ADVERTISING

jamie woon 728x90
eng_notice
Play this site on Shuffler.fm

JULIO BASHMORE – KNOCKIN’ BOOTS

julio-bashmore-knockin-boots-review-artist

Matt Walker, както е истинското име на бристолския продуцент Julio Bashmore, има противоречива слава. Името му нашумя след успеха на клубните тупалки Battle For Middle You и Au Seve. В същото време се спусна и в pop средите, продуцирайки музика за артисти като Jessie Ware. Изключително рядкото му медийно присъствие обаче, ни накара да си мислим, че всъщност славата му бе по-скоро случайна, отколкото търсена. Пътят от първите му парчета до дебютният му албум Knockin’ Boots също не беше особено консистентен – някои от парчетата, които се появяваха бяха добри, други – пълен провал, едни от тях с клубно звучене, а други – cheesy UK pop, който трудно грабваше вниманието. Всички тези крайности безспорно се събират в Knockin’ Boots, при това с цялата необходима консистентност, която иначе липсваше в творчеството на Bashmore досега. Това което обаче, ни хареса най-много, е че dance звученето на албума взима превес над pop саунда, макар и с минимална преднина, което влияе на цялостното усещане от 12-те парчета.

Всъщност, елементите които правят част от парчетата в албума pop ориентирани са най-вече времетраенето и вокалите. В тази връзка, вокалните колаборации не са никак малко, но тъкмо те са разнообразени с различни инструментални похвати – disco елементи, loop-ове и насечени бийтове, които определено дават малко по-клубна насока на парчета. Като че ли обаче, самостоятелните парчета на Bashmore ни харесаха най-много. Съвременнaтa disco тупалка She Ain’t ни вдига от стола при всяко слушане, също толкова колкото и суровото и твърдо звучене на What’s Mine Is Mine. Не по-различно е и положението с Bark, в което се редуват твърд бийт ала “Dirtybird” с истински лай на куче използван за lead и breakdown-и с по-меки и разляти синтове. Umuntu с вокалите на южноафриканеца Okmalumkoolkat също е едно от добрите парчета в Knockin’ Boots. Останалите вокални колаборации с артисти като Sam Dew, BIXBY, J’Danna и Seven Davis Jr. не са лоши, но определено попадат в графата на радиофоничната UK музика, която вече е пренаселена от имена като Disclosure, Cyril Hahn, Gorgon City и въобще по-голяма част от каталога на PMR Records. Финалното You & Me и Let Me Be Your Weakness, носят полъха на по-ранната продукция на по-горе изброените артисти, и вероятно това е основната причина те също да ни харесват.

Както вече казахме, досега музиката на Julio Bashmore се луташе в двете крайности – или клубно или pop звучене. Повечето парчета в Knockin’ Boots обаче, успешно съчетават и двете, което се оказва и силата на британеца. Knockin’ Boots на Julio Bashmore излезе през юли от собствения му лейбъл Broadwalk Records.

julio_bashmore_knockin_boots_the_405

TRACKLIST:
01. Knockin Boots
02. Holding On feat. Sam Dew
03. She Aint feat. Julie Mendoza
04. Let Me Be Your Weakness feat. Bixby
05. Rhythm Of Auld feat. J’Danna
06. For Your Love feat. Seven Davis Jr
07. What’s Mine Is Mine
08. Bark
09. Umuntu feat. Okmalumkoolkat
10. Simple Love feat. J’Danna
11. Kong feat. Bixby
12. You & Me feat. J’Danna

Find This ReleaseOur Rating: 4,5/6

Article views: 1,343

BASSLINE PLAYLIST: MAY – JULY 2015

playlist

Лято е. Горещо ни е. Ходи ни се по плажове. И ходим. Точно затова, през летните месеци, ни остава все по-малко време да споделяме впечатленията си от музиката, която обичаме. В новата ни рубрика BASSLINE PLAYLIST, ще представяме албумите, които привличат вниманието ни и слушаме активно, но за които по една или друга причина не успяваме да публикуваме подробни ревюта в сайта. Представяме ви първата селекция албуми за периода май-юли 2015.

maribou-state

MARIBOU STATE – PORTRAITS
(Counter Records, 29.05.2015)

Ако не броим сборния каталог от най-добрите рилийзи на Maribou State през годините – Beginnings, Portraits е първият албум на британците в истинския смисъл на думата. И е истински шедьовър. Portraits е фокусиран върху house и pop звученето – формула, която винаги действа, ако си успял да уцелиш правилните пропорции и от едното и от другото. Както знаем, това е непосилно за повечето продуценти и нещата отиват отвъд очакванато, както се случи с Fading Love на George FitzGerald, например. Парчетата в Portraits са изключително приятни и докосващи. Най-много ни харесаха двете вокални колаборации с Holly WalkerSteal и Midas, както и жестокото Say More с Jono McCleery. В никакъв случай обаче, останалите парчета не са по-малко добри.

Find This ReleaseOur Rating: 5.5/6


Catz'N Dogz

CATZ N’DOGZ – BASIC COLOUR THEORY
(Pets Recordings, 22.05.2015)

Третият албум на Catz N’Dogz е първи дългосвирещ рилийз за лейбълът им Pets Recordings (предните им два албума излязоха през Dirtybird на Claude VonStroke) и вероятно това е причината Greg и Voitek да искаха да направят нещо различно. Звученето на Basic Colour Theory обаче, за нас е по-далеч от всичко, което сме очаквали от тях, при това повече отколкото ни се иска. Парчетата в никакъв случай не са лоши, дори напротив. Има доста приятни вокални колаборации в които си личи, че са вложени страст и удоволствие, но трудно ги асоциираме по някакъв начин с Catz N’Dogz и е невъзможно да се отърсим от този дисбаланс. Албума включва колаборации с Phat Kat, Jaevon и Green Velvet.

Find This Releaseratiing_3.5_6


stephan-bodzin

STEPHAN BODZIN – POWERS OF TEN
(Herzblut Recordings, 12.06.2015)

Изминаха 6 години от последният солов албум на Stephan Bodzin и кажи-речи нищо не се е променило в звученето му. Не че има защо, при положение, че в момента дансинга е превзет именно от progressive синтовете преплетени с дълбоките и плътни бас линии на deep house-a. Това си проличава още с първият трак Singularity, който Tale of Us скъсаха от въртене в сетовете си в последните няколко месеца, а и не само те. Това, с което пленяват парчетата в Powers of Ten, е онзи dreamy cosmic feeling, в който можеш да се изгубиш с часове, ако случайно си натиснал бутона replay. Албумът на Bodzin се надгражда и развива по същият начин, както го прави и един DJ сет в тази стилистика, което го прави доста слушаем.

Find This ReleaseOur Rating: 4,5/6


till-von-sein-new

TILL VON SEIN – PRECIOUS
(Suol, 22.05.2015)

Вторият албум на Till Von Sein е от онзи тип албуми, които излизат в подходящият момент. Леки, ненатоварващи парчета, които се слушат при всякакви обстоятелства. Не можем да кажем обаче, че не липсват дразнещи моменти, като “рапирането” на Kid Enigma в Booty Angel например, без което парчето щеше да е изключителен house banger. Въобще, говорните лирики са доста, а те като цяло трудно се вписват в звученето на албума. Други примери в тази посока са лириките на Mr. V в The Manifest, излишното One в колаборация с Lazarusman и No Luxury ft. The Black 80s. It’s All In The Spirits с Russoul и Tilly’s Vibes са двете най-добри парчета в албума. Tilly’s Vibes е и единственото самостоятелно парче на Till Von Sein в Precious.

Find This ReleaseOur Rating: 4,5/6


balance_presents_kolsch_review_artist

KÖLSCH – 1983
(Kompakt, 08.06.2015)

1983 е втори рилийз за Kölsch в дългосвирещ формат. 1983 е и заглавието на откриващият трак, който показва и цялостната посока на албума – пространствени и раздуващи се синтове и оркестрални падове, които на моменти звучат като филмов саундтрак. Лично на нас, албумът ни хареса доста, а и някои от парчетата в него вече доказаха потенциала си в различни подкасти и сетове. Типичен пример в тази посока е Cassiopeia, макар че трябва да подчертаем, че парчето доста напомня един от големите хитове на KölschDer Alte.

Find This ReleaseOur Rating: 5/6


years-and-years

YEARS & YEARS – COMMUNION
(Polydor, 10.07.2015)

Дебютният албум на британците е истинска машина за хитове. Признаваме си, че всички 17 парчета от deluxe версията на Communion ни харесаха и дори не бихме казали, че изпитваме guilty pleasure докато ги слушаме – инструменталите са перфектни, лириките са жестоки, а гласът на Oli Alexander е от друга вселена. Въобще всички елементи от музиката на Years & Years са като части на пъзел, от които сглобяваш наистина красива картина. Нямаше да имаме нищо против комерсиалната pop музика, стига тя да звучеше така. Преди да се появи албума, скъсвахме от въртене Take Shelter, сега на дневен ред е най-доброто от добрите парчета в CommunionTies.

Find This ReleaseOur Rating: 5.5/6

Article views: 1,269

THE CHEMICAL BROTHERS – BORN IN THE ECHOES

the-chemical-brothers-born-in-the-echoes-review-artist

2015 се оказа годината на големият comeback. Не един или два холивудски франчайза бях извадени от шкафа, за да бъдат представени не само на младата публика, но и на по-старото поколение отрасло с тях, разчитайки на носталгията му. Резултатът, както стана ясно, беше успешен и най-вече финансово положителен. Правим паралел с киното, защото тази година подобно явление се наблюдава и в dance музиката – Leftfield, Underworld и The Chemical Brothers отново ни напомниха за съществуването си и накараха една част от нас за пореден път да обърнем глава към времената на касетките, радио предаванията и пиратските компактдискове. 90-те бяха времена, в които електронната музика, беше нещо ново и феновете й се деляха на фенове на The Prodigy и на такива, които са ги превъртяли и в уокмените им вече звучаха Leftfield, Underworld, The Chemical Brothers и Orbital.

Шумните завръщания на успешни артисти от 90-те обаче, в някои случаи поне за нас е разочароващо събитие. Такива се оказаха последният албум на The Prodigy и разбира се Random Access Memories на Daft Punk. И тук, като че ли не става въпрос толкова за качествата на парчетата, а по-скоро за един безсмислен напън да се харесаш на всички. В чисто музикантски смисъл, последният албум на Daft Punk бе доста добър, но зад целият този медиен шум, изкуствено надуване на балони и целенасочените колаборации с Pharell и Nile Rodgers, стоеше явно желание за непременно влизане в чартовете и музикално оформление на офиси и магазини. От другата страна на фронта пък бяха The Prodigy, които по всяка вероятност отново нарочно, се вкараха в пререкания с цялата dance култура раздавайки “правосъдие” кой, как и защо и едва ли не се провъзгласиха за майката и бащата на dance музиката.

В този ред на мисли и с горчив опит от подобни деветдесетарски прераждания признаваме, че бяхме притаили дъх след новината за предстоящият осми албум на The Chemical Brothers и съзнателно избягвахме всички медийни публикации по темата. За щастие, медийните появи на Tom Rowlands и Ed Simons бяха чисто генерични, позоваващи се най-вече на един единствен press рилийз и в някои случаи на фенското нетърпение на авторите им. Докато не се появи и първият stream на Sometimes I Feel So Deserted.

Born In The Echoes е вече факт. И това, което най-много ни харесва в албума е, че парчетата в него буквално са създадени от все още отекващите акорди на big beat химните в Exit Planet Dust и Dig Your Own Hole. Трудно ни е да си представим как би реагирало на музиката на The Chemical Brothers, младото поколение, тотално изтръпнало от стържещите звуци на Skrillex, нo това което предлагат Tom Rowlands и Ed Simons днес, е точно това, с което през 90-те спечелиха сърцата на феновете и покориха върховете на класациите – шумно, еклектично и със сигурност dance. Именно The Chemical Brothers, заедно с Fatboy Slim бяха хедлайнерите на big beat движението през 90-те. Движение, което днес е като счупен клон на еволюцията на фона на сладникавите мелодии, евтините синтове и безкрайните breakdown-и и набирания на EDM-a.

Born In The Echoes се усеща, като своебразна торба пълна с festival bangers. И ние успяхме да бръкнем в нея по-дълбоко отколкото сме се надявали. Точно 20 години след като The Chemical Brothers се настаниха трайно в уокмените ни с Exit Planet Dust, гледахме британците на живо на тазгодишното издание на Sonar Festival в Барселона през юни, което беше и първият ни челен сблъсък с част от парчетата в Born In The Echoes.

В Born In The Echoes единствената обединяваща тема е избухването. Няма опити, както в предният албум Further, всичко да се вкара в някаква последователност и консистентност. Дори пилотният трак Go, го заявява съвсем открито, благодарение на лириките на Q-Tip. Тъкмо гост вокалистите са онзи елемент в музиката на The Chemical Brothers, който винаги я е държал в pop стратосферата. В конкретният случай, албума включва и вокални колаборации с Annie Clark, Cate Le Bon, Ali Love и Beck. Да, същият онзи Beck, който преди 20 години изпя I’m a loser baby, so why don’t you kill me? Сега се колаборира с Tom и Ed в Wide Open – резултатът е парче, което звучи по-скоро като най-доброто парче на New Order досега. Парчета като Under Neon Lights, EML Ritual, I’ll See You There и Just Bang, може и да повтарят формулата на класики като Do It Again, Galvanize, Out Of Control и Setting Sun, но както вече споменахме, точно това искахме да чуем и точно това получихме – хардуерни експерименти и живи инструменти, които претворяват истинска dance музика. Заглавното Born In The Echoes прави не по-малко и добро впечатление. Let Us Build A City пък е любимият ни трак от бонус парчетата в deluxe версията на албума, нищо че пуристите биха обвинили Tom и Ed в нарочни опити да създадат второ Block Rockin’ Beats.

При всички положения, Born In The Echoes не се опитва да бъде най-добрият албум на The Chemical Brothers или някакво показно как се прави електронна музика. Парчетата са далеч от каквито и да било рамки и клишета, в които огромна част от съвременната музика влиза, при това напълно доброволно. Tom Rowlands и Ed Simons са от точно този тип артисти, които знаят какво обичат да правят и го правят без да търсят изкуствена слава, без да се опитват да се харесат на всички и без да влизат в конфронтация със всичко и всеки. И затова им се получава. А Born In The Echoes е поредната тава на The Chemical Brothers, която определено ще има висока стойност не само днес, но и през годините напред.

Born In The Echoes на The Chemical Brothers излезе на 17-ти юли от Virgin EMI.

the-chemical-brothers-born-in-the-echoes-review-artwork

TRACKLIST:
01. Sometimes I Feel So Deserted
02. Go
03. Under Neon Lights
04. EML Ritual
05. I’ll See You There
06. Just Bang
07. Reflexion
08. Taste of Honey
09. Born In The Echoes
10. Radiate
11. Wide Open
12. Let Us Build a City
13. Wo Ha
14. Go (Extended Mix)
15. Reflexion (Extended Mix)

Find This ReleaseOur Rating: 5.5/6

Article views: 1,200

INTERVIEW: XDB

interview-xdb-artist

На 24, 25 и 26 юли, в Орешак, област Ловеч, ще се състои Troyan Riverside Festival 2015. Фестивалът ще се проведе на 250 метра от Троянския Манастир по време на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата. Освен с невероятна природна красота, вкусна екологична храна от местни производители и възможността да се включим в някои от многото уъркшопи по традиционни български занаяти, Troyan Riverside Festival 2015 ще предложи и качествен line-up от артисти от България, Германия, Холандия, Испания, Хърватска, Румъния и Македония.

Един от хедлайнерите на събитието ще бъде германският DJ и продуцент XDB. Истинското му име е Kosta Athanassiadis. И за да не стане някакво объркване, трябва да поясним, че родителите му са гърци, а той е роден и израснал в немското университетско градче Гьотинген. Стартира кариерата си още в началото на 90-те години. През 2006 пак там, основава лейбъла си Metrolux Music. Първият рилийз на Metrolux е и дебютното EP на XDBJackintosh. EP-то има изключителен успех и поставя името на XDB на европейската музикална карта. В следващите 10 години следват издания за лейбъли като Sistrum Recordings, Wave Music, Echocord и Diamonds & Pearls Music.

В края на май тази година, гледахме XDB в Boiler Room Берлин и съвсем откровенно си пожелахме да го чуем на живо. Това бе и една от причините поради които потърсихме XDB за интервю. Както винаги, желанията ни се сбъдват по-скоро от очакваното, а сетът му от Boiler Room бе възможно най-подходящият фон за разговорът ни. Върху какво се е градила електронната култура в Гьотинген от началото на 90-те, вълнението да пуска на едно от най-живописните места в България и как смята да отбележи 10 годишнината на лейбъла и продуцентската си дейност, вижте в интервюто, което XDB даде специално за читателите на bassline.bg

Днес, когато стане дума за електронна музика всички говорят за Берлин. Ти обаче, си роден и дълго време си работил в Гьотинген – мястото, където си израснал като DJ, рънвал си свое собствено радиошоу и си основал лейбъла си Metrolux Music. Ще ни бъде наистина интересно да ни разкажеш повече за сцената там, а и си от хората спомогнали за формирането на електронната култура в града още в началото на 90-те.
Гьотинген е университетско градче с население 120 хил. души, като 20% от тях са студенти. Диджействам там още от 1993 и сцената още тогава беше доста развита – правихме партита в много и различни клубове и други места. Пичовете от Love Crew (по настоящем основатели на U-Site/Fusion Festival) бяха първите, които направиха няколко легендарни партита в началото на 90-те. Най-доброто им събитие бе едно спонтанно организирано парти в старо влаково депо. Хиляди хора танцуваха цяла нощ, докато не дойде полицията, която спря иначе незаконния рейв. Депото беше реставрирано за милиони евро и днес там се организират концертни и спортни събития. Сега, повечето от старите кучета се покриха – имат семейства или са се преместили в други градове. Същото важи и за мен, понеже не излизам често когато съм в града. Но все пак правя по някое и друго парти всяка година в или някъде около града, и съм много щастлив, когато някой от старите дойде да потанцува и да ме поздрави. Повечето от венютата и дори музиката са се променили през последните 25 години, но все още много хора продължават неуморно да организират партита с електронна музика. Трябва да отбележа, че влагат адски много усилия с идеята да подкрепят местните артисти, за което ги уважавам изключително.

Metrolux има много малко издания към днешна дата, но все качествени парчета. Разкажи ни повече за идеята зад лейбъла и хората, които търсиш да издаваш през него?
Основах Metrolux през 2006, като vinyl only лейбъл. Идеята ми беше да издавам собствената си музика и такава на други продуценти, без значение дали са известни или не. Не бързам и както казахте качеството е за сметка на количеството. Следващият рилийз – mlm 007, ще бъде трета част от добре познатата вече Various Artists Series и ще включва парчета на Kryptic Universe от Дрезден и италианско-берлинската колаборация на Autre vs. Xinner. EP-то завършва с парче на Owen Jay vs. Brian James – талантливи DJ-и и продуценти, които срещнах в Малта.

Като си говорим за артисти и парчета… Кои артисти грабнаха вниманието ти в последно време?
Например тези, които споменах. Наистина е доста трудно да конкретизирам, защото напоследък има страшно много талантливи артисти. Gabriel Reyes Whittaker с псевдоним GB (Gifted and Blessed / The Abstract Eye) грабна вниманието ми заради специфичното му звучене, което напомня много на Drexciya (детройтска techno банда от 90-те – б.р.). Детройт все още има много силно влияние. Jay Daniel например, доста млад артист от Детройт – сугурен съм, че ще ни залее с качествени парчета в следващите няколко години. Обезателно ви препоръчвам да чуете музиката, която е представил до сега. А списъка може да продължи и още и още…

Ще пускаш за пръв път в България при това на едно от най-живописните места – Троянския Балкан. Кое е най-интересното място на което си пускал до сега?
Очаквам с огромно нетърпение дебюта си в България. Сега още повече, когато разбирам, че ще е на едно от най-живописните места. Трудно е да посоча конкретно, но тъкмо се върнах от Freerotation Festival. Ежегодно, фестивалът се провежда в Baskerville Hall в долината Welsh. Може би това, засега, е едно от най-интересните места, на които съм пускал, най-вече заради самото веню и хората, които са истински любители на музиката.

Последното ти EP – Mitos излезе току що през лейбъла Diamonds & Pearls Music. Върху какво работиш в момента?
Първият ми релийз излезе през ноември 2006. Супер радостен съм, че ще представя първият си дългосвирещ албум точно 10 години по-късно. Но преди това имам да довършвам 2 ремикса и още едно EP, което пък ще се появи в началото на следващата година.

Припомнете си и интервюто ни с друг от хедлайнерите на Troyan Riverside Festival – Stefan Goldmann.
Всичко за фестивалът, можете да откриете в нашия Festival Guide: Troyan Riverside Festival 2015.

Article views: 1,595