Nikki McNeill е основател на британската PR агенция Global Publicity, занимаваща се с музикален PR, фестивали и различни събития. Част от клиентите на Global Publicity са Amsterdam Dance Event, Exit Festival, Sziget Festival, Melt!, Snowbombing и много други. От няколко години насам, bassline.bg успешно си партнира с агенцията, а Nikki McNeill е човекът, благодарение на който вие първи научавате всички новости около някои от най-добрите фестивали в света. В края на септември, Nikki бе в България по покана на организаторите на SeeMe 7, а ние успяхме да си поговорим с нея за любовта й към музиката и фестивалите. Специално за читателите на bassline.bg тя сподели своя опит и даде ценни съвети за организирането и промотирането на един фестивал. Защо в България липсва истински музикален фестивал и преборва ли дигиталния PR традиционния, вижте в интервюто.
Как започна да се занимаваш с музикален PR?
Господи, това е доста дълга история. Още като студентка исках да стана радиоводещ и тогава срещнах един пич, който работеше в местното университетско радио, и който предложи да ми покаже как стават работите в радиото. Имах свое радио шоу цели 2 години. Казваше се Bassline Breakdown. Наясно съм, че всъщност получих тази възможност, само защото никой от студентите не искаше да работи в събота вечер. Но пък в крайна сметка се запознах с доста хора. След време осъзнах, че всъщност не искам да съм в светлината на прожекторите, и че предпочитам да съм човека в сянка, този който дърпа конците. Така се насочих и към промоутърската дейност. След като завърших се опитах да си намеря работа, като промоутър, но по това време единствената работа, която едно момиче можеше да си намери, бе като рецепционистка за ужасно малко пари. Така че трябваше по някакъв начин сама да постигна целите си. И така, известно време работих за един лейбъл, после за една DJ агенция, а накрая реших, че е време да се пробвам сама. И така стартирах своя собствена компания през 2007 – Global Publicity.
Значи електронната музика ти харесва в действителност?
Да! Винаги съм обичала електронната музика. Първото ми увлечение беше по progressive house-a – BT, John Digweed и Sasha. Албумът на BT – Ima все още е един от любимите ми албуми. Доста често ходех в Renaissance и въобще всички подобни клубове в Англия. Учих в университета в Манчестър, близо до Ливърпул, където пък по същото време Paul Oakenfold беше резидент в Cream, и общо взето не излизах от там.
Какви са съвременните практики при организирането на един фестивал в Европа?
Много от европейските фестивали разчитат на рок музика, но през годините повечето започнаха да добавят и dance артисти. Безспорно Exit Festival, винаги е отдавал заслужено внимание на електронната музика, като вземем предвид легендарната Dance Arena, която е втората му най-голяма сцена с посещаемост над 20 000 души и то много преди EDM инвазията. Сега всеки фестивал, който посещавате има dance сцена. На някои е по-скоро, като придатък, отколкото като част от фестивала, но все пак има. Докато при Exit, е една огромна и неделима част от фестивала. И все пак, ако ще е просто добавка, трябва да го правиш по малко по-креативен начин. Като например при Sziget в Будапеща – тази година построиха колизеум на dance сцената, което я направи доста интересна.
Вече има толкова много фестивали. Мислиш ли, че това изобилие е предпоставка за повишаване на качеството им или по-скоро за пренасищане?
Всъщност, наистина не знам. Повечето фестивали, които знам предлагат едно и също и не са особено вълнуващи. Въпреки това се продават добре – букват големи имена, хлапетата отиват, за да ги видят, да се напият и т.н. Примери в това отношение са Reading и Leeds Festival. Ние обикновено се стремим да работим с фестивали, в които има нещо уникално, защото смятаме, че ако искаш да привлечеш чужденци си длъжен да предложиш нещо наистина интересно и вълнуващо. Мисля, че повечето британци предпочитат да посещават т.нар. бутикови фестивали, като Festival Number 6 и Secret Garden Party, например. Не съм много сигурна как стоят нещата в Европа, като цяло, но специално във Великобритания за да е успешен един фестивал, трябва да предложи нещо уникално и интересно.
А какво наистина прави успешен един фестивал?
О, това е изключително труден въпрос! Мисля че на първо място, това е атмосфорета, преживяването, което създаваш. В тази връзка, трябва да обележа, че до голяма степен заслугата в това отношение е на местните посетители. Те са тези, които създават vibe-a на дадено събитие.
Кое е по-важно line-up-a или локацията на дадено събитие?
По-скоро бих казала, че локацията и това, което се случва там. Не винаги нещата опират до line-up-a. Всичко е до преживяването, приключението, атмосферата и въобще сплотяването на хората, публиката. Повечето фестивали, най-вече във Великобритания имат един и същи line-up. Така че не това ги отличава един от друг…
Докато вие се оплаквате от едни и същи line-up, то ние тук трудно можем да се похвалим въобще с някакъв line-up в истинския смисъл на думата. Много добри DJ-и все още не са идвали в България…
Вероятно не е защото не искат да дойдат, а заради прекалено високите им хонорари, които са непосилни за повечето клубове. Това е и причината някои от клубовете в Източна Европа да не могат да си позволят, артистите, които феновете биха искали да слушат. Много от нещата опират най-вече до пари и логистика. Феновете вероятно не се замислят за тези неща, но те са от изключително значение. Не е толкова лесно, колкото си мислят повечето. Иначе ето аз например, идвам от Англия и не бих искала да видя същият line-up, като там. Искам да видя нещо различно. Харесва ми съпоставянето на коренно различни артисти, такива, които никога не си очаквал да видиш на една и съща сцена. Вероятно за местните това не е толкова вълнуващо, защото те искат да видят големите имена, но за мен различното е доста по-интересно.
За разлика от Румъния и Сърбия, тук в България нямаме такъв голям фестивал. Чувала си за Spirit of Burgas, и може би за Elevation. Каква е причината да не ни се получава?
Работихме известно време за Spirit of Burgas и честно да ви кажа имаше доста потенциал – беше на плажа, беше различно. Не мога да кажа със сигурност. Тук съм срещала изключително интелигентни хора, със огромна страст към музиката и дори и аз не мога да разбера защо на сърбите и румънците им се получава, а на вас не. Сигурна съм, че българите бихте искали да имате истински фестивал, който да привлича туристи, да подпомага икономиката на страната и въобще имиджа на България сред чужденците. Това би помогнало изключително много и на местните артисти. Сигурно сте чували за Европейската програма за обмен на таланти на Eurosonic Noorderslag (ETEP). 81 фестивала членуват в тази програма, а техните организатори следят отблизо изявите на всички групи и артисти и набелязват тези, които биха искали да букнат за техния фестивал през настоящата година. Групите от Източна Европа, обаче, трудно успяваха да се преборят за внимание, заради голямата западна конкуренция и се наложи създаването на нова програма само за артисти от Централна и Източна Европа – CEETEP. Проблемът е, че България няма фестивал, който да е член на програмата, и българските банди и артисти не могат да получат шанс за изява. Например ако унгарски фестивал иска да букне българска група, то няма български фестивал, който да букне унгарска банда в замяна, което пък е срамота. Искрено бих се радвала България да има голям фестивал!
Е, не е като да нямаме хич, но мащабът и feeling-a им не е точно фестивален. Да вземем за пример Horizon Festival, които се справят наистина отлично, но както знаеш това не е точно български ивент, а е внос от UK. Определено не получава това внимание, което заслужава, нито от местните медии, нито от местната публика, а и по-голяма част от посетителите му са англичани, но пичовете наистина се справят чудесно и предлагат нещо, което досега в България не е имало.
Стискам палци! Важно е обаче, местните промоутъри да започнат да създават връзки и да посещават събития, като SeeMe – това е невероятна възможност, за нови бизнес запознанства и за присъединяване към различни добри инициативи, като CEETEP.
Да, конференцията беше наистина чудесна, но като че ли имаше много слаб интерес от страна на българската музикална индустрия…
Много хора тук, не могат да проумеят факта, че трябва да си платиш, за да отидеш на подобен ивент. Всички те искат да дойдат, но безплатно. SeeMe не може да си позволи това и в същото време да продължава да води всички тези специалисти и професионалисти, защото те струват пари. И особено сега, във времена на криза, е наистина трудно да откриеш спонсори. Удивително е, че SeeMe, въпреки всичко продължава. А това е наистина ценно събитие. Ние се учим постоянно и е много важно да присъстваш на подобни събития, да видиш какво се случва, да разбереш всички новости.
На презентацията си по време на SeeMe, ти сподели предпочитанията си към традиционния PR. Каква е ролята на дигиталния PR, обаче?
И двете са еднакво важни. Принципно, дигиталния прогрес, означава, че разполагаш с доста повече инструменти, с които да промотираш дадено събитие. И те са кажи-речи безкрайно много. Но за мен, като професионалист, по-скоро означава, че трябва да обогатявам знанията си постоянно. Някои фестивали имат собствени дигитални PR отдели, други наемат агенция. Най-вече, зависи от публиката. Някои хора предпочитат да четат печатни издания, други да гледат видео. За хора като мен, дигиталния PR означава, че трябва да знам повече, да съм способна да правя повече. В момента всички говорят за важността на блоговете, артистите продължават да повтарят как искали да работят с блогове, но когато им предложим да направят интервю за блог, те отказват, защото блогът не бил достатъчно голям. Това противоречие, наистина утежнява работата ми. Конкретно тук, в Източна Европа, на организаторите на събития и фестивали ще им бъде значително по-евтино ако си имат собствен PR отдел, вместо да наемат чужди агенции, заради хонорарите, валутния курс и стандарта на живот. Така че ние можем да ги посътваме как да го направят, а те сами да имплементират ноу-хау-то, което им даваме по най-добрият за тях начин.
Как мислиш, защо големите събития в Европа се разрподават почти веднага, докато в България билети се продават винаги в последната минута?
Чух за тази тенденция и мисля, че е най-вече заради ниското заплащане тук. За нас, да си купиш билет за Glastonbury, който предварително струва 250 паунда е нормално, но тук това може да е една месечна заплата. Когато работихме за Spirit of Burgas беше същото. Хората решаваха в последният момент дали ще ходят или не, и ние никога не знаехме дали ще продадем достатъчно билети. Не знам дали не трябва да въведете някакви тактики, с които да привлечете хората – например предварително плащане на 50% депозит, с което да привлечете по-широк кръг от хора. Мисля, че ако хората изкарваха повече пари и взимаха по-големи заплати щяха да плащат веднага. Много от британските фестивали използват схемата с депозита, само за да получат някаква представа колко посетители биха привлкекли. Но вие винаги трябва да се опитвате да привличате вниманието първо на местната публика. Exit най-после успяха да се преборят с този проблем и тази година всъщност продадоха доста повече билети предварително.
Така е. Тази година продадоха двойно повече билети дори без да са обявили нито един артист от line-up-а, в сравнение с 2013.
Вярно е, всички фестивали имат своите възходи и падения, но е важно да привличаш вниманието на местната аудитория. Характера на Exit винаги е успявал да привличе вниманието на младите, а и това е нещото, което хората харесват в него изначало. Или пък да е заради наградата Best Major European Festival? Няма значение, чудесно е да привличаш младото поколение. Ето затова имаме огромна нужда от голям фестивал в България!
Nikki, възможно ли е да направиш успешен фестивал само с underground артисти?
Зависи колко си добър в това, което правиш. Ако line-up-a е само с underground артисти, то разноските ти ще бъдат значително по-малко, защото те просто струват по-малко. Ако ще са само DJ-и, няма да имаш нужда от голямо оборудване и сцени. Има много хора, които харесват електронна музика, само вижте всички фестивали, които никнат като гъби в Хърватска. Хората не отиват там, заради големите имена, те отиват за ваканцията, за преживяването. Едва ли ще успееш да напълниш дори и клуб с line-up от underground артисти, ако се таргетираш към неправилната публика. Когато Creamfields и Homelands стартраха, например, те имаха различни сцени, които се рънваха от различни промоутъри. Промоутърите от своя страна таргетираха ивентите към техни съмишленици и приятели, които пък съпромотираха събитията, към точната публика. Ако имаш добра локация, vibe и подходяща нишова публика, можеш да се справиш страхотно!
