Floorplan е house алтер егото на Robert Hood – 50 годишният minimal techno ветеран. Няма да сгрешим ако направо го определим и като techno God. Той е от втората вълна артисти, тези които след 1991 спомагат за развитието на techno жанра. Hood наравно с Carl Craig, Octave One и Underground Resistance (проект от който е част заедно с Jeff Mills) успяват да освежат и представят изключително идвидуални интерпретации на детройтският саунд и да покажат на света, че той е тук и не отива никъде.
Oт тогава до сега, Robert Hood е издал 8 албума, под логото на собственият си лейбъл M-Plant и огромно количество EP-та както за M-Plant, така и за лейбъли като Tresor, Axis, Music Man, Rush Hour и много други. През 2013 издава първият си албум под името Floorplan, който освен, че го представя в сравнително по-лека и soulful светлина му придава допълнителна релевантност, връщайки го в line-up-ите на големите музикални събития и фестивали. Албумът беше изключително добре приет от критика и фенове. И няма как да е иначе, при наличието на бенгъри като Never Grow Old.

Този месец излезе и вторият албум на Floorplan – Victorious и както вече ви съобщихме в проекта участва и 19 годишната му дъщеря Lyric (!). Robert Hood признава, че още когато е започвал да мисли и работи по проекта през 1995-1996 си го е предствял повече като група, и че изключителният bond, който има с дъщеря си и включването й в проекта е един вид “изпълнено пророчество”. Признава също, че тя е и нещо като своебразен мост между неговият саунд и новото поколение, тъй като Lyric има усет за това какво иска то.
Изборът на име за албума – Victorious, идва от това, че Robert Hood е изключително набожен и даже на моменти в интервютатa си звучи като свещенник: “В света, в който живеем има толкова много несправедливост, несигурност, страх и гняв. Сега, повече от всеки друг път, трябва да знаем и вярваме, че победата е вече постигната!”, казва Hood, цитирайки пасажи от библията и обяснявайки, че именно вярата го е водила през живота му.
Вярата опрделено е основна тема във Victorious – госпъл вокали (He Can Save You) и цитати от библията (The Heavens and Earths) са съставни части на много от парчетата. Макар и споменавано като hоuse алтер его, на нас ни е трудно да кажем, че това е точно house, първо защото парчетата се чувстват и са продуцирани повече като techno – почти липсват брейкдауни, понякога дори липсва и каквато и да е градация. Резултатът са между 6 и 9 минутни луупове, изобилстващи от много голямо количество груув и сила, които използвани като подложки или самостотялно в DJ сет, биха унищожили дансинга. Може би жанровото определението, което би паснало най-добре на Victorious е soulful techno.
Отличителен инструмент, който присъства в почти всяко парче е органа, който понякога е използван почти като church орган, понякога повече като stab звук, но определно придава топлина на звученето. Макар дъщеря му да се казва Lyric, тя не се включва с вокали (може би единствено в He Can Save You, всички друго са вокални семпли), а участва главно като продуцент. Не може да се каже с какво точно е допринесла, но със сигурност Victorious e изпълнен с много повече съдържаниe от Paradise. Кавъра върху парчето Lovin’ Is Really My Game на Brainstorm – Tell You No Lie определено е парчето с главно П в албума и вече го чухме в доста сетове, именно заради неговата флуидност да бъде disco, house и techno едновременно. В албума има още няколко перли, които по-open minded techno DJ-ите биха включили в сетовете си. Например бруталното Ha Ya или суровото Mmm Hmm Hmm или пък They Can Tell.
Victorious макар съставен изключително от dancefloor friendly тупалки, носи белезите на албум с концепцията си и историята, която разкзва и би докоснал сърцата на всеки techno фен, който познава историята на dance музиката и таи сантимент към нейният фундамент – disco-то.
Victorious на Floorplan излезе на 15-ти юни от M-Plant.