ЩЕ СЕ ВЪРНЕ ЛИ DANCE МУЗИКАТА В МАЗЕТО?

Светът е устроен така, че след ренесанса идва упадък, след упадъка идва ренесанс.

Фестивалния ренесанс от последните 10 години промени начина, по който масата хора “консумират” dance музика. Тъкмо голeмият брой фестивали бяха основната опора на цялата музикална индустрия, а сектора се оказа единствения с тройно растящи приходи от началото на новия век до 2012, когато звукозаписната индустрия отбеляза първият си положителен ръст с едва 0,3%. Тази тенденция се запази и в следващите няколко години, a бумът на EDM-a в Щатите допълнително буустна dance музиката в частност, засилвайки я по пътя на мейнстрийма и превръщайки я в индустрия за милиони долари. DJ-ите се превърнаха в съвременните рок звезди, a електронната музика започна все повече да се появява в саундраците на филмите. Всеки втори е DJ, всеки трети продуцент, всеки четвърти промоутър, а всеки пети PR. Най-добрите обаче, оказа се, не са тези с качества, опит и вкус, а тези с най-добър PR зад гърба си. Хипстърите побързаха да припознаят електронната музика, като свой тренд, създавайки изкуствен бум в социалните мрежи и в медиите, придавайки й ненужна софистицираност, а всички в индустрията се окичиха с титлата “артист”. Така, на клоните на привидно плодородното дърво се качиха твърде много хора.

Краят на EDM-a започна още през 2015, когато най-големия промоутър на EDM – SFX Entertainment обявяви несъстоятелност. Редица DJ-и бяха изправени пред съдебни дела заведени от лейбъли и промоутъри, други побързаха да се оттеглят от сцената, обявявайки 2016 за последната година, в която ще правят турнета, а трети се преориентираха към deep house и techno жанровете, чрез гръмки PR публикации и отчаяни опити да напуснат потъващия кораб.

Успоредно с тези събития се случи и предсказаното от специалистите фестивално пренасищане, а регреса в сектора не закъсня – еднаквите line-up-и и незадоволените посетителски нагласи са сред основните причини за спада в посещанията на редица фестивали и партита по цял свят. В опит да привлекат хора, които по презумпция не се интересуват от dance музика, промоутърите превърнаха партита в карнавали и събори, измествайки фокуса от музиката, а танците бяха подменени от поклащане пред DJ-я с телефон в ръка – след като си заплатите за привилегията разбира се. Когато партитата и фестивалите стават все по-скучни обаче, посетителите прибягват до употреба на повече наркотици и алкохол. Нещастните случаи зачестиха, както и официалните забрани от властите за провеждане на фестивали и dance събития в различни краища на света.

10 години The BPM Festival ежегодно окупираше Playa Del Carmen в началото на януари, а със старта на тазгодишното издание организаторите дори обявиха планове за неговото разширяване с издания в Бразилия и Португалия. Само няколко дни по-късно, фестивалът приключи със стрелба, в която загинаха 5-ма служители на BPM, а други 15 от посетителите бяха ранени. Това се оказа достатъчен повод, властите в мексиканския курорт да забранят провеждането не само на The BPM Festival, но и на всякакви събития от подобен род. На пресконференция, кмета на Playa Del Carmen – Cristina Torres Gómez, заяви, че ще въведат регулаторни мерки, с които да променят изцяло образа на курорта привличайки нови туристи със съвсем други интереси. Председателя на координационния съвет на бизнеса в мексиканската ривиера – Maria Helena Mata Pineda пък бе дори още по-остра: “Искаме тези събития да се махнат. Не искаме повече тук нито BPM, нито който и да е подобен ивент. Просто не ги искаме.” Според официалната версия на мексиканските власти, стрелбата е била вследствие от неразбирателство между посетители на фестивала, a охранителите попаднали под изстрелите след като се опитали да потушат скандала. Полицията не потвърди информацията на местен вестник, според който според спорът е възникнал заради наркотици.

Правителството в Аржентинската столица забрани издаването на лицензи за провеждането на големи фестивали с електронна музика. Забраната бе наложена след смъртта на 5-ма души по време на Time Warp в Буенос Айрес, а други 4 бяха приети в болница след употреба на наркотици. За миналата година, посещенията на фестивали, концерти и всякакъв род музикални събития в Австралия са спаднали с 40% заради закона, който принуждава собствениците на клубове да не допускат клиенти след 01:30 през нощта и да затварят в 03:00. През август пък лондонския fabric затвори врати, след смъртта на двама младежи, а месец по-късно властите отнеха лиценза на клуба. Сагата с лиценза на fabric всъщност, датира от по-рано, като властите на няколко пъти се опитваха да изискат по-строги мерки и правила за възобновяването на лиценза им. В крайна сметка в началото на 2017, fabric отвори врати, но изискванията и условията на полицията превърнаха достъпа до клуба в изпитание.

Безспорно в следващите няколко години мерките за сигурност все повече ще се отразяват на клубния живот, а възбраните върху провеждането на големи фестивали ще продължават. Още повече, след все по-честите терористични атаки в различни клубове и концертни венюта само за изминалата 2016 – Истанбул, Орландо, Париж. В допълнение, бяха затворени редица клубове в Европа, а Ибиза драстично губи славата си на световна парти дестинация под натиска на властите, след няколко полицейски и данъчни акции през изминалия сезон и все по-кратките лицензи за работа на клубовете.

В общ план 2016 година беше слаба за dance музиката – количеството се оказа обратноропорционално на качеството, което пое надолу с големи крачки. Липсваха каквито и да било game changer парчета или албуми, както и такива DJ-и и продуценти, които да предложат нов поглед и комбинации от различните поджанрове. Не се появиха нови имена, а три години подред резултатите от годишния пол на Resident Advisor и всички подобни годишни класации, са едни и същи без каквито и да било изненади. Единственият реален newcomer за 2016 беше The Black Madonna, която макар и да харесваме, реално не представя нищо ново. Като цяло сиркуита от “световно известни” DJ-и представлява около 50 имена, които са на плаката на всеки по-голям фестивал, а 80% от тях са станали известни още в началото на 90-те или the good old days, както се пее в доста house класики.

Въобще ситуацията с електронната музика през 2016 и годините на възход преди това, доста ни напомниха усещането, което носи филма на Paul Thomas Anderson – Boogie Nights. В страни от основната сюжетна линия, Anderson прави перфектен паралел между края на 70-те, когато всичко е секс, купони, слава и disco и началото на 80-те, когато рок музиката се възкачва на трона в Щатите а нравите и нагласите на хората стават доста по-консервативни. В първата секунда след настъпването на 1980-та година, живота на героите започва да се сгромолясва, а големите им очаквания от новото десетилетие потъват в купчини кокаин, трупове и рок музика. Тъкмо тогава коренно се променя не само настроението на филма, но и саундтрака му.

В никакъв случай не гледаме на всичко това с черногледство. Дори напротив. Светът е устроен така, че след ренесанса идва упадък, след упадъка идва ренесанс. През 2016 на дансинга се завърнаха disco-то и класическото house и techno звучене от Чикаго и Детройт. Интереса на хипстърите към електронната музика леко охладня, а масите вероятно ще ги последват. Всичко това ни дава надежда, че много скоро dance музиката ще се завърне към корените си. Масовите забрани на фестивали и партита и регулациите на големите клубовете, са добра предпоставка за това в следващите няколко години тя да се върне обратно в тъмните мазета и специализирани клубове, а електронната музика да не се асоциира с ВИП билети и table serving, а с хедонистичните танци и нелегалните рейвове.

radioshow_728x90

Leave a Comment