От дансингите на Източен Лондон до Space Ibiza

В следствие на сериозната комерсиализация на електронната музика в последните години, като своеобразен върхов успех за големите диджеи се очерта получаването на резиденция в някой от топ-клубовете в Ибиза и организирането на многохилядни ивенти. Това доведе до появата на партита, разчитащи в огромна степен на маркетинг и PR стратегии, с цел изграждане на разпознаваеми глобални брандове, които да привличат масова аудитория на събитията си чрез напомпани лайнъпи и да продават абсурдно скъп мърчъндайз.

На този фон, през изминалото лято нямаше как да не направи впечатление фактът, че дати в един от най-големите клубове на Белия остров – Space, получи едно по-различно и отличаващо се парти – Fuse на Enzo Siragusa.

Всичко обаче започва през не толкова далечната 2008-ма година, когато се ражда Fuse – малко и непретенциозно афтърпарти, организирано от няколко приятели от мрачните дансинги в Източен Лондон, определящи се като “hardcore ravers”. Може би в България е трудно да си представим парти, чийто лайнъп се състои от няколко местни момчета да се пръска по шевовете всяка неделя сутрин, но точно това се случва с Fuse още в самото начало.

Тъмен warehouse дансинг, убийствена саунд система и безкомпромисна музикална консистентност. Enzo и Fuse залагат точно на тези принципи и много скоро партито се разраства, сменя различни локации в Лондон и започва да се надгражда с качествено подбрана селекция от гости – през годините през лайнъпа на Fuse често минават имена като Julian Perez, tINI и Livio & Roby. Въпреки това обаче, в основата на партито винаги си остават резидентите Enzo, Seb Zito, Rossko и Rich NxT, а с течение на времето към семейството се присъединяват още обещаващи таланти от лондонската house сцена като Archie Hamilton и Dan Farserelli.  Следват няколко сезона в Ибиза (Sankeys и Space) и съвместни takeover партита с друго доста алтернативно и различно събитие на острова – tINI & the gang. Консистентният музикален подбор и сравнително компактно таргетираната публика водят до момент, в който характерни определения за типичния Fuse саунд като deep и dubby стават ненужни и са заменени просто с fusic.

Какво стои обаче зад този успех? За разлика от по-голямата част от артистите, движещи парти брандове, фокусът на Enzo винаги остава върху музиката, а най-голямото доказателство за това са собствената му продукция и лейбълите Fuse и Infuse, които бълват разбиващи рилийзи от 2011-та година насам. От друга страна сериозният успех на партитата и на лейбълите като че ли не повлиява по никакъв начин на първоначалните разбирания и идеи на Siragusa – от самото начало Fuse London и Fuse Ibiza залагат на по-мрачния, ъндърграунд vibe и избягват гръмки артисти в лайнъпа си, като по този начин поддържат идеята, че точният саунд е много по-важен от имената във флаера.  Централната роля на резидентите и сравнително селектираната аудитория пък постепенно изграждат непоклатима репутация сред почитателите на Fuse, както и чувство за общност и претъпкан дансинг във Village Underground всяка неделя, без значение от това кой пуска тази седмица – нещо, с което трудно могат да се похвалят други парти брандове. Самият Enzo пък остава верен на себе си и въпреки голямата booking агенция зад гърба си, подбира внимателно гиговете си и ограничава масовите партита за сметка на по-интимните такива.

Именно в интимна обстановка ще чуем лидерът на Fuse на 19-ти март по покана на Takeover, а последният му микс можете да чуете тук.