6 поредни години, bassline.bg отразява Sonar Festival в Барселона. За тези 6 години, никога не сме били разочаровани и може би, тъкмо тази сигурност, която ни дава Sonar, е онова нещо, което ни кара да се връщаме всяка година. Усещането за наистина мащабно събитие пък е друго от силните качества на Sonar Festival. Усещане, което в последните години все по-трудно откриваме сред купищата “специални” и “бутикови” фестивали и ивенти. И тук не говорим само за физическите мащаби, а въобще – като започнем от line-up-a, който тази година макар и да не включваше особени изненади, бе изключително добър, минем през сцените и венютата и стигнем до саунд системата – най-силният и качествен звук, който успяхме да чуем по време на целият ни престой в Барселона.
Dance енергията на фестивала ни удари още с влизането ни на Sonar by Day, в късния следобед на 18-ти юни. Жарко слънце, някакви си 50 хиляди души и Kasper Bjorke, който ни устрои може би най-доброто посрещане. Въпреки че не криеше особени изненади, датчанина ни предложи супер танцувална селекция, в която се откроиха Apart в ремикс на Michael Mayer и неговият ремикс на класиката Fade To Grey на Visage, който бе и възможно най-подходящият финал за сета му. След него на SonarVillage сцената се качиха Jimmy Edgar и Machinedrum, които представиха едно от редките live шоута на колаборативният им проект J.E.T.S. Hip-hop интрото създаде леко объркване сред публиката, но веднага щом забиха последния си сингъл The Chants, нещата си дойдоха на мястото. Първият ден на Sonar by Day приключи с изключителен концерт на любимите ни Hot Chip и някои от най-добрите им парчета.
Трябва да признаем, че първата вечер на Sonar by Night за нас започна бавно, лутайки се близо 2 часа между 4-те огромни сцени, от които звучеше всякакъв dubstep, bass, trap и grime, за който трудно можем да кажем, че харесваме. Въпреки това, сетът на американеца Salva се открои с някои интересни trap ремикси, като Often на The Weeknd например, както и последните две-три парчета от сета на Totally Enormous Extinct Dinsaurus, едното от които бе съвременият прочит на класиката на Chaka Khan – Ain’t Nobody в изпълнение на Felix Jaehn ft. Jasmine Thompson. Междудругото трябва да отбележим, че за последните две години, саунда на T.E.E.D. доста се е променил и това, което чухме от него по време на Sonar 2015, бе коренно различно от това, което чухме на EXIT през 2012 – като цяло липсваше консистентност.
Sonar by Night всъщност за нас започна, там където Sonar by Day приключи – с втория концерт на Hot Chip в рамките на фестивала, който погледахме за малко, докато чакахме премиерата на live шоуто на Tiga. Канадецът за пореден път спретна невероятен пърформанс, който взриви многохилядната публика. Едночасовият концерт на Tiga включваше всичките му големи хитове, като започнем от Sunglasses At Night и Hot In Herre и стигнем до Plush, Let’s Go Dancing, Fever и Bugatti – всички изсвирени и изпяти наживо от самият него. Музиката му беше придружена от впечатляващи визуализации и 3 чисто черни манекена, които се появиха на сцената точно по средата на шоуто и останаха неподвижни до края, напомняйки ни за интересното видео на Plush. След Tiga, SonarLab сцената бе подготвена за сетът на Maya Jane Coles, която от няколко години неизменно следваме навсякъде където можем. За трети път я слушаме на Sonar и определено можем да кажем, че качеството на селекцията й остава изключително високо, а уменията й на миксиране стават все по-добри със всяка следваща година. Като изключим няколкото лирични отклонения типични за Maya, сетът й беше един от онези моменти, в които значение има само и единствено музиката – без визуализации, без светлини… безспорно един от най-силните сетове на Sonar за тази година. Тази силна серия продължи и със сета на Daniel Avery, който буквално се раздаде докрай. И наистина, това бе един от най-силните гигове на Avery, на който някога сме присъствали. Seth Troxler пое щафетата от Avery толкова бързо и гладко, че почти не усетихме кога се смениха DJ-ите. Най-вероятно е напълно излишно да го казваме, но Seth Troxler бе другия от силните моменти в тазгодишното издание на Sonar, а и изгрев с музиката на Seth Troxler е нещо, което няма как да забравиш!
През втората вечер от Sonar by Night, решихме да стоим само на главната сцена SonarClub, тъй като line-up-a беше впечатляващ – Erol Alkan, The Chemical Brothers, Scuba, Dubfire и Adam Beyer за капак. А и да си признаем, след едно offSonar парти, което бяхме посетили предния ден и на което музиката бе толкова тиха, че едва чувахме какво звучи, определено имахме нужда от най-голямата сцена, с най-доброто озвучаване. Erol Alkan се представи очаквано добре и докато изпием няколко комбинадос и влезем в ритъм, сцената вече се подготвяше за грандиозния live на The Chemical Brothers. Така точно 20 години, след излизането на дебютният им албум Exit Planet Dust, имахме изключително рядката възможност да се насладим на британците на живо. Трудно бихме описали онези емоции, които изпитахме, когато тишината бе разкъсана от първите акорди на Hey Boy, Hey Girl. За час и половина чухме всички големи хитове на The Chemical Brothers плюс няколко от предстоящият им нов албум Born in the Echoes, който ще се появи в средата на юли, като Go и Under Neon Lights, чието видео направи премиерата си същият ден. Всяко силно начало си има дори още по-силен край. SonarClub сцената буквално се срина под жестокото Block Rockin’ Beats, което постави грандиозния финал на един концерт, който ще помним дълго!
Последва много силно представяне и от Scuba, чийто сет можем да определим като стегнат с някои дълги прогресив транс брейкдауни, които по-скоро изморяваха. Подготовката на сцената за LIVE Hybrid шоуто на Dubfire отне доста време, което заедно с разточителното му интро изнерви значително публиката. В крайна сметка получихме това, за което бяхме дошли – музика за танци, плюс кулминацията – култовия Terror Planet Mix на Dubfire върху Grindhouse на Radio Slave. Големият финал на Sonar Festival 2015, постави Adam Beyer с изключителен techno сет и жестоко светлинно шоу, с което за пореден път затвърди репутацията на Drumcode.
Големите победители от тазгодишното издание на Sonar Festival в Барселона, за нас са Kasper Bjorke, Maya Jane Coles, Daniel Avery, Tiga и Seth Troxler. The Chemical Brothers ще продължават да гастролират в line-up-a на Sonar за предстоящите му издания в Южна Америка – Сао Паоло, Буенос Айрес, Чили и Богота, така че ако случайно сте наблизо не ги пропускайте. Както вече споменахме, посетихме и няколко offSonar партита, от които остнахме по-скоро разочаровани, защото зад апетитните списъци с актуални DJ superstars, стоеше чисто и просто търговски интрес да се издрусат едни пари от и без това неадекватните английски туристи с високи цени на питиетата и цени на билетите, които почти достигаха цените на билетите за Sonar. Това, подкрепено с недостатъчно силно озвучаване, беше достатъчно да се почувстваш като глупава английска крава, която се влачи по Ибиза и обяснаява как е супер фен на Marco Corona и Matiaz Tarzan. Именно липсата на подобни обстоятелства е причината, още веднъж да си припомним, че Sonar Stands For Quality и докато това е така, ние ще сме там всяка година!
Sonar Festival 2016 ще се проведе на 16, 17 и 18 юни в Барселона. До края на 2015 предстоят издания в Южна Америка (Сао Паоло, Буенос Айрес, Чили и Богота). А от началото на следващата година, предстоят издания в Рейкявик, Копенхаген и Стокхолм. Повече информация, можете да откриете на www.sonar.es
