Силвия Симеонова следва вече трета година във Виена, Австрия. Има и година опит като учител по английски език в частно езиково училище. Преди дни се завърна от 19-тото издание на Sunwaves в Мамая, Румъния и побърза да сподели впечатленията си и преживяванията си от фестивала, а ние сме изключително радостни, че за целта избра именно bassline.bg и контрибюторската ни програма. А ние ви представяме и час и половина запис от сета на Ricardo Villalobos от 29-ти април.
На 1-ви май 2007 Sunwaves бележи първото си издание, поставяйки началото на летния сезон в северната ни съседка Румъния и от тогава насам се провежда два пъти годишно. Въпреки не особено изненадващия си line-up, 19-тото издание на фестивала, което се състоя между 28-ми април и 2-ри май, предизвика вълнение и очакване в любителите на електронната музика от цял свят и най-вече в лоялните последователи на събитието. Организаторите на Sunwaves бяха предвидили две нощни и две дневни палатки, където местни артисти като Raresh, Praslea, Barac, Herodot, Piticu, Dubtil, Suciu, Petre Inspirescu, Alexandra и Dan Andrei си партнираха със световни имена като Ricardo Villalobos, Seth Troxler, Marco Carola, Loco Dice, Sonja Moonear и tINI.
В първата вечер на Sunwaves, Seth Troxler се отличи с изключително силен, вдъхновяващ и зареждащ сет. Звуците в палатката се носeха приповдигнато и бидейки едно от най-отличаващите се изпълнения през целия фестивал, ме зареди с енергия за следващите четири дни. През втория ден на фестивала двете палатки се пръскаха от хора в чудесно настроение, наслаждаващи се на хедлайнерите Sonja Mooner и Guti, който пък свиреше live. Сета на Moonear се отличаваше с тежки, хамронични бас линии и дълги транзиции. Нощта оглавиха едни от ветераните на фестивала – Loco Dice и Ricardo Villalobos. Основателят на Desolat, отново впечатли феновете си с приповдигнат звук, грууви мелодии и неочаквани експлозивни моменти. В негово съседство, обожаваният от румънците Ricardo Villalobos, поведе публиката на поредното уникално пътуване, което определено ще остане в паметта ми заради заразната енергия и очевидното старание, с което чилиецът изграждаше сета си. Въпреки че нямаше големи гърмежи, Villalobos носеше със себе си добре познатият фестивален vibe и не остави хилядите си фенове да си поемат дъх. Hector предизвика интереса на публиката с експериментални звуци на класическа techno основа. След него на пулта изкочиха Shonky, Dan Ghenacia и Dyed Soundorom – французите по-известни като Apollonia. Тези и още няколко по-кратки изпълнения хванаха вниманието ми, но след впечатляващите петъчни ритми, преживяването натежа с еднообразност.
През поредната нощ от фестивала, отговорност към публиката във втората по големина палатка поеха Rhadoo и Raresh, които бяха прекрасна възможност за разпускане, ако искаш да си починеш от тежката атмосфера в съседната палатка. Тя беше превзета от Marco Carola, който отново направи маратонов сет от повече от двадесет часа, но въпреки усилията си не победи собствения си еднодневен рекорд от 18-тото издание на фестивала. Въпреки че Carola остана верен на отличителните за фестивала дълги сетове, количеството, не винаги означава качество. Тази година италианецът отново отказа да слезе от пулта до късните часове на следващия ден. През нощта енергията се покачваше все повече, а публиката не спираше да танцува. Когато се върнах със свежи сили през деня, течеше 15-тият час, а настроението се беше променило коренно. Верни фенове продължаваха да подкрепят своя идол, но атмосферата ми се стори подтискаща, музиката еднообразна, а тълпата сдържано поклащаща се. И след като миналата година „поради непредвидени обстоятелства“ (Marco Carola) tINI не успя да пуска, тази година заедно с Bill Patrick успяха да прекарат повече от тридесет часа зад пулта. Raresh и Praslea се обединиха за своя live act Praslesh и заедно с безупречните румънски домакини доведоха пролетното издание на Sunwaves към паметен и подходящ край.
19-тото издание на Sunwaves не само разкри пред мен източноевропейската фестивална сцена, но и донесе доста положителни емоции. За феновете на techno и minimal саунда, 5-те дни и 5-те нощи на фестивала предлагат чудесна възможност за опознаване на румънската сцена, както и за среща със световноизвестни DJ-и. Стремежът към безумно дълги сетове обаче, доведе до натоварване и еднообразие. Ето защо, предвид че Sunwaves вече се утвърди на световно ниво и се радва на верни последователи, организаторите биха могли да се замислят за разширяване на хоризонта от стилове и да се постарят за по-голямо разнообразие от гост DJ-и. Това би направило събитието по-приветливо и за привърженици на други електронни жанрове и да допринесе за още по-разнородна и най-вече доволна публика. Sunwaves не беше първият ми фестивал и със сигурност няма да бъде последният, но накрая се бях пренаситила от techno. Музиката звучеше ден и нощ в препълнените от ентусиазирани рейвъри брезентови палатки, които предлагаха приятна атмосфера и добро озвучаване. В тази връзка, смятам следващите ми приключения да са насочени към фестивал с по–разнообразна палитра от стилове.
Photo credits: Ogarev