GUY GERBER: ВЛАГАМ В ТЕХНИКА И ОБОРУДВАНЕ

TAGS:

Guy Gerber е от продуцентите, които допринасят за развитието на техно музиката, при това без много усилия. Той влага цялата си артистичност в музиката, която прави и затова парчетата му звучат толкова мелодично и темпераментно. Роден и израснал в Тел Авив, Guy Gerber е един от най-големите таланти в електронната музика днес.

През последните няколко месеца, той успя да претвори емоциите си от лични преживявания в музика. Така, през април се появи Mirror Game EP, издаден от Visionquest. Готов е и с нова част на компилацията Fabric Live, която се очаква да излезе през юни, както и Steady – EP за неговия собствен лейбъл Supplement Facts. Guy Gerber подготвя и нов албум, който трябва да се появи до края на тази година.

Дни преди да се насладим на живо на таланта на Guy Gerber в България, Ви предлагаме, избрани откъси от интервюто му с Annie Fabricant (Pulse Radio), в което той открито говори за музиката и живота си.

Какво те вдъхнови да направиш The Mirror Game?
Преди всичко, каквото и да правя, винаги се опитвам да съм по-различен от другите. Особено, когато днешната музика звучи изключително еднакво. Вдъхнови ме главно indie музиката. Не слушам много techno вкъщи. Основно в парчето съм използвал бас китара във висока октава, което ми напомня по-скоро на The Cure или Joy Division, но идеята не беше да звучи само като клубно парче, а и като песен. Опитах се да запазя ритъма лек. Не използвам много midi, свиря всичко със собствените си ръце, а и се старая да не пипам компютъра често. Затова е и малко по-обрано откъм бийт…

Как би определил развитието на музиката си и собственият ти подход към нея в последните няколко години?
Докато повечето хора се опитват да продуцират с компютър и използват софтуерни синтове (които всъщност звучат доста добре, а и нямам нищо против тях), аз предпочитам да влагам в техника и оборудване. Използвам повече аналогови синтезатори и компресори. Така работя в последните две години… А и все още се вълнувам, когато го правя.

Току що завърши работа по Fabric Live CD. Разкажи ни повече за това?
Реших да създам 70 минутна композиция, която прилича по-скоро на 70 минутен трак, отколкото просто да свържа няколко парчета. Това е нещо, което исках да направя отдавна. А и откакто работя с P Diddy и се увличам по indie музиката, малко се отегчих да продуцирам просто нормални парчета. Усетих, че нямах нужда от intro и outro… Реших да започна по друг начин, просто вмъквайки мелодии. Така и стана… като пътешествие из душата ми. Колекция от моменти… Всичко това ми отне 3 седмици и половина. Получи се като една 70 минутна разходка из сърцето и съзнанието ми.

Как успя да останеш верен на артистичните си ценности и да запазиш идентичността си, при положение, че работиш с комерсиален изпълнител като P Diddy?
Мисля, че това е още едно доказателство за мен самия, че каквото и да става, аз винаги оставам себе си. Приех го като предизвикателство, с което да изразя себе си чрез музиката, при това в изцяло различна среда, без да допускам, обаче, средата да ме контролира. Може би, това беше добро решение, а може би беше грешка… защото бе трудно, а и ми отне години да го завърша. Исках да направя нещо, което да си заслужава, но не беше лесно да го постигна.

Вълнуваш ли се заради албумът на P Diddy?
Много се вълнувам. Много хора, особено тук в Щатите, са се съсредоточили върху електронната музика, името му (на P Diddy – бел. ред.), освен това, дава възможност албумът да се слуша и от хора, които не биха слушали такава музика по принцип. Електронната музика е в разцвета си тук, но е главно комерсиална, ужасна музика. P Diddy се увлича по електронна денс музика от близо 10 години. Има опит в клубове като DC10 и дори в други по-ъндърграунд клубове. А аз мисля артистично, и имам някои достижения в тази област, поне според мен. Винаги съм се опитвал да изкарам това наяве от себе си, да се предизвиквам сам, а и да не се повтарям. И мисля, че съумях да постигна всичко това в този проект.

Интересуваш се от визуални изкуства… Отделяш доста време, за да обмисляш внимателно дизайна за обложките на Supplement Facts…
Да, харесва ми обложките да са проникновени. А и след като в електронната музика няма лирика, името на парчето и визуализацията му, са от огромно значение за разбирането му. Заглавията са много важни за мен. Ето сега трябва да измисля 17 нови заглавия до утре, за всяка една част от Fabric Live композицията ми, след като пътешествието й минава от надежда, през отчаяние, до прочувственост… и т.н.

Как разви таланта си и страстта си към музиката? Как успя да претвориш Joy Division и My Bloody Valentine в електронна музика?
Да, започнах да слушам The Smiths, Joy Division, но главно Johnny Marr от The Smiths. И пишех, предимно лирика. Представях си се, като писател. Но разбрах, че силата ми е в мелодията, понеже тя дава доста по-ясна представа, за това, което искам да изразя. Моето изкуство е в това, да карам хората да си задават въпроси, надявам се за самите тях, и затова, искам да го поддържам отворено. Не съм израснал, като част от пейзажа. И когато слушах по-алтернативна музика, не можех да я споделям с много хора. Изследвах сам… Не беше лесно. Нямаше кой да ме напътства, да ме учи. Но това ме направи този, който съм сега.

Ще пускаш back2back със Seth Troxler на Detroit Music Festival, тази година…
Първо, той ми е много близък приятел. И винаги има някаква магия, когато пускаме заедно. Има много моменти, когато просто се гледаме един друг и сякаш си казваме: “Какво, по дяволите, става?”. Има много моменти, когато дори не знам дали съм аз или той… Пасваме си толкова добре. Не че сме го репетирали… просто пускаме, и сещаш се, случва се магия.

Разкажи ни повече за формата, с който работиш на участията си?
Ще го променя много скоро. Вероятно ще мина на Traktor и новата им система, понеже имат доста готини нови неща. Използвам и доста елементи от нови парчета, по които все още работя и просто миксирам с тях. Използвам контролер и синтезатор. Понякога свиря на него, друг път не. Но винаги е с мен. Не винаги е лесно, защото няма как да пускам само хитове, или само собствените ми парчета, понеже до известна степен са ми омръзнали. Така че, всеки път, това си е един вид предизвикателство.

Ако не беше музикант какъв щеше да си?
Мисля че щях да бъда доста добър идеен артист. Такъв който говори за изкуство, но всъщност не прави нищо. Просто щях да създавам неща, за които хората да искат да говорят.

Цялото интервю на английски, може да прочетете тук.

GUY GERBER / LIVE @ YALTA CLUB
Date: 19.05.2012
Venue/Club:
Promoter:
Entry: 20 BGN / 30 BGN
coda-metropolis300

Leave a Comment