатите започнало постепенно преди 5 години, в последните 3 години достигна изключителни размери. 20th Century Fox, Diplo и най-големият дигитален магазин за електронна музика Beatport обявиха стартирането на високобюджетна холивудска продукция за EDM явлението продуцирана от SFX Entertainment на стойност $50 млн. Филмът е част от едномилиардната инвестиционната програма на SFX, обявена преди време. Собственикът на SFX, Robert Sillerman се цели в разширяване на империята си именно в сферата на EDM индустрията, която към днешна дата се оценява на повече от $4 млрд. годишно. Миналата година Live Nation купиха промоутъра Hard Events, точно след като придобиха друг голям промоутър – британския Cream Holdings, организиращ Creamfields Festival. Не е изненада, че развитието на EDM и обвързването й с големи концертни и фестивални прояви е от изключителен интерес за големи корпорации, искащи парче от новата dance музика.

Скорошна класация нареди най-влиятелните имена в EDM индустрията. Тя включва Joel Zimmerman от новото подразделение на William Morris Endeavour, занимаващо се с електронна музика, James Burton от Live Nation, Robert Sillerman от SFX Entertainment и Pete Tong от BBC Radio 1. На чело на класацията е Pasquale Rotella от Insomniac, които организират Electric Daisy Carnival и EDMbiz Conference в Лос Анджелес.

В началото на годината публикувахме материал за EDM. Докладът на Rethink Music, позоваващ се на статистически данни и мнения на професионалисти, покрива голяма част от нашето мнение, разчитащо на собствените ни убеждения и мисли. Докладът отчита навлизането на EDM музиката в мейнстрийма, мащабното финансиране и спонсорство от големи брандове, превърнали DJ-ите в рок звезди. На чело на класацията на списание Forbes за най-богатите DJ-и, според годишните им приходи е Tiesto с $22 млн. изкарани през миналата година или $250 хил. на участие, следван от Skrillex, Swedish House Mafia и David Guetta, изкарващи между $13 и $15 млн. годишно.

Докладът отчита и разрастващата се война между новото EDM явление и underground електронната сцена, проявяща се в размяна на обидни определения между DJ-и в социалните мрежи и мнения на фенове отричащи събирането им на една сцена. Като кулминация на тази война се посочват опитите на Paris Hilton, като DJ и обявяването на лятно DJ резидентство на Justin Bieber на Ibiza. Тук професионалистите подчертават, че именно тези практики в най-скоро време ще спукат балона EDM. Но отбелязват, че точно навлизането на EDM в мейнстрийма е една от причините за раздвижването на пазара и увеличиване на приходността в музикалната индустрия като цяло.

Това, разбира се, радва едни, но не и нас. Ние сме на мнение, че тази практика би погубила качествената електронна музика, която вече няколко години е изкупителна жертва, благодарение на което се подпомага цялата музикална индустрия, по-рано погубена от некадърни pop артисти. Ние никога не бихме дали пари за музиката на Madonna, Justin Bieber и други. Но както изглежда обвързването на underground сцената по най-различни начини пренасочва, част от приходите в тази сфера именно към тях.

От началото на 70-те, електронната музика върви ръка за ръка с технологичният напредък. Този фактор заедно с бумът на онлайн платформите от типа “направи си сам” запълниха празнината между потребителите и професионалистите и създадоха усещането, че всеки може да бъде DJ или продуцент. Оборудването, с което се прави музика, сега е значително по-евтино в сравнение преди десетина години. Skrillex дори наскоро обяви, че прави парчетата, с които печели Грами-та само и единствено със софтуер инсталиран на лаптопа си. В допълнение, се увеличават онлайн курсовете и броят на специализираните училища, които дават нови определения и разширяват концепцията за музикално образование. От особен интерес са турнетата с образователен модел в различни големи колежи и университети в Щатите, като CNTRL: Beyond EDM на Richie Hawtin и Loco Dice.

Вероятно, обаче, най-големият проблем в съвременната EDM индустрия е липсата на всякакъв професионализъм и усещането за отсъствието на легални процедури, които тази култура е несклонна да приеме напълно. Mark Lawrence от PRS обяви, че EDM музиката съставлява 20% от цялата програма на британското BBC Radio 1, но за едва 50% от тези парчета се плащат права, заради липса на информация или грешки в плейлистите. Липсата на данни и непълната информация в траклистите на сетовете е още една причина за загуби при авторите и държателите на авторски права, както е било в случая с един от големите фестивали за електронна музика (името му не се съобщава), при който възнаграждения на стойност $100 хиляди са отклонени именно поради тази причина.

В този ред на мисли, изплащането на авторски права в електронната музика се усложнява и от факта, че голяма част от новата музика се създава на основата на стара. Все още, обаче, в страни в които законът за авторското право е по-скоро морален, отколкото реален, остава отворен въпросът за ремиксите и миксовете и кой следва да получава отчисленията от тях. В допълненине, образът на съвременния “лаптоп DJ”, доведе до създаване на събиращи организации, като немската GEMA, която въведе лицензионни такси и задължи тяхното изплащане от DJ, които пускат и съхраняват парчета дигитално, в отговор на критиките от по-стари организации неспособни да се справят с бързо разрастващата се дигитална среда. Много немски DJ протестираха срещу тази такса въведена от GEMA и определиха размера й като изключително висок. За справка, таксата от GEMA e €0.13 за парче или €125 за колекция от 1000 парчета и допълнителна такса от €50 за още 500 парчета. Така средностатистически немски DJ, съхраняващ около 15,000 парчета ще трябва да плаща на GEMA €1500 годишно.

Счита се, че тези неуредени правни въпроси и пропуснати ползи са още една причина за появата на нови играчи на EDM сцената, като идеално място да експериментират и да откриват нови решения за цялата индустрия. От друга страна, редица стабилни промоутъри смятат, че нещата вече са извън контрол. Ricardo Urgell дългогодишен мениджър на Pacha Ibiza изрази недоволството си от все по-големите хонорари на артистите за все по-кратки пърформанси. Колкото и риторично да звучи от неговите уста, определението на Deadmau5 за EDM жанра е изключително точно:

Минимални усилия – максимална печалба!

СТОЙНОСТТА НА МУЗИКАТА
Участниците в Rethink Music са определили и 6 настоящи ключови въпроса по отношение състоянието на музикалната индустрия. Най-общият от тях е въпроса за стойността на музиката в дигиталната ера. Този въпрос е и труден за определяне, заради обвързаността му с редица фактори, главният от които е икономическия. Още повече, че в дигитална среда музиката е трудно определима като предмет или услуга. Някои считат, че стойността на музиката е малко над или равна на нула, като по-голяма част от потребителите имат постоянен и безплатен достъп до нея, благодарение на увеличаващият се брой канали, включително и легални платформи, като традиционното радио например. Скорошно проучване показа, че безплатните портали са най-предпочитания начин за откриване на ново музикално съдържание: 48% от всички хора, казват че използват радио, за да откриват нова музика, а 64% от тийнеджърите използват YouTube за слушане на музика повече от всяко друго средство.

Стойността, обаче, не би следвало да бъде определяна само и единствено материално. Наблюдават се и други начини за “разплащане” на потребено музикално съдържание – прекарано време, внимание, споделяне на лична информация и социална ангажираност. Изглежда, че потребителите слушат и взаимодействат с музиката повече от всякога. Общият обем на закупената музика през 2012 бележи рекорд – над 1.65 млрд. единици, което с 3,1% повече с предходни години благодарение на увеличаващите се дигитални формати (дигиталните албуми са се увеличили с 14%, а дигиталните парчета с 5%) Но дори и когато потребителите не плащат за потребеното музикално съдържание, те обикновено са задължени да предоставят лична информация, позволяваща на платформите да доставят таргетирано рекламно съдържание. Тези фактори отново повдигат въпроса за безплатните и платени абонаменти и все още минималните разлики между двете при редица дигитални платформи, което е и основното предизвикателство при тях. Предлагането на ексклузивно съдържание и различни бранд материали, обаче, не е новост в тази сфера. То би повишило приходността, но незадоволително, предвид нарастващият брой на директен контакт между потребители и артисти и все по-лесният начин на взаимодействие по всевъзможни начини. Така например, само през Kickstarter са финансирани независимо близо 11 хил. музикални проекта, прескачайки редица организации и асоциации, и финансирани директно от потребителите. Лейбълите също се възползват от нуждата на потребителя да интерактва директно с артистите и предлагат редица бонуси при закупена продукция, като по този начин са значително конкурентни, като самостоятелни играчи на всички дигитални платформи.

MAJOR И НЕЗАВИСИМИ ЛЕЙБЪЛИ
Друг основен проблем в индустрията е липсата на баланс между големите и независимите лейбъли. Към днешна дата 90% от музикалния пазар се държи от Universal, Sony и Warner. Те се считат и за пазители на радио, телевизионните и други медийни формати, като правят достъпа на малки и независими лейбъли до тях труден или невъзможен. Независимите лейбъли, често са принудени да спазват правилата определени от големите играчи. Според доклад на Федерацията на Потребителите в Америка за Публичност и Прозрачност, независимите лейбъли, зависят от мейджър лейбълите за дистрибуцията на повече от 60% от музикалната си продукция. Така новите лейбъли са в неравностойно положение и провалили се преговори с големите играчи в отношение лицензиране, често завършват с незабелязана от потребителите продукция, публикувана на задни позиции в дигиталните платформи.

Това, обаче, стана повод и за обединение на независимите лейбъли в Щатите, които през 2012 държат 1/3 от продажбите на албуми, което е повече от индивидуалните продажби на, който и да е от трите мейджъра. Увеличаване на пазарния дял на независими лейбъли се наблюдава и в Европа (XL Recordings UK) и Азия (Avex Japan). Наблюдава се увеличение на влиянието на независими лейбъли в световен мащаб – 50% от номинираните за Грами са от независими лейбъли, а малко под 50% са спечелилите между които и в сериозни категории като Албум на Годината; увеличива се броят на артисти от независими лейбъли класирани на челни места в класации, като Top 100 на Billboard – за пръв път от 20 години насам и за втори път в историята на класацията, първото място в нея се заема от такъв артист. Манията по парчето Harlem Shake на Bauuer, стана повод Billboard да преосмислят мотодологията си на класиране, като фактор вече са и броя гледания в YouTube. В допълнение, независимите лейбъли създадоха и неправителствена организация, която да се справя с лицензирането на продукцията им, превръщайки се в 4-тата световна сила в тази област – Merlin Network. Към днешна дата, мейджър лейбълите все още държат по-голяма част от пазара, но никога не са били по-добри времена за независимите лейбъли, от когато и да било.

АВТОРСКИ ПРАВА
Изплащането на авторските права е друг основен проблем на индустрията, който очевидно няма особено разрешаване в последните години. Идеята за авторските права е възникнала в началото на 18-ти век, като средство за контролиране на печатните материали, по-късно прераснала в средство за защита на творчеството. Напредъкът на технологиите, обаче, тотално обърка сметките на държателите на авторски права, които в днешно време все по-трудно успяват да претендират за тях. Това поставя под въпрос и системата на отчитане за единица, която според някои трябва да премине в система за отчитане на употреба. Липсата на обща система, обаче, е главният проблем, който отблъсква и редица инвеститори в сектора, които отказват да се борят за лицензиране, заради честите пречки, които срещат. Този процес е на път да бъде изчистен, благодарение на Global Repertoire Database (GRD), чиято мисия е именно да предостави една обща, ясна и авторитарна система за собственост и контрол на музикалните произведения. GRD е плод на съвместни усилия на общо 14 организации и компании, между които правни и авторски организации, Sony, Universal, Warner, GEMA, Apple, Google и Omnifone. Базата данни се очаква да бъде достъпна от 2015, но участващите в нея организации отново поставят въпроса за господстващото положение на големите играчи на пазара и внася смут относно размера на изплатените права, които верятно ще са отново непосилни за новите платформи и канали. Водещата американска радио платформа Pandora, твърди че 50% от приходите й отиват за изплащане на авторски права, като с останалите 50% й е непосилно да изплаща останалата част от задълженията си. При Spotify процентът е 70, и все още не успява да покаже положителен резултат в печалбата си, обявявайки $37.5 млн нетна загуба за 2010 и $59 млн. за 2011 (данните за 2012 не са обявени).

Някои музикални платформи заобикалят разходите по лицензиите, като използват API инициативи или такъв вид отворен софтуер, на платформи вече лицензирали продукцията си. Spotify, Soundcloud и Deezer са някои от многото музикални услуги предлагащи собственото си API на разработчици при определени условия. Така се появяват нови музикални портали предлагащи комбинации от услуги, ползващи напълно легално отворения код на изброените. А вече се появиха и първите платформи от съвместно API сътрудничество с големи лейбъли, като OpenEMI.

МУЗИКА И БРАНДОВЕ
Връзката между музиката и брандовете не е новост за музикалната индустрия, но значението й и необходимостта от нея се увеличават. Тази връзка най-вече е от значение за самите артисти, благодарение на големите хонорари и договорни свързаности за години напред. В този случай брандовете страдат заради т.нар. фенска зависимост и отрицателите на даден артист стават отрицатели на рекламирания от тях бранд.

МОНЕТИЗАЦИЯ
Монетизацията е топ темата в момента за абсолютно всички в индустрията. Има три основни начина на монетизация в сегашната дигитална среда. Най-широко разпространения модел е този на YouTube – третия най-популярен уебсайт в света. Почти 40% или 384 млрд. от видеогледанията в YouTube, които общо надхвърлят 1 трилион, са гледания на музикални видеоклипове. Изследване на comScore проведено в Щатите, показва че американците са стриймнали 43.5 млрд. видеоклипа само за 2011, което е увеличение близо с 44% в сравнение с предходната 2010. Малко над 100 млн. американци са стриймвали видеоклипове ежедневно през 2011, което е с 43% повече от 2010.

Монетизацията на видеоклиповете в YouTube не е новост и всички държатели на авторски права, лейбъли и артисти имат възможността да участват в партньорската програма на YouTube и в системата му за разпознаване на съдържание още от 2007 година, като по този начин печелят от реклама поставяна върху клиповете. Системата за разпознаване на съдържание, позволява на държателите на авторски права да ъплоудват референтни файлове с информация за техни клипове в YouTube, при което се сравняват оригиналните клипове с тези качени от потребителите. При отчетено съответствие YouTube уведомява носителите на авторски права и им дава правото да избират по нататъшни действия – блокиране на клипа, проследяване на потребителя с цел понасяне на съдебна отговорност или монетизация. При стартиране на системата, повечето от носителите на авторски права, избираха блокиране на клиповете или съдебно преследване срещу по-големите нарушители, в опит да пресекат пиратството. В последните няколко години, обаче, все повече се наблюдава използването на монетизацията не само от независимите лейбъли, но и от големите играчи. Мениджъра на Content ID системата, David King, казва че в момента 95% от държателите на авторски права използват монетизацията, което освен приходи им носи и двойно увеличение на видеогледанията на тяхната интелектуална собственост. Най-успешният пример за монетизация е видеото Gangnam Style на Psy. Приходите от реклама върху клипа възлизат на обща стойност от $8 млн. От реализираните $0.65 за едно гледане, половината отиват за изпълнителя и лейбъла му, а другата половина за ъплоудъра на видеото.

СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ
Други методи за събиране на авторски права, печалба от реклама върху музикално съдържание и др. са предлагане на уникално за потребителите съдържание, благодарение на договорни отношения или обвързването на музикалните платформи със социалните и мобилните. Стойността на този дял в индустрията се очаква да се утрои до 2015 в световен мащаб, достигайки $30 млрд., а половината от тях ще бъдат реализирани в каналите на социалните мрежи.

DIRECT2FAN
Не на последно място и все по-широко срещаната стратегия е Direct2Fan. Интересни примери в тази област са кампанията на Radiohead за самопродуцираният им албум In Rainbows, която позволи на потребителите да платят за дигитално копие на албума толкова, колкото те самите решат. Резултатът само за първата седмица бе 122 хил. продадени копия и първо място в топ 200 класацията на Billboard през втората седмица на кампанията. Въпреки това Direct2Fan стратегиите изискват отдаденост до известна степен и не напълно избягват обвързаност с големи лейбъли, понеже все още DIY инструментите използвани от дигиталните платформи не функционират напълно и не позволяват на артистите да споделят музиката си, въпреки че в произведенията им използваните семпли са легално закупени. От това разбира се страдат най-вече продуцентите на електтронна музика.

3 часовият дебат, част от глобалния форум Rethink Music, проведен в рамките на Sónar Festival, разгледа елементите на сегашните методи за предлагане и потребление на музикално съдържание, дискутирайки върху бизнес модела на трите най-големи дигитални платформи iTunes, YouTube и Spotify.

iTUNES STORE
iTunes Store на Apple стартира през 2008 и се превърна в най-големия музикален магазин в Щатите и най-големият музикален магазин в света през 2010. Успехът му се дължи на разбираем дигитален каталог поднесен по изключително удобен начин. iTunes Store бе и първият онлайн магазин, който въведе плаващи цени, както и възможността потребителите да купуват отделни парчета a-la-carte, а не целите албуми. Успехът на iTunes се дължи и на разнообразният каталог, който освен широко разпространените имена, включва и всякакви възможни артисти и лейбъли, което е и едно от основните им предимства пред другите дигитални магазини и най-вече пред тези за физически носители, които зареждат само актуални заглавия. Трябва да отбележим, обаче, че iTunes е строго брандиран и изисква обвързаност с марката. Това дава допълнително поле за изява от страна на лейбъли, артисти и администратори на ъплоудърски профили, които създават и ексклузивни iTunes кампании с цел увеличаване на продажби и предлагане на ексклузивно съдържание. Лоялността в тази посока, е защитена от Apple, които предлагат на контрагентите си спонсорство за ексклузивно и брандирано съдържание, уреждане на авторски права, поддръжка и разработка на специализиран софтуер, технологии и специален дизайн на корпоративните профили в стора, което да осигури и еднотипна интеграция с всички продукти на Apple. Еднаквия стандарт на свързаност при iTunes е модел за подражание на редица други музикални платформи.

YOUTUBE
YouTube e основан през 2005 и в момента е третия най-голям сайт в света по брой посещения и втората най-голяма търсачка в интернет, след Google, чийто дъщерна компания са. Трябва да споменем, че YouTube се превръща и в най-голямата streaming услуга в света. Безплатната употреба на сайта е довела до внушителен обем потребители, като го превръща в изключително привлекателна платформа за рекламодатели. Скорошни данни изнесени от YouTube сочат, че рекламата в YouTube е значително по-конкурентна от тази в телевизията. Най-голям дял от печалбата на YouTube е от демографски базирана реклама на принципа click-through-rate, позволяваща изплащане на по-високи суми при клик. Разходите им са насочени към плащане на партньорства, оперативни разходи (заплати, наеми и т.н.), поддръжка на технологиите и мрежата. Важно условие за развитието на YouTube е генерирането на видео съдържание, което е поверено на потребителите и е абсолютно безплатно за компанията.

SPOTIFY
Spotify е основан през 2008 и към момента наброява 24 млн. потребители, 6 млн. от които със платен абонамент. Ключовият момент при техния бизнес модел комбинира успешните модели и на iTunes и на YouTube. Основните приходи на Spotify идват от реклама при безплатните акаунти и абонаментна такса при платените абонаменти. Spotify, обаче, имат изключително големи разходи за лицензиране на музикално съдържание и плащане на патенти касаещи софтуера и платформата им, плюс оперативните разходи, поддръжка на мрежата и разработката на API софтуера им. Както споменахме по-горе, Spotify все още търпят значителни загуби на годишна база, но мнозина смятат, че развитието на streaming услугите ще донесе така бленуваните приходи в индустрията благодарение на преминаването на голяма част от потребителите от безплатен в платен абонамент. Ние не споделяме това мнение, освен това смятаме, че подобни надежди срещат конституционални пречки и повдигат въпроса с правото на всеки за достъп до информация.

ПОТРЕБЛЕНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕ В ДИГИТАЛНА СРЕДА
Докладът от Rethink Music изнесе и данни от статистика специално правена за форумът, в която участие са взели 419 души от цял свят, 55,4% от които жени. 1/3 от участниците са на възраст 18-24 години, 1/3 – 25-34 годишни и 1/3 от всички останали възрасти. Малко над 50% от участниците са от Щатите, близо 22% са от Великобритания, а останалите 27% са от други страни в света, между които Канада, Испания и Франция. Близо 40% от анкетираните са музиканти, а почти 50% в момента плащат абонаментна такса за развлекателни продукти. Почти 22% плащат за музикално съдържание, а най-голям дял имат on-demand услугите за филми – 32%. Близо 40% от анкетираните плащат между $1 и $10 за месечен абонамент, а 5% – над $70.

На въпроса, за най-често използваната услуга за получаване на музикално съдържание, Spotify е на първо място с 17%, следван от торенти и шеър платформи – 14%, YouTube – 13%, iTunes – 11% Широко разспространената у нас платформа Soundcloud е посочена от едва 3% от анкетираните, а малко над 3% си набавят музикално съдържание от уебсайтове като bassline.bg Като основни причини за използването на дадена платформа, анкетираните отбелязват безплатната й употреба, удобството и индивидуалните им предпочитания. Обратното изкарва на преден план липсата на артисти в каталозите, високите цени на услугата, нуждата от интернет свързаност, и не на последно място желанието на потребителя да притежава музиката, а не да има достъп до нея. Тази причина се изтъква от близо 10% от анкетираните. Почти 40% от потребителите смятат, че между $1 и $10 е най-адекватната цена за достъп до музикално съдържание.

ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПРЕПОРЪКИ
Заключенията в доклада са в типичния за индустрията стил. Препоръките са за развитие на абонаментните услуги и превръщането на безплатните абонаменти в платени. Разработки на приложения и развитие на наличните дигитални платформи и т.н. и т.н. Все неща, които се вписват в сегашният модел. Моделите, обаче, се развиват главоломно и ако днес музикалната индустрия се опитва да догони технологичния напредък с препоръки, които е трябвало да изпълни преди 20 години, то едва ли в следващите 20 този модел ще бъде същият, така че отново ще бъдат изправени пред същите въпроси. Това разбира се е един омагьосан кръг, в който се търси печалбата на всяка цена и преди всичко. Защото музикалната индустрия изпусна технологичния напредък, заровила глава в борбата с пиратството и отчаяно опитваща се да продава музика на компактдискове. И тук е мястото да отбележим, че години наред всеки се опитва да пребори пиратството, отчитайки събираемост на авторски права, но никой не тръгна да бори пиратството предлагайки алтернативи. Алтернативите се появиха сами в отговор на нуждата на потребителите, а индустрията просто ги яхна и в момента всячески се мъчи да ги опитоми.

ИЗВОДИ
Като уебсайт акцентиращ главно върху електронната музика, няма как да не отчетем ролята на електронната музика в събуждането на музикалната индустрия като цяло. Обвързаността й с новите технологии, я превръща в напредничав жанр, който умело се имплементира в съвременния живот и достига до потребителите по възможно най-удобния за тях начин. Навлизането на електронната музика в мейнстрийма съживи пазара и предложи на останалите жанрове нови форми и модели за предлагане на продукцията – дигитални платформи, партита, фестивали и др. Това, обаче, се оказа нож с две остриета, с оглед на факта, че електронната музика има своите вътрешни жанрови проблеми, които се изразиха в разделението й на EDM и underground, като се създадоха грешни впечатления за същността на електронната музика у незапознатите с тази култура.

Изводите, които си правим ние, обаче, се разминават от тези на индустрията. Проучванията и данните използвани в доклада показват, че музикалната индустрия е оплетена в бюрокрация, а организациите претендиращи за отчисления от авторски права, патенти и куп други такси са не само взаимоконкурентни, но са и непосилни да се справят с развитието на технологиите. Тези техни недъзи, рефлектират върху обикновения потребител, чрез съдебни преследвания, забрани за достъп до информация и т.н. А в крайна сметка, потребителите са тези които правят платформите това, което са. Най-широко употребяваните платформи като Spotify, част от съдържанието на YouTube и други все още са блокирани в България именно заради авторски права и претенции върху съдържанието от страна на трети лица. Това разбира се ограничава достъпа ни до нова музика и правото ни за достъп до информация, като цяло. Това в никакъв случай не означава, че искаме музиката безплатно. Дори напротив, считаме че качествената музика има стойност. Но също така отстояваме мнението, че достъп и притежание са две коренно различни неща и че достъпът е право на всеки, а притежанието – само ако си платиш.

DSGN Clinic | Facelift Your Brand

More from bassline.bg

Richie Hawtin – Electronic Beats TV Listen!

Electornic Beats TV представя кратко документално видео, което показва работата на Richie Hawtin по новият му албум From My Mind To Yours, който ще излезе на 11-ти декември през Plus 8.

За рекламите и спекулатa в музиката

Филип Ферфериев e привърженик на електронното звучене от вече повече от две десетилетия и създател на блога e-music-bulgaria.blogspot.bg Идеята за блога идва спонтанно, като иска все повече и повече българи да получат инфрмация от света на елeктронната музика и технологиите на роден език.