Apple Music идва в момент, в който пазара на streaming услуги е в известна криза, заради битката между Spotify и Tidal и все по-зачестилите оплаквания на артисти за по-високи приходи. В същото време, един от големите играчи SoundCloud е на път да бъде отстранен завинаги.
Един от основните проблеми, пред които е изправен пазарът на streaming услуги са авторските права. 14 организации и компании, между които правни и авторски организации, Sony, Universal, Warner, GEMA, Apple, Google и Omnifone от години работят по Global Repertoire Database (GRD), чиято мисия е именно да предостави една обща, ясна и авторитарна система за собственост и контрол на музикалните произведения. Базата данни се очакваше да бъде достъпна от тази година, но участващите в нея организации са повод за повдигане на въпроса за господстващото положение на големите играчи на пазара, внасяйки смут относно размера на таксите за авторски права, които верятно ще са непосилни за повечето независими платформи. Тези неясноти и факта, че зад GRD всъщност стоят основните играчи, поставя “независимите” услуги, като SoundCloud в неизгодно положение.
Streaming платформите, основно можем да разделим на платени и безплатни. Платените услуги са тези на Apple Music, Tidal и Spotify, a безплатните са такива като SoundCloud, Mixcloud, Beatport и YouTube. Тук трябва да поясним обаче, че “безплатни” е условно определение, защото както знаем безплатен обяд няма. И ако не с месечен абонамент, то плащаме за потребеното съдържанието с различни инструменти за монетизация и предоставяне на лични данни и интереси на трети лица. В случая, монетизацията се оказа основния и най-предпочитан инструмент за разплащане в YouTube, което днес е причината YouTube все още да е лидер в streaming услугите и втората най-голяма търсачка в интернет, след Google. Системата за разпознаване на съдържание (Content ID) на YouTube е най-добре разработена, а шансовете за грешно определяне на авторски произведения са минимални. Това от своя страна бе предпоставка повечето държатели на авторски права да й се доверят напълно и да предпочитат монетизацията пред сваляне на съдържанието и съдебно преследване.
Apple Music обаче, е на път да внесе смут в господстващото положение на YouTube, ако успее да извоюва своето място на пазара и в сърцата на меломаните. Освен audio streaming, Apple Music предлага и stream на видеоклипове с високо качество. Това, едва ли би отслабило позициите на YouTube, защото компанията има няколко основни предимства – разполага с най-голямото и разнообразно видео съдържание, технически няма разходи за авторски права, а съдържанието на сайта се дължи на потребителите му. В противоположния край обаче, стоят някои предизвикателства, на които най-вероятно YouTube ще трябва да отговори при успех и разрастване на Apple Music – предлагане на съдържание с по-високо качество, отблокиране на видео съдържанието във всички страни и възможността то да бъде гледано на всякакви устройства, както и евентуално премахване на геолокацията в YouTube апликацията за мобилни устройства. Това междудругото са и основните минуси на YouTube към момента. Най-големия проблем при YouTube, остава отношението към потребителите, които парадоскално са и основният източник на съдържание. Възможността за обжалване на наложени наказания за нарушаване на авторски права или баннати профили съществува кажи-речи проформа, а всеки грешен ход от страна на потребителя рефлектира върху акаунта. Така едно, дори и нищожно нарушение, може да ви коства сваляне на канала, чиято репутация и последователи сте градили с години, без реално да можете да отстоявате и защитите позицията си.
SoundCloud стартира, като безплатна streaming услуга, която с течение на времето се превърна в удобен промо инструмент за независими лейбъли и артисти. Това от своя страна отвори път на лейбълите и артистите за директен контакт с феновете и постави нови правила на пазара, като най-голямата полза за всички бе лесното откриване на нови артисти и музика. Нещо, което трите мейджър лейбъла – Sony, Universal и Warner от години стриктно се опитват да предотвратят. Те са основният пазител на телевизионните, радио и дигитални канали, което преди време им осигуряваше 90% от музикалния пазар в света. Появата на streaming платформи като SoundCloud и разрастването на социалните мрежи обаче, дадоха гласност на независимите лейбъли и артисти и в момента те държат 1/3 от продажбите на албуми, което е повече от индивидуалните продажби на, който и да е от трите мейджъра. Това се оказа трън в очите им и започнаха преследване и съдебни дела срещу SoundCloud.
Миналата есен, SoundCloud бяха принудени да подпишат договор с Warner, след редица оплаквания за нарушаване на авторски права и свалянето на голям брой парчета и миксове без каквито и да е обяснения. Надигна се вълна от недоволство сред потребителите, които така или иначе плащаха за premium акаунти. Платения акаунт в SoundCloud обаче, дава само по-широк набор от инструменти за представяне на съдържание и повече дисково пространство, което принуди компанията да търси начини за монетизиране на съдържанието и така да се разплати с държателите на авторски права. Монетизацията в SoundCloud стартира доста слабо и само за избрани партньорски профили. Оказа се, че тя е неизползваема, тъй като Content ID системата им е не работеща. В същото време новите собственици на Beatport – SFX Entertainment, се възползваха от проблемите на SoundCloud и стартираха своя streaming услуга. Като оставим настрана лицензионните проблеми на SoundCloud, отворения код на плейъра им, бе едно от най-големите предимства на платформата. Вграждането и къстъмизирането на SoundCloud плейъра получи масова подкрепа и одобрение и се превърна в предпочитан начин за споделяне на музика в различни сайтове, блогове и социални мрежи. Това обаче, е на път да се промени. Миналият месец, от Beatport update-наха своя плейър, който вече също може да се вгражда в сайтове и онлайн платформи. Поредният ответен удар на Beatport идва и в момент, в който SoundCloud отново е изправен пред редица съдебни дела заведени от другите два мейджъра – Sony и Universal, които остават недоволни от все още неработещата система за монетизация на SoundCloud. Въпреки това, от Beatport трябва да поработят още доста в посока увеличаване на каталога си, за да успеят да привлекат вниманието и интереса на потребители и сайтове.
Mixcloud засега остава встрани от битката при “безплатните” streaming услуги, като това, което ги спасява е факта, че в платформата не се качват самостоятелни музикални произведения, премахването на download опцията и поставянето на референтните линкове за закупуване на парчета в траклиста на миксовете. Все пак от Mixcloud побързаха да се застраховат и въведоха платени акаунти, които премахват рекламите в сайта и предлагат по-голям набор от инструменти за представяне на съдържание. И все пак, Beatport и Mixcloud имат значително по-малък пазарен дял, заради жанрови и форматни особености. Развръзката от драмата при SoundCloud обаче, ще бъде ключова за завземането на по-добри позиции и от двете платформи – Beatport има всички шансове да се превърне в най-голямата streaming платформа за електронна музика в света, каквито са и амбициите на SFX Entertainment, а Mixcloud в такава за подкасти и миксове.
При платените streaming улсуги, в момента лидер е Spotify. Spotify е основан през 2008 и към юни 2015 има 75 млн. потребители, 15 млн. от които със платен абонамент. Основните приходи на Spotify идват от реклама при безплатните акаунти и абонаментна такса при платените абонаменти. Spotify обаче, имат изключително големи разходи за лицензиране на музикално съдържание и плащане на патенти касаещи софтуера и платформата им, плюс оперативните разходи, поддръжка на мрежата и разработката на API софтуера им. Преминаването от безплатни към платени абонаменти е и най-голямото предизвикателство пред Spotify. В опит да увеличат броя на платените акаунти, от Spotify отнеха възможността на потребителите, които го ползват безплатно да редят плейлисти. Но дори и този ход все още трудно дава очакваните резултати. 7-ма поредна година, Spotify отчита нетни загуби надхвърлящи 50 млн. долара годишно.
Streaming улсугите като Apple Music, Spotify, Deezer, Google Play и Tidal освен привличането на потребители са изправени и пред предизвикателството да привличат артисти и лейбъли. И докато от една страна трябва да привличат потребители, чрез по-ниски абонаментни такси, качествена услуга, голяма база от музикални произведения и всякакви други възможности, от друга страна трябва да привличат артисти и лейбъли с по-добри комисионни и различни маркетингови кампании и стратегии. По-добрите условия при изплащане на авторски права и комисионни за артистите бяха основният инструмент на Tidal. “Бляскавият” старт на услугата и десетките поп звезди, чекнещи се по-скоро като клоуни, някак не се понрави на потребителите, които определиха старта на Tidal, като абсолютен цирк, който буквално заявява: “Ние сме богати и искаме да станем още по-богати, затова ще си пуснем наша си streaming улсуга.” Това, като че ли подразни не само потребителите, но и лейбълите, които очевидно трябваше да бъдат изкарани от играта и Tidal да взаимодейства директно с артистите. Всичко това, заедно с редица скандали и почти никаква промяна на пазара на streaming услуги, отвори широко вратите и постла червен килим за появата на Apple Music. И тя обаче, не мина без скандали и мрънкане за авторски права от страна на артистите.
Apple Music обявиха, че ще стартират с три месечен безплатен trial, като за този период няма да изплащат възнаграждения на артистите. С безплатният trial от Apple се опитват да привлекат потребители, и най-вероятно разчитаха на добрите си взаимоотношения с артисти и лейбъли и господстващото си положение на digital download пазара, благодарение на iTunes, че артистите ще си затворят очите за това, че няма да получат пари за този период и ще предпочетат въпреки това платформата на Apple. Отвореното писмо на Taylor Swift, обаче бе повод от Apple бързо да преосмислят ситуацията и промениха условията в опит да потушат всички възможни пречки преди старта на услугата. Очевидно бъдещето няма да донесе печалби за Apple от новата streaming услуга, още повече, че компанията е изправена пред същите разходи, които стоят и пред Spotify. Но в крайна сметка Apple разчита основно на приходи от продажба на своите iПродукти и в момента има няколко предимства пред основния си конкурент Spotify – Apple Music е вградена в устройствата им, което значително улеснява достъпа на потребителите до съдържанието, маркетингови кампании, както и унифицирания модел за предлагане на съдържание, който преди години превърна iTunes в най-големия дигитален магазин в света. Нека бъдем откровени – Apple за разлика от Spotify, едва ли се притесняват какво ревеню от проджба на музика ще направят, защото Apple Music, бидейки функция на самото устройство всъщност е една гигантска реклама за продуктите им и една допълнителна функционалност, която със сигурност ще помогне да продадат милиони iPhone-и и други техни устройства и те отново ще са на печалба. През есента на тази година се очаква Apple Music да бъде достъпен и за потребителите на Android и Windows, което най-вероятно ще отслаби още позициите на Spotify, които сега разчитат тъкмо на ограниченията на различните операционни системи.
Каквито и streaming услуги да ползвате, има няколко неща, които не могат да бъдат заобиколени и те остават, като неизкореним трън по пътя на развитие. Най-голямото препятствие е необходимостта от интернет свързаност. И този въпрос се избягва от всички. Правилно ли е да плащаме абонаментни такси за услуги, които зависят от интернет свързаността, без тези услуги да я гарантират? Факт е, че все повече потребители са свързани с 24/7 с интернет, но таксите за 3G и 4G мрежите на мобилните оператори например, все още са прекалено високи (да не говорим в роуминг) и използването на streaming услуги (още повече платени) си остава лукс за по-голяма част от потребителите.
В страни от техническите пречки, стои и една морална. И това е вечния въпрос за правото на достъп до съдържание и притежанието. Трябва ли да плащаме за правото за достъп до съдържание? Логичният отговор е не, тъй като това право е едно от изначалните права на всеки един човек и е залегнало дълбоко в основите и идеите на глобалната мрежа. Практиката обаче, показва съвсем друго и това право все по-често бива отнемано под различен предтекст – сигурност, геолокации, таргетирано съдържание, авторски права и т.н. Това разбира се, ограничава достъпа ни до нова музика и правото ни за достъп до информация, като цяло. Това в никакъв случай не означава, че искаме музиката безплатно. Дори напротив, считаме че качествената музика има стойност. Но също така отстояваме мнението, че достъп и притежание са две коренно различни неща и че достъпът е право на всеки, а притежанието – само ако си платиш.
През годините, музикалната индустрия не успя да скрие факта, че е непосилна да се справи с развитието на технологиите и още повече да ги догони. Streaming улсугите се оказаха подходящ начин да го направи, но изключителната конкуренция и скандалите в сектора, както и препятствията, които споменахме са препъникамъчето, което ще продължава да пречи на пълното опитомяване на технологиите от музикалната индустрия. Появата на Apple Music, най-малко ще бъде начало на известна промяна в сектора и най-вероятно ще сложи край на появата на нови играчи на пазара. А това, ще бъде повод, вече съществуващите платформи да започнат да обръщат повече внимание на потребителя и да разширят каталога и набора от предлагани услуги и възможности, а не да предлагат едно и също нещо в различна опаковка и с различно име.
