Album Review: Jessy Lanza – Oh No

През 2013, Jessy Lanza издаде дебютният си албум Pull My Hair Back, който бързо бе забелязан от критиците, първоначално защото LP-то бе издание на британският лейбъл Hyperdub. Впоследствие излязоха наяве и качествата на музиката й, чийто жанр и до днес повечето се затрудняват да определят. Някои я определят като electropop, други като electro-r’n’b, а трети като wonky pop и дори retro-futuristic pop. Каквото и жанрово опредление обаче, да й сложим, безспорно музиката на Jessie Lanza звучи различно, толкова различно, че трудно бихме дали сравнение с музиката на друг артист. Като пример можем да посочим други канадски артисти – Junior Boys, чийто албум ревюирахме в началото на тази година. Примера е далеч от точна аналогия, но е най-близкият най-малкото заради факта, че Jeremy Greenspan от Junior Boys е ко-продуцент на албумите на Lanza.

3 години и един нов албум по-късно, парчетата в Pull My Hair Back звучат все по-впечатляващи и идейни. В никакъв случай не бихме казали, че новият албум на Lanza – Oh No е по-лош. Напротив. Ясно си личи израстването на канадката и в музикално и във вокално отношение. Това, което липсва в Oh No обаче, е онази тайнственост, която беше превзела дебютният й албум и непретенциозността от внезапната поява на нов артист. Сега нещата са доста по-ясни и има зададени очаквания, които малко или много развалят магията, а и Jessy Lanza разгърна потенциала си на завършен live изпълнител със сериозна тур програма.

10-те парчета в Oh No със сигурност са крачка напред, макар и не голяма, което е правилния подход, когато говорим за музика. Така най-вероятно ще има какво още да чуем от Jessy Lanza в следващите й албуми. В този ред на мисли, в Oh No канадката звучи доста по-уверено във вокално отношение отколкото в Pull My Hair Back. Парчетата в новият албум са своеобразни колажи от деветдесетарско r’n’b, Chicago footwork, acid house, disco и минималистичен pop и въпреки че на думи звучи тежко, инструменталите всъщност са изключително прости и леки, обхващащи различно темпо и настроения. Вокалите от друга страна, не се опитват да бъдат виртуозни, и дори в повечето случаи звучат наивно. Точно тази комбинация се оказва силната страна в музиката на Lanza, правейки я адски симпатична и заразителна.

Ресемплиране и премодулиране на гласа й на места, ехо, фалшиви тоналности в инструменталите и внезапна промяна на ритъм и темпо в едно парче, са част от малките трикчета, които все повече се превръщат в запазена марка на музиката на Lanza. Един от безспорните ни фаворити, power баладата I Talk BB, е много подходящ пример съдържащ в себе си няколко от изброените особености. Пилотния сингъл от албума It Means I Love You е друг добър пример, в който целите вокали са питчнати. Never Enough също е от любимите ни парчета, което пък някак асоциираме с осемдесетарските хитове на Sabrina.

Oh No определено не е лъжица за всяка уста, но пък ако решите да го изслушате ще останете с едно изключително приятно чувство. И това, като че ли е най-хубавото усещане от музиката на Lanza – неконвенционална, разтоварваща и нежна, сякаш ти пее на ушенце, без значение от мястото и повода. Още по-хубавото е, че дори звученето на албума да е най-близкото до pop, което можете да чуете от лейбъл като Hyperdub, ясно си личи, че това не е просто поредния продукт на индустрията, а музиката такава, каквото Jessy Lanza я усеща и иска да прави, което всъщност е и дефиницията за един истински артист.

Oh No на Jessy Lanza излезе на 13-ти май от Hyperdub.