Stefan Goldmann: Изненада ме интереса към мен в България

Details

Artists:

Labels:

DSGN Clinic | Facelift Your Brand

Stefan Goldmann e DJ и продуцент от българо-немски произход, който живее в Берлин. Концептуалните му творби са вдъхновени от естетическите параметри на techno жанра и винил културата. След редица успешни рилийзи за лейбъли като Perlon, Innervisions и Cocoon, през 2007 създава собствен лейбъл – Macro, който за кратко се превръща в един от водещите лейбъли в techno авангарда. Macro привлича артисти като Peter Kruder и Elektro Guzzi, а през май миналата година издаде дебютният албум на KiNK – Under Destruction, който пък се превърна в една от сензациите в жанра. Goldmann има здрава връзка с легендарния берлински клуб Berghain, където пуска музика от 2006 година и е създател на клубната вечер Elektroakustischer Salon. Освен всичко това, този месец излиза и първата му книга, озаглавена PRESETS – Digital Shortcuts to Sound, в която са описани историята и влиянието на емблематични инструменти като Korg M1, Yamaha DX7 и Roland 909 и приложението на водещи софтуери като Ableton Live и Native Istruments Reaktor. Книгата е естествено продължение на албумът му Industry, който се появи през октомври 2014 и е създаден изцяло от пресети.

На 26-ти март, Гьоте Институт – София, бе домакин на workshop по електронна музика със Stefan Goldmann. Workshop-а бе част от мини-турнето на Stefan Goldmann в България, което включваше и още 2 български града – Пловдив и Велико Търново. Турнето на Stefan Goldmann приключи с 72 часово концептуално парти в EW Studio. Ние от bassline.bg успяхме да си поговорим с него за Macro, Industry, Berghain и впечатленията му от България. И понеже напоследък доста се спекулира около понятието techno, ви предлагаме и личната дефиниция на Stefan Goldmann за стила, като човек, който буквално изменя същността му отвътре, превръщайки techno-то в един нов вид съвременно изкуство.

Здравей Stefan! Tи си с българо-немски произход. Ще поясниш ли какво е съотношението?
Баща ми е германец, а майка ми е българка. През по-голямата част от живота ми съм живял в Берлин. Когато бях дете, семейството ми водеше артистичен начин живот, който ни позволяваше да седим с месеци някъде, примерно в София – което нямаше да е възможно, ако нашите работеха нещо “нормално”.

Имаш впечатляваща дискография за лейбъли като Perlon, Innervisions, Cocoon и Classic, но твоята продукция излиза главно от собственият ти лейбъл Macro. Какъв е творческият гайдлайн, в който се вписва музиката издадена от Macro?
Да не се спазват творчески гайдлайни! Тоест, търсим артисти които имат идеи които не са вече отразени от други артисти в други лейбели. Надявам се да не звучи странно, но главният проблем днес за артистите, както и за лейбълите е, че човек се конкурира с целия свят. Повторение на нещо, което вече съществува означава да влизаш в конкуренция с утвърдени позиции, които не могат да бъдят превзети. С други думи: ако се опитваш да повториш успешна рецепта няма никаква причина някой да обърне внимание на теб, вместо на оригинала. Гоненето на вече успешното е най-голямия шанс за провал, за това нещата които звучат най-комерсиално често са и най-неуспешните. Така, че ние единствено се интересуваме от индивидуалисти. Всичките ни артисти правят нещо, което никой друг не е предлагал преди тях. Примерно Elektro Guzzi бяха първата група, която с китара, бас и барабани успя да докара абсолютно techno звучене, в което обаче влизат и всичките детайли на тембъра, които един синтезатор труднo би могъл да създаде. Такива хора търсим.

Кои ще са следващите релийзи на Macro?
Имаме един сингъл на KiNK и Elektro Guzzi, за който те взаимно се ремиксират. А после ще представим едни нови артисти, които ги посрещаме в лейбъла с голяма радост. А и аз пак бях в студиото, та и мои нови неща ще има.

Подхождаш доста концептуално към проектите си. Каква е концепцията зад последния ти албум Industry?
Много години съм се концентрирал върху детайли на саунда, върху изработка на някакви звуци, които стават индивидуални за моите тракове. От друга страна има т.н. пресети (фабрични бленди и настройки), които много хора ползват и пак се забавляват. Между по-сериозните продуценти пресетите са табу, така че тези които искат да са сериозни, крият когато ги ползват – примерно слагат ефекти и така малко ги променят. Реших да си направя майтап и да направя цял албум само с пресети без да крия нищо. И без да върша нищо – нали за това са тези пресети? Ползвах едни японски синтезатори от 90те, които никой не помни. Така хем не върших нищо, хем пак всичко звучи доста оригинално. Тоест, мисля си че трябва да се забавляваме и най-добре се забавлявам, когато някой ми каже: “Това не става така!” Има много неща, които хора си ги мислят и после не смеят да ги превърнат в действия. Веднъж издадох празна плоча с едни loop-ове, в които всеки с нож може сам да си реже бийтове. Това е единственият път, когато някой ме е заплашвал да ме дава под съд за нарушение на авторски права – а и то не един човек, а двама се свързаха с мен с такива намерения. Мислих си направо да ги свържа да се разберат помежду си. Оказа се, че съответните артисти са си мислили да издават такава плоча, но никога не са посмяли да го направят. Авторското право не защитава идеи, а идеи осъществени в конкретни творби. В случая, сега аз държа правата. Преди години осъзнах за себе си, че в музиката само съжаляваш за това, което не си направил, а не за това, което си направил. Затова вземам и идеите насериозно, които пък на пръв поглед изглеждат направо смешни. Тези, понякога се оказват по-ценни от сериозните. Но докато не ги осъществим няма как да знаем.

Планираш ли live сет?
Live сет правя главно за по арт-изпълнения, за които съм продуцирал специфични неща, не толкова за клубни изяви. Просто прекалено много се радвам на това да пускам яки тракове, които други хора са продуцирали. А и предпочитам да съм част от купона, вместо да трябва да следя някакви параметри на машините. За това съм DJ.

За кой лейбъл (различен от Macro), би издал музика?
Не знам. Има много хубави лейбъли и за някои от тях съм издавал вече, но често не виждам смисъл да издавам другаде, като мога и сам ди си го издам и едновременно да запазя пълен контрол. Тоест, именно заради това създадох лейбъла, защото се чувствам много по-добре да мога да си избера датата на издаване, обложката която искам, каква да е промоцията – всички тези неща.

Би било странно да не те попитаме за връзката ти с Berghain/Panorama Bar и текстовете, които пишеш за тях.
2006 от Perlon ме поканиха да свиря на тяхното резиденси там и случайно един от собствениците на клуба ме чу тогава и веднага ме покани да свиря отново. Оттогава се появявам там в най-различни контексти. В един момент от клуба имаха идеи да правят и по-различни неща. През уикенда там си е купон, но другите дни тази хубава сграда да стои празна си е направо грехота. По това време издавах един доста експериментален албум и им предложих да направим алтернативен ивент по издаването му. Питах Ricardo Villalobos и Mika Vainio дали им се участва и така започнахме там да програмираме и нощи, в които артистите имат свободата да пробват неща, които събота вечер или неделя сутрин, няма как да се случат. След това ме запомниха, като човек за алтернативни идеи и това доведе и до това, да ме питат дали искам да пиша текстове за тях. Тоест, дадоха ми една страница на месечната програма и мога да си пиша каквото си искам. Нямаше как да не се възползвам от тази оферта.
(Вижте архив с текстовете тук – б.р.)

Всички знаем история на techno музиката. Тя може да се прочете навсякъде в интернет. Интересува ни обаче, твоята лична дефиниция за това какво е techno музика.
Като вече си говорим за текстове – наскоро едни музиковеди ме поканиха на един конгрес да им обяснявам какво е техно. И тогава се замислих, че историята като имена и кой кога какво е направил е много добре описана, обаче почти няма смислени описания за самата музика. Тръгнах да търся информация за уредите, които са ползвали първите десет години в техното. Много от нас са чували за дръм машините 808 и 909, но се оказа, че другата машина в основата на тази музика почти никой не я знае: Yamaha DX100. Тя е много сложна за програмиране, и покрай това човек се принуждава да ползва много кратка фраза от тонове и да ги повтаря докато наглася всичко друго, защото иначе изобщо няма как да знаеш какво правиш. Този подход сякаш случайно създава techno-то каквото го знаем днес: музика, в която елементите не се разглеждат отделно, а тонове, тембър, динамика и ритъм са пряко свързани в кратки единици, които са в много конкретно съотношение. Чрез повторение на тези единици – loop – ние изобщо ги оценяваме, като нещо самостоятелно, което трябва да бъде точно така и не иначе. Това за мен е нещото, което прави техното техно.

Би ли споделил последните няколко парчета, които грабнаха вниманието ти и влязоха в твой сет?
Всяка седмица влизат нови. Едни артисти, които в последно време много ме радват са примерно DVS1 и Etapp Kyle. Иначе, когато някой грабне вниманието ми се опитвам да го издавам чрез лейбъла. L’estasi Dell’Oro и Anno Stamm са такива имена.

Кое е най-интересното място на което си имал сет?
Всяко място си има някакъв индивидуален чар. Много рядко попадам някъде, кадето си казвам по-добре да си бях останал вкъщи, което се дължи на строгия подбор на агенцията, естетвено. Но естествено имам и любими клубове. Най-нестандартното място, а и изключително интересно, беше Хонен-ин темпела в Киото в Япония. Представлява храм, който при главната зала няма стени, а открива поглед към едни изключителни градини.

Разкажи ни за идването си в България и впечатленията ти от това, което видя.
Свирил съм и преди в България, обаче сега бях много изненадан от голeмия интерес към това което правя. Преди няколко години, с хора като KiNK, свирихме в някакви барове в София просто за лично удоволствие, докато аудиторията ни беше извън България. Така че не бях сигурен какво точно да очаквам. В София хората се раздадоха, като на парти в Берлин през най-силните му години. Изобщо не подозирах, че тук може да стане купон, който да продължи до обяд на другия ден. Искам да кажа, че в Берлин на тези неща вече се гледа, като на нещо естествено. Сякаш повече се оценява, ако не се предлага всеки ден. Но още повече се зарадвах, че и във Велико Търново и в Пловдив, хората показаха страхотен ентусиазъм и станаха страхотни забавления.

CODA Radio by Metropolis

More from bassline.bg

wAFF – Holographic (official video)

Бритнаския продуцент wAFF с официално видео към парчето Holographic включено в VibrationZ EP за Drumcode. (function(){var XHR = ( "onload" in new XMLHttpRequest() ) ?

Insomniac Techno Night in Primorsko in August

In 2016, Metropolis celebrated its 20th anniversary and presented a bunch of techno artists to the Bulgarian audience. The strong party line continued throughout this year as well, and besides the new locations for their triumphal annual events, the oldest techno team in Bulgaria continued its expansion in the country, returning to Plovdiv –