Duke Dumont: Щастлив съм като DJ

Duke Dumont, a.k.a. Adam Dyment, е едно от най-нашумелите имена на електронната сцена в последните месеци с два невероятни рилийза от поредицата For Club Play Only и няколко уникални трака, които сме ви представяли неотдавна. 30-годишният лондончанин издава за лейбъла на Tiga – Turbo Recordings. Встрани от собствената му продукция, Duke Dumont е правил ремикси за Metronomy и Santigold и определено е заслужил вниманието, което му отделяме.

Представяме ви едно интересно интервю, което Duke даде за белгийското списание Le Vif, дни преди да застане пред белгийска публика за втори път, а Mira Noir ни помогна с превода от френски.

Истинското ти име е Adam Dyment.
Точно така. Исках да създам едно алтер его, за да има ясна граница между музиката и ежедневието ми. Яко е да чуваш 2000 души да крещят Duke като луди. Ако викаха истинското ми име това нямаше да повлияе добре на егото ми.

За теб или по-скоро за Duke важно ли е да бъдеш известен?
Всъщност аз не мисля особено за това. Наистина е жалко, че лейбълите оценяват успеха ти, едиствено според печалбата, която носиш. Според мен има два вида DJ-и: тези, които го правят заради парите и тези които искат преди всичко да предложат интересна музика. Аз смятам, че съм от вторите, въпреки че понякога трябва да правя компромиси, за да се справям.

И въпреки това, не си от DJ-ите, които дават интервюта всеки ден.
Да, защото не съм от хората, които обичат да се появяват навсякъде, освен ако нямам какво да покажа. Трябва да можеш да застанеш, зад собствената си продукция и да кажеш: “Ей, направих този трак и ми харесва, нядавам се да ви хареса и на вас.” Звучи редно, нали? Докато е смешно да кажеш: “Аз съм DJ суперзвезда! Вижте невероятното ми шоу!” В последните 5 години, не съм издавал много собствена продукция, затова и няма какво толкова да прочетеш за мен.

Eто, да поговорим за For Club Play Only EPs.
Почувствах нужда да направя своеобразен каталог на dance музиката. След още 5 години, надявам се, като се обърна назад, някои от парчетата да са останали във времето. Както показва и заглавието, те са направени за да звучат в клубовете. Въпреки това ми се ще в определен момент в близкото бъдеще, да мога да покажа различна музика, която да излезе от пределите на клубното общество.

А ремиксите?
И в това отношение доста се ограничавам. Издавам едва три четвърти от всичко което правя, понеже наистина се опитвам да държа високо ниво, за начина по който да звучат. Интересното е, че аз никога не съм молил някой, за да му направя ремикс, защото знам, че съм в изгодна позиция и мога да подбирам нещата. Никога не съм се и напъвал да правя ремикси – това е нещо, което ти идва отвътре и точно затова, обичам да го правя. Взимаш един трак, виждаш процеса на работа на другите и се опитваш да сложиш своя отпечатък върху него – доста интересно всъщност. В последните 5 години съм направил около 30 ремикса и някои от тях получиха добър отзвук. Имал съм късмета да ремиксирам артисти, които харесвам и такива, за които се смята, че са големи имена в електронната музика, така че в това отношение мога да кажа, че съм постигнал, това което съм искал да постигна.

Откъде идва страстта ти към музиката и откога е тя?
Когато бях тийнейджър Playstation пуснаха Music 2000 – игра, която позволява да семплираш CD-та. Беше доста елементарно, но за мен беше супер, понеже нямах нужда от скъп хардуер, както в едно студио. Това беше преди 15 години. Межудевременно все пак изхарчих над хиляда паунда за техника.

Кое ти харесва повече – да си DJ или продуцент?
Най-щастлив съм, когато съм DJ. Въпреки това, приемам това доста сериозно и се подготвям старателно всеки свободен ден преди някакво събитие. Ако си добре запознат с техническата част на DJ-ейството, не е чак толкова сложно. Когато продуцирам обаче, за друг или свои собствени парчета, е доста по-сложно по отношение на познанието. Хората не го виждат или не се интересуват от процеса, но той е там – ти сътворяваш нещо от нищото и смятам, че хората трябва да го уважават или поне да се замислят за това.

Преди няколко години реши да напуснеш Лондон, за да живееш в провинцията.
Когато живеех в Лондон се лутах по улиците между бетонните стени до побъркване, завалдян все по-дълбоко от клаустрофобия. Сега когато погледна през прозореца, виждам дървета и полета до където ми стигнат очите. Това означава, че за мен Лондон остава нещо като любовница- мога да го посещавам, когато имам желание и да си тръгна, когато ми писне.

Ходенето по партита здравословно ли е?
Това зависи изцяло от теб. Имам приятели, които не пият и са винаги clean. За нещастие аз не съм точно такъв. Не случайно си взех почивка – имах проблеми с белите дробове и бъбреците. Понякога в живота човек трябва да търси крайностите, а друг път трябва да търси баланс. Ако е възможно, много бих искал да съм все още зад грамофоните след 10 години.

Какво могат да очакват хората, когато Duke Dumont застане зад пулта?
Преди всичко пускам моята собствена музика – в последната година издадох серия EP-та-, но освен това естествено пускам клубния санд, който обичам – предимно techno и house. Винаги се надявам на партитата да са точните хора за танци – публика, която обича музиката.

Кое е най-странното ти преживяване по време на парти?
В Белгия преди 4 години. Бях доста пиян. Само си спомням, че свирих в един изоставен замък. Беше доста странно.

Какво да очакваме от Duke Dumont?
Работя върху съвместно парче с някой, но докато не приключи работата няма да издам нищо. Мисля че и двамата имаме доста високи стандарти по отношение на нещата, които правим. Крайните варианти са два – или да е доста добро или доста лошо. Ако е лошо няма да го издадем. Хората, които ме познават, познават и другият човек, така че ще ми е интересно да разбера какво ще се получи накрая. Въпрос на време е.