Dusky – Outer

Електронната сцена в UK винаги е била изключително жива и динамична. Много стилове идват от UK, a някои, макар да имат своя принос и пик в историята на dance музиката (dubstep, drum’n’bass), така и не успяват да надскочат етикeтa Made in UK. Говорейки за етикети – само преди няколко години етикета deep house се лепваше на почти всичко което идваше от UK, имаше 4×4 signature и вокален hook. Само, че това не беше deep house и никога не е било, а чисто и просто това, което англичаните обичат да правят – да вземат готова формула, да наблъскат елементи от други ghetto стилове и да го ребрандират като deep house, просто защото звучи готино. По-късно се обособи по-правилният таг – bass house. Не можем да не признаем, че целият този насилствен exploit на стила даде все пак някои много добри неща на света, като лейбъла Madtech на Kerri Chandler и артисти като George Fitzgereld, Citizenn и Dusky.

Именно Nick Harriman и Alfie Granger-Howell а.к.а. Dusky от Северна Ирландия и базирани в Лондон са героите на настоящото ревю. Те успяха да пробият тъкмо по времето, когато гореспоменатият deep house изместваше замиращият dubstep от честотите на Radio 1. Макар да харесваме Dusky, трябва да признаем, че формулата им, дори и ефективна, е и доста елементарна – здрав бийт, techno и dubstep синтове, trancy падове и вокални hook-ове от стари парчета. Просто от далече се усеща, че двамата са израснали с drum’n’bass рейвове в родиният им град. Смело можем да твърдим, че ако заместим 4×4 бийтовете с amen beat и забързаме малко ще се получи liquid funk. И това не е никак лошо. Точно тази формула успя да ги изстреля в стратосферата и за кратко време успяха да издадaт парчета за лейбъли като Dogmatik, Aus и дори Andjunadeep и да бъдат пускани от комерсиални артисти като Calvin Harris. Малко артисти успяват да надскочат тага си в чартовете и парчетата им да стигат до различни дансинги. Явно успеха им е донесъл финансова независимост, защото миналата година успяха да стартират собствен лейбъл 17steps, през който издват доста приятни авторски бенгъри и даже и една компилация с парчета на други артисти, която бихме ви препоръчали.

По-комерсиалния успех на парчетата на дуото привлече издател като Polydor за реализацията на дългоочакваният им дебютен албум Outer, който те тийзваха от месеци издавайки по един трак. Това по-скоро им изигра лоша шега в очите на феновете като нас, защото вече чухме парчетата, които харесваме и бихме пускали. С останалото Dusky правят грешката, която всеки успешен dance act прави с дебютният си албум – going pop, само че по-тяхната си изпипана формула. Резултата е, че в Outer има повече парчета, които звучат по-скоро като сет openers, отколкото за танци. В албума има и твърде много obvious вокални акапели и hook-ове, които леко развалят впечатлениятa от и без това малкото бенгъри (Ursula Rucker, JX) и определено нeнужната колаборация с прехваленият Wiley, само и само, за да се натърти на етикета Made in UK. Вокалите на Solomon Gray и Gary Newman също не допринасят с кой знае какво освен, че парчето с Gary Newman неприятно се доближва до някаква скапана Enya. Макар и да е приятен за слушане и да има няколко sweet spots, за съжаление трябва да признаем, че сме по-скоро разочаровани от Outer и предпочитаме да се сещаме за синглите им отколкото за него.

Outer на Dusky излезе на 14-ти октомври от Polydor Records / Universal Music.