Трудно е да опишем Барселона по време на Sónar. Това е нещо, което всеки почитател на електронната музика трябва да изпита поне веднъж в живота си. Sónar е един от малкото фестивали, на които може не само да се насладите на изключително добър line-up, но и да се запознаете отблизо с историята, настоящето и бъдещото на електронната музика, благодарение на богатата културна програма подкрепена от Министерството на Културата в Испания.
4 поредни години bassline.bg отразява фестивала, и трябва да отбележим, че тази година фестивалния дух се носеше из цяла Барселона. И въпреки че не обичаме да боравим с цифри, те дават най-точна представа за успеха на дадено събитие. Юбилейното издание на Sónar отбеляза рекордна посещаемост в цялата 20 годишна история на фестивала – повече от 121 000 посетители от общо 102 страни и 2800 професионалисти в различни области от 53 страни. Приятно изненадани останахме от големия брой български посетители. Ще наблегнем и на уникалната организация във всяко едно отношение – пропускливост, транспорт, локации. Тук е момента да споменем, че Sónar е фестивала с най-точна програма – началото и края на всеки концерт и DJ сет се спазва стриктно до секундата. Като едно от събитията, които набляга на модерните технологии в съвременният живот, тази година Sónar предложиха на посетителите си изключително добро мобилно приложение, съвместна разработка с Deezer. Така не успяхме да пропуснем, нито един артист от line-up-а, който си бяхме набелязали.
Промяната на локацията където се провеждаше Sónar by Day осигури по-голямо пространство, което да побере посетителите, а и освободи центъра на Барселона, който до преди това се задъхваше от големия брой хора струпани в зоната на Университета. Изложбите, технологичните showcase-и и арт инсталациите също бяха разположени в конгресната палата. Технологичния модул Sónar+D тази година представи MIDI контролера Bhoreal на Media Interactive Design и последните инструменти на Roland, Pioneer и Elektron, които посетителите успяха да изпробват лично. Като хедлайнер на фестивала, Skrillex получи подобаващо внимание, не само с шоуто си (което междудругото не беше никак лошо, стига да можеш да издържиш на музиката му), но и със специалната инсталация Skrillex Variations, представляваща multi-screening прожекция на 16 версии на парчето Scary Monsters & Nice Sprites, контролирана от джойстик. С това създателят на инсталацията Robert Sakrowski, показа нова страна в използването на YouTube, където феновете на даден артист (в случая Skrillex) не са просто обикновени зрители и консуматори, а са активни участници трансформиращи работата на техните идоли – звуково и визуално.
Каталунският художник Alex Trochut представи изложба от двойни портрети на някои от актуалните имена в съвременната електронна музика – Four Tet, John Talabot, Acid Pauli, Caribou, James Murphy и Damian Lazarus, използвайки техника, която създава два напълно различни образа в зависимост от осветлението на помещението. Част от изложбата Binary Prints е публикувана и в сайта на Trochut. Инсталацията Ink Scapes на Adrià Navarro показа възможност за създаване на визуализации и музикални композиции едновременно, проектирани върху голям екран, само с употребата на таблет.
Нови мобилни устройства имаха ключова роля в част от музикалната програма на фестивала и съответно бяха представени отделно на Sonar+D. Beardyman показа Beardytron 5000 MK II – революционен гласов модулатор, който разширява възможностите за модулиране на глас. Chris Carlson представи музикалния таблет Borderlands, разработен на принципа на зърнест синтез. Barcelona Laptop Orchestra пък показаха на живо всякакви варианти за извличане на звук от лаптопи и таблети. Употребата на нови мобилни технологии в live пърформанси беше постоянна тема и в други фестивални концерти и шоута.
Най-големия форум в Европа за състоянието на електронна музика си остава Amsterdam Dance Event. Макар и в сравнително по-малки мащаби, на Sónar също бяха организирани няколко конференции и дебати. Richie Hawtin, Skrillex и Luciano са активно ангажирани в социалния проект Bridges for Music, който помага на бедни общности в Южна Африка. Проекта бе представен на специална конференция именно от тримата. Matthew Herbert е арт директор на новата радиофонична банка на BBC Radio – звукова лаборатория и отдел за специални ефекти предназначени за публично излъчване във Великобритания. Той разкри как точно функционира един от първите центрове в света за изследване възможностите на музикалните технологии. Особен интерес предизвика презентацията на Google – Music+. Те представиха новата си програма насочена към дигитализирането на бизнеса и музикалните компании, съпроводена от няколко успешни, според тях кампании в световната онлайн комуникация. На кръгла маса беше дебатирана и темата за визуализациите. Участници в нея бяха създателите на визуализации за пърформансите на Paul Kalkbrenner и Modeselktor – Pfadfinderei, на Skrillex – Miguel Garcia Risuño и на Jammie Lidell – Flat-E. Според организаторите, техните визуализации са били едни от най-атрактивните на фестивала. Ние сме леко скептични в това отношение и смятаме, че просто те са били на разположение да вземат участие в дебата, при все че визуализациите на Skrillex бяха нищо повече от умело монтирани best moments от други негови изяви.
Опитахме се да присъстваме на форума Rethink Music, организиран от Berklee College of Music по модел на Midem and Harvard Business School, на който трябваше да бъдат изложени препоръки за бъдещето на музиката във всяка една сфера. Достъпът за този форум, обаче, беше строго ограничен до 40 ексклузивно акредитирани професионалисти (артисти, мениджъри, дистрибутори и представители на музикалната и технологична индустрии). Очакваме с огромен интерес доклада от форума, който разбира се бихме публикували, стига да има изложени интересни и конкретни данни в него.
Sonar by Day тази година включваше и кино модула SónarCinema, а най-голям интерес предизвикаха прожекциите на 6-те епизода на H∆SHTAG$ на Red Bull Music Academy и Dancing Cities на Roger Gual, който представи емблематични локации в 4 европейски града и показа приликите и разликите между социалното и публичното пространство в Европа, обединени от съвременната dance култура.
Музикалната програма на Sónar by Day бе разположена на няколко сцени, като главната SónarVillage by Estrella Damm и SónarDôme by Red Bull Music Academy бяха най-посещаваните. Red Bull Music Academy празнуваше своя 15-ти юбилей, а хедлайнери на тяхната програма бяха американците Metro Area. Успяхме да изгледаме сета им, който включваше nu-disco и house парчета, повечето от които сме представяли в bassline.bg, поднесени в изключително танцувален микс. Red Bull Music Academy даде възможност за изява и на прохождащи таланти, повечето от които успешно завършили академията през годините – Oddisee, bRUNA, Nick Hook и много други.
Sébastien Tellier направи запомнящ се live. Той изпълни и изсвири парчетата от последният си албум My God Is Blue, и съвсем в контекста на заглавието на албума се бе вживял в ролята на Иисус Христос Суперзвезда. Повечето от парчетата бяха преработени специално за шоуто, което позволи на Tellier да покаже уменията си да свири на различни инструменти в нарочно аранжирани солови моменти. Именно тези моменти, в които французинът напълно лежерно и неглиже изкарваше виртуозни мелодии от всеки инструмент до който се докоснеше, взривяваха публиката. Концертът му бе съпроводен и от известна доза хумор и промишлени количества Кока-Кола, половината от която волно или неволно бе разливана по сцената.
След него Rob Da Bank пренастрои публиката с доста еклектичен сет, за появата на норвежците Lindstrøm & Todd Terje. Live шоуто им съвпадна със залеза на слънцето, което внесе и допълнително настроение. Live се представи и Jamie Lidell, а щафетата бе успешно приета и от Modeselektor, които закриха втория фестивален ден. Трябва да споменем, че площта на SónarVillage се оказа тясна за всички желаещи да слушат DJ сета им. Mary Anne Hobbs бе подгряващ DJ за концерта на AlunaGeorge. Британското дуо представи всичките си парчета в едночасов live в програмата на третия фестивален ден, който бе посветен главно на новите bass и garage течения в електронната музика.
Разрастването на dance музиката в Щатите, достигна глобални размери. И въпреки, че ние определено разграничаваме електронната музика в САЩ от тази в Европа и останалия свят, 20-тото юбилейно издание на Sónar нямаше как да подмине американската сцена. А и на юбилей като на юбилей – за всеки по нещо.
Колкото и да не го харесваме и да го смятаме за индустриален продукт, Skrillex успя да напълни огромното пространство пред main stage-а с публика. Ние се отбихме от най-обикновен интерес. Трябва да признаем, че имаше vibe в live шоуто му, въпреки че шумът беше неописуем. SónarClub представи основно имена от американската dance сцена, включваща още участие на Diplo, който закри фестивалната нощ със самостоятелен DJ сет, а малко по-рано се представи и със проекта Major Lazer, който ние очаквахме с огромен интерес. И разбира се не останахме разочаровани.
Major Lazer направиха възможно най-еклектичния live пърформанс, включващ изпълнения от всякаква музикална стилистика. Очаквано чухме и 4 нови парчета от предстоящият им албум Free The Universe, както и любими техни парчета. Измежду тях, послушахме и техни интерпретации на различни емблематични тракове, като Sweet Dreams на Eurythmics и дори откровената ламбада Suavemente на Elvis Crespo, която в изпълнение на Major Lazer доста ни се хареса. Със сигурност концерта им беше един от най-добрите, подплътен с изключително присъствие на сцена и най-вече непрестанно взаимодействие с публиката. Diplo направи опит да разсъблече публиката, но само мъжката част се престраши да свали тениските и дори ги размята във въздуха. Кулминацията на шоуто беше изпълнението на Get Free, и Diplo, който премина върху публиката търкаляйки се в зорб.
Преди тях на сцената бяха трап сензацията Baauer, и livе 3D шоуто на Kraftwerk, което ни се строи малко статично и като на кино прожекция – публиката бе вперила поглед в сцената с картонени 3D очила от типа “анаглифни”, които впоследствие посетителите използваха, като клиширан парти аксесоар. Харесаха ни концерта на французите C2C и DJ сета на Objekt, макар че чухме само малка част от тях, понеже същата вечер SónarPub бе сцената, която хостваше ENTER и подгряващ сет от Eats Everything и Two Door Cinema Club – музиката на последните не ни се понрави особено. Eats Everything предложи добра селекция от парчета, но малко прекали с брейкдауните, опиянен от ефекта върху публиката, които оказват набиранията след това.
Безспорно звездата на вечерта, поне за нас, беше Maya Jane Coles – изключителен сет, повтарящ успеха на участието й от миналата година. Жестока селекция от парчета и разбира се няколко трака от дебютният й албум Comfort. Не сме много сигурни дали сета й ще види бял свят, но може да придобиете известна представа от подкаста й за XLR8R, разбира се, чисто като музикална селекция. След Maya Jane Coles, Paco Osuna ни се стори излишен, а и прекалено тежък. Въпреки това го слушахме и потанцувахме, докато обменяхме опит и информация с колеги от различни медии в press корнера, разположен точно срещу SónarPub сцената, в очакване на Richie Hawtin. Именно сета на Richie Hawtin се доближи най-много до концепцията на ENTER. Разбираемо, но леко разочароващо при положение, че и останалите артисти минаха под логото на ENTER. Кулминацията на сета му, бе черен дъжд от стотици хиляди черни кръгчета, които се посипаха над публиката по време на изгрева. Естествено шоуто на Hawtin премина под тематичната обособеност на част от концертите с използването на мобилни технологии и иновативни музикални разработки.
SónarCar миналата година предложи селекция от nu-disco артисти, а тази – почти непоносимо техно в първата вечер и post-dubstep, drum’n’bass и UK funky артисти във втората. Забавлението с блъскащи колички, обаче, остана непроменено.
Pet Shop Boys бяха другите исторически звезди от line-up-а на фестивала. Концерта им ни хареса доста. Представиха парчетата от предстоящият им албум Electric. По време на изпълнението на Vocal успяхме да видим премиерно и видеото към парчето, което излезе официално два дни по-късно. Финалът бе впечатляващ – medley от любими парчета, между които Go West и It’s A Sin. Сигурно е излишно да споменаваме, че публиката пееше с цяло гърло, а атмосферата бе неописуема. SónarClub представи още 2manydjs, които послушахме за малко от чисто любопитство, защото бързахме за SónarLab, където се радвахме на няколко любими имена – George FitzGerald и един от първите концерти на Hot Natured като квартет!
Не сбъркахме в очакванията си за George FitzGerald, въпреки че липсваше момента с изненадата, защото парчетата в селекцията му вече бяхме слушали в подкасти и миксове, въртящи се в интернет пространството от началото на годината. Екслузивно Hot Natured направиха своя дебют, като live група именно на Sónar. Jamie Jones, Lee Foss, Ali Love и Luca C сътвориха незабравим концерт с любими парчета. Изненада за всички бе появата на Anabel Englund, която изпълни Reverse Skydiving. Финалът бе запазен за Benediction – парчето, което постави началото на Hot Natured като квартет. След тях Maceo Plex стартира доста трансиращо и въпреки че на моменти пускаше добри парчета, сета му продължи равно и без особено вдъхновение. Paul Kalkbrenner направи впечатляващ live, изпълнен със стопроцентова techno музика – тежка techno музика и хипнотизиращи визуализации. Не устояхме и се сляхме с танцуващата тълпа пред main stage-a. Беше жестоко!
Финала на втората вечер от Sónar by Night бе запазен за Seth Troxler, Luciano и Laurent Garnier. Последните двама не ни впечатлиха особено миналата година и за това предпочетохме Seth Troxler. Умората, обаче, не ни позволи да останем до края…
Sónar by Night се провежда само в две вечери от фестивалните три дни. Това ни даде възможност да присъстваме и на един offSónar ивент – Heidi Presents Jackathon, който включваше цяла плеяда от любими наши артисти, които безспорно искахме да видим и чуем – Kim Ann Foxman, Ejeca, Bicep и Catz’N Dogz. Клубът се оказа тесен да побере всички желаещи да присъстват на партито, а опашката отпред не стихна до сутринта. Изключителна селекция, която определено искаме да чуем още много пъти. Допълнителен бонус беше и изненадващото присъствие на George FitzGerald, който бе специалния гост на Bicep за страхотен b2b сет.
На закриващият концерт в неделя, бяха обявени и датите за 21-вото издание на Sónar, а режисьорите на спектаклите направиха обобщение на трите фестивални дни. В Барселона фестивалът ще се проведе на 12, 13 и 14 юни 2014. Към момента другите потвърдени градове за 2014 са Рейкявик, Токио, Кейп Таун и Мексико. Повече информация може да откриете на официалния сайт на sonar.es
