SPECIAL FEATURE: МУЗИКА И ДРУГИ ДРОГИ

Нека поговорим за наркотици и dance музика без judgement и преструвки тип "ние не употребяваме такива неща".

Септември винаги е бил депресивен по простата причина, че лятото леко и сигурно си отива. Тази година септември дори започна и с една новина, която допълнително засили и без това драматичният филинг, който месеца носи. На 7-ми септември, след едномесечни надежди и петиции стана ясно, че един от клубовете, доказана институция в света на dance музиката – fabric, затваря завинаги. Причината (според официалната версия) – смъртта на двама младежи за последните два месеца вследствие злоупотреба с наркотици. Ние може би никога няма да разберем дали това е истинската причина или частни интереси, каквато пък е неофициалната версия. Според извявлението на градският съвет, който дръпна шалтера на клуба, fabric представлява място, където необезпокоявано се вихрят консумация и разпространение на наркотици. И сигурно са прави. Но нека си зададем почти риторичният въпрос “В кой клуб това не се случва?” и поговорим малко за наркотици и dance музика без judgement и преструвки тип “ние не употребяваме такива неща”, защото често заради слабата информираност следват нелепи инциденти, които са си откровен party killer.

Всички сме на ясно, но често се правим на луди по темата в сериозни разговори за корелацията между електронната музика и наркотиците. Още с идването си в Европа тя бива заклеймена, като “дяволска музика”. И докато на първите рейвове наркотиците варирали от трева, кокаин, LSD и смехотворен газ в балон, то навлизането на екстазито на сцената в края на 80-те и началото на 90-те (за сведение MDMA съществува още от 1980) дава тотален тласък на тази култура. И как не? Eкстазито със своето действие стимулира толерантността – нещо, което винаги е било в основите на dance музиката, кара ендорфина в тялото да експлоадира, а благодарение на амфетамина във формулата му, позволява продължителна физическа активност на фона на повтарящи се ритми. С две думи – идеалният катализатор.

И тогава и сега екстазито в представите на хората и на практика, е номер едно dance music related наркотик, само че менюто наркотици подходящи за парти се е разширило доста към днешна дата. Даже вече спокойно можем да кажем, че има стилове електронна музика, които си отиват с определени наркотици – drum’n’bass с амфетамин, minimal techno с кетамин, house с екстази и т.н. В днешно време дори гей и стрейт хората имат различно меню, когато става въпрос за парти дрога, при това коренно различни. Докато на гей dance сцената властват наркотици стимулиращи сексуалният drive – екстази, мефедрон, GHB, попърс и Тина (гей жаргон за кристъл мет, на името на Тина Търнър), то на стрейт сцената менюто включва наркотици, които по-скоро ще те накарат да забравиш за секс – амфетамин, кетамин, кокаин. Екстази и MDMA (за по-заможните) са фактор и тук, но да говорим за sexual drive на стрейт dance парти е смехотворно. Единствените места където сме усещали подобен вайб е било в микс клубове (някога, в добрите им времена Yalta и Червило, макар и неофициално, имаха статут на такива) и култовият Berghain. Това е само още едно потвърждение, че музиката и наркотиците имат връзка. Само погледнете какъв тренд налагат фестивали като Sunwaves и в музикално отношение и по отношение на това, кои наркотици са актуални на dance сцената. Още не можем да проумеем как кетамина е подходяща дрога за танцуване, но е тук и вече е част от менюто. Питайте онези асексуалните с черните нощници откъде да си набавите.

Употребата на наркотици не е новина за никой в света на запад. Ние лично смятаме, че “войната срещу наркотиците”, която много западни правителства водят, първо е безсмислена и второ вече е загубена. Нещото което се случва на запад обаче, е че усилията все повече отиват в посока информираност за евентуалните вреди от употребата на наркотици, отколкото до ограничаването и криминализирането й. По-прогресивни държави като Холандия, отдавна декриминализираха по-леките наркотици. Миналата година в Амстердам дори пътните знаци предупреждаваха за опасен фалшив кокаин в града. А и всички статистики сочат, че тъкмо превенцията и информираността са правилния подход в борбата с употребата на наркотици.

Смешно е да правим паралели между Холандия и ситуцията в България, защото тук продължаваме да се подхилкваме тъпо, като говорим за наркотици с нервно поведение тип “не съм оттук и съм за малко…”. А това е жалко, защото макар да сме държава, която е забравена от всички, употребата на наркотици не ни е забравила и е факт. За щастие, нашата задръстеност е малко успокояваща, защото опасни и силно зарибяващи наркотици, като Тина и GHB засега не се намират лесно по нашите ширини. И слава богу, защото сме тотално неподготвени за тях.

Българинът от селска чест и желание за демонстриране на “имане”, боготвори коката (или амфета, който му пробутват за четвърт от заплатата му). Кокаинът, макар и приятен по нашите преценки наркотик, не е особено подходящ за dance парти – не държи дълго, стимулира безсмислени брътвежи, а употребата му в тесен смрадлив кенеф на фона на ВИП цената му е направо глупава. Сигурни сме, че ВИП поривите на дребните души едва ли скоро ще утихнат и съответно употребата на кокаин. Амфетамините са още по-разпространени в България. Особено на събития, които нямат ВИП статут или както някои биха ги определелили “за бедни”. Все повече младежи пробват амфетамин още преди да навършат 15 годишна възраст (това също не е новина, а и ние също не сме изключение от статистиката). Чак тогава идва ред и на екстазито.

Една от причините вайба на партитата у нас да е смотан, са именно кофти наркотиците или по-точно употребата на неправилните наркотици. Консумираме наркотици, които вместо да отпускат обстановката я напрягат. Изглежда и се чувства малко като в сръбски филм. Въобще спектърът от наркотици в България не се е разширил особено за последните 10-15 години. Както казахме обаче, това донякъде не е особено лошо.

Нека не ви оставяме с впечатлението, че екстазито (макар и да го предпочитаме) по някакъв начин е safe дрога – напротив, то е изключително опасно за хора със сърдечни проблеми. Има сериозна опасност от дехидратация при употребата му, а и не всеки път е fun ride. За последната година има повече от един научни доклада които твърдят, че екстазито сега е по-силно от всякога. Дали обаче, сме подготвени за идването на “по-силното” екстази по нашите ширини? Едва ли.

Медиите са другия основен проблем, които повече вредят, отколкото да помагат. Медиите у нас отдавна са изгубили основното си качество да информират и все повече налагат стереотипи и подсилват шаблонни образи и тяхното поведение. Смехотворно е как тъкмо медиите в страна, в която дистрибуцията и употребата на наркотици са повече от очевидни (особено на чалга сцената и “любимият” ни Слънчев бряг) търсят евтина сензация с новини тип “Има масички за шмъркане в заведенията в студентски град!” или отразяването на поредната гръмка акция на полицията, резултатите от които обикновено са няколко арестувани младежи с по един коз или половин екстази. Показната акция на полицията на тазгодишното издание на Insomnia с Monika Kruse на плажа в Приморско, беше точно това – отбиване на номера и прах в очите на баба ви и майка ви. Сега те са напълно убедени, че хората които слушат “бум-бум” са наркомани. Нормално – за някои по-възрастни българи, тревата се шмърка и е 100% сигурно, че хероина е неизбежната следваща стъпка. Тук е момента и да примпомним, че българите държат да изкажат мнение на всяка цена и обикновенно натискат бутона share, много преди да се замислят обективно за конкретният казус. Това, в малка като мащаби държава, води до грозно изкривяване на истината. Общественото мнение в България е лесно манипулируемо – всяко мнение има контра мнение, а всеки протест – контра протест.

И докато в националните медии, образа на младежите, които слушат електронна музика е силно клиширан в търсене на евтини сензации и драматичен контраст, то за нас остава непонятно подобното представяне на аудиторията в “специализирани музикални сайтове”, които уж подкрепят сцената:

На мен, а и на хората, които бяха с мен, публиката този път ни направи страхотно впечатление. Обикновено съм свикнал на ***** събития да виждам всякакви откровено гнусни неща, но този път не забелязах почти нищо нередно. Хората не се блъскаха и биеха. Имаше страшно малко ненормално надрусани типове с изцъклени очи. Станах свидетел само на един човек, който бе изнесен от охраната. Не чух нито веднъж нацепени батки да крещят “Даймоо”. По ъглите и във фоайето нямаше припаднали типове или непълнолетни хлапета. При тоалетните хората не се блъскаха, нямаше неадекватни ситуации и всички бяха застанали в културни колонки, чакайки си реда. А в самите зали енергията бе страхотна и публиката беше страшно откликваща на всичко, което диджеите правеха. Въобще – за първи път нямам забележки по поведението на българската публика. Браво!

Генерален WTF? Подобни определения и описания са първо тъпи и второ – нощ в градската библиотека звучи по-забавно. Dance партитата не са някакъв Дисниленд, в който всичко е прекрасно. Това, което едно dance парти дава, обикновено е преживяване с напълно непознати (понякога стряскащо различни от теб) хора и свободния избор дали да го изкараш трезвен или не. Всеки има право на избор. Whatever rock your boat! Четейки подобни глупости, много читатели ще си направят глупави и грешни изводи. Именно свободата на избор и известната доза несигурност, които един рейв носят са причината да се случват и да ги посещаваме. Стига глупости и пози. Задръстеността и безотговорността на повечето хора по темата в България е направо престъпна. Смятаме, че по-правилното и по-отговорно нещо е да признаем истината и да говорим открито за нея, отколкото да се правим, че не забелязваме слона в стаята, а именно – на dance парти се употребяват наркотици. Или поне който иска го прави.

Тук е момента като хора, на които им пука за електронната музика в България, да се запитаме дали подобен инцидент като този с fabric не би нанесъл тежки поражения върху и без това хилавата ни електронна сцена. Нека си спомним как заради престъпна безотговорност през 2001 загинаха 7 деца (!). Впоследствие едно от най-хубавите неща случвали се на българската електронна сцена – клуб Indigo затвори завинаги. Тогава причината беше алчността на някои хора. Днес, като нищо може да е престъпната безотговорност спрямо наркотиците, която се настанила във всички ни. Демонизацията на тази музика в търсенето на евтини сензации ще е неминуема при евентуален фатален инцидент с наркотици на dance парти. Не е трудно да си представим нелепите сутрешни блокове и безкрайните нерелевантни мнения, които биха се изляли по темата.

Ако ни пука за електронната сцена в България, ние като част от нея – party goers, промоутъри, клубове, DJ-и, медии трябва да имаме ясна позиция по темата, ако искаме тя да издрържи на евентуални сътресения. Има достатъчно наложени стреотипи спрямо електронната култура в България. От нас зависи дали ще позволим те да продължават да ни определят.

Притежанието и разпространението на наркотици на територията на Република България е престъпление. Употребата е личен избор. Моля, информирайте се за вредите от употребата на наркотици и бъдете отговорни.

coda-metropolis

Leave a Comment